Интервю с Ая Бесайсо, Палестина

Преди да продължа, би било по-добре да призная нещо на читателя, което ми направи впечатление след нашето интервю – в по-голямата си част винаги съм смятал, че студентите от Американския университет в България (АУБ) в гр. Благоевград се мислят за нещо повече и гледат отвисоко на студенти от други университети, поради техния социален произход, фантастична материална база, която факултетите поддържат, или просто защото са част от една един от най-добрите висши учебни заведения на Балканите.

Е, сгреших и не се страхувам да го призная – говорейки с Ая Бесайсо беше точно това, което промени мнението ми и ми показа колко греша в предразсъдъците си.

Това, което беше най-поразително за мен, като мъж, произхождащ от балканска държава, е, че тя беше първата жена, която е създала женски футболен отбор в Ивицата Газа, откъдето е самата тя. Фактът, че тя е от Близкия изток и от мястото, което е било (а някои продължават да го изобразяват) като олицетворение на проблемите на Близкия изток, не я спира – напротив – това я мотивира да дава всичко от себе си все повече. Смятате, че говоря напразно, но Ая Бесайсо успява да прекара една година в САЩ, когато е била на 16 години, а освен това е имала и друг образователен опит в Египет. Международният мултикултурализъм не е проблем за нея! И през 2018 г. тя е не само студентка на Американския университет, но и първата палестинка, която някога е била записана в университета, което само по себе си определено е предизвикателство и отговорност да представлява нейната държава и нейния народ по възможно най-добрия начин.

Да се каже, че работи, за да сe подпомогне финансово, не би било изненада, разбира се. По-очарователното е, че тя не е искала да учи нещо само за самото учене. Тя е с основна специалност (major) „Политология и международни отношения“ и с втора (minor) – „Европеистика“. Да, специалността е трудна и изискана, но същото важи за медицината или конските науки. По-интересни са мотивацията, основната причина, която подтиква този амбициозен млад човек да иска да се потопи в теоретичната бездна на международната и европейската политика. Отговорът, който тя даде, беше невероятен: „Произхождам от политически ангажирана среда [Палестина] … от конфликтна зона“. Затова не е изненада, скъпи читатели, че тя винаги е била наясно и се е интересувала от политика, война и конфликти. Тя добавя: „Винаги съм искала да попитам „защо“ и да разбера отговора. Защо се случва това [войната и конфликтът]?“Честно казано, баща ѝ също вероятно е изиграл роля при нейния избор, защото той е юрист с международен опит. Човек ще попита защо да си причиняваме такова главоболие, за да получим най-простия отговор – защото хората са такива; защото такава е човешката природа, както Хобс и Русо отдавна са установили. Е, пак ще се изненадате – Ая би искала да се върне един ден в родината си и да се опита да приложи наученото и преживяното, за да помогне на Палестина и нейния народ.

Но освен грандиозните проекти, големите идеи и абстрактните представи, говорихме и за други проблеми, по-земни. Оказва се, че освен културния шок, който тя е преживяла, когато е слязла от самолета на летище София, Ая Бесайсо намира прилики в начина на живот между Ивицата Газа и България – има подобни думи и звуци в арабския и българския език; някои ястия, суеверия и традиции като любимата ѝ Баба Марта, която се асоциира с възраждането на природата и новия живот, който предстои. Пътувала е из страната ни и се е срещала с някои по-възрастни българи – и въпреки че на някои българи им е трудно да слушат стари хора, тя ги разбира и те ѝ напомнят за разликите в поколенията в Газа – „Младото поколение е по-свободно от родителите ми например“. Както смята тя, консерватизмът не е проблем, а нещо, което трябва да се разбере в културен и мултиетнически контекст. Ето защо за нея положението на жените в Близкия изток по отношение на права и свободи бавно се подобрява.

Това, което ѝ е направило трайно впечатление по отношение на младите български състуденти, е, че „те се радват на живота, живеят за момента“, което може да бъде малко по-различно за някой, който е живял в окупация в родината си, както тя казва.

Независимо от това, Ая Бесайсо не е наивният оптимист, очите ѝ са отворени за заобикалящата я реалност в България – проблемите на дискриминацията срещу ромите; предразсъдъците към студенти, записали се в АУБ, поради предполагаемия им по-висок социален статус и арогантност; необходимостта от по-висока осведоменост на студентите за механизъм за финансова подкрепа и стипендии. Навсякъде има такива хора в Благоевград, които всеки ден доказват това. И мисля, че това е най-доброто място за завършване на днешната ни история с удивителен цитат от Ая Бесайсо: „Хората, които са от по-висок социален статус, не са по-добри от тези, които идват от по-нисък социален статус“.

Interview with Ayah Besaiso, Palestine

It is not every day that one meets someone extraordinary as Ms. Ayah Besaiso. I had the pleasure and privilege to talk to her on the 19^th this month and I was surprised to say the least – of course in the most positive terms.

Before I continue, it would be better to confess something to the reader and to spill the beans on an issue that has made an impression on me after our small interview – for the most part, I have always thought the students of the American university of Blagoevgrad to be a bit naughty and uppity; to look down on students from other universities, because of their social background, fantastic material base which the faculties maintain, or just because they are part of one of the most prestigious academia in the Balkans.

Well, I was wrong, and I am not afraid to admit it – talking to MS. Besaiso was exactly what changed my mind and showed me clearly how wrong I can be about my prejudice.

What was most striking for me, as a Caucasian male, originating from a Balkan state, is that she was the first female EVER to establish a women soccer team in the Gaza Strip, from where she originally is. Having said that, the fact that she is from the Middle East, and from the place, which has been (and some continue to depict it) as the epitome of the problems of the Middle East, does not stop her – on the contrary  – it motivated her to push herself harder. You think that I am talking a lot of non-sense, but Ms. Besaiso manage to get herself through a year in the USA, when she was 16 years old, and furthermore, she had another educational experience in Egypt. The cooking pot of international multiculturalism is not an issue for her! And in 2018 she became not only a student of the AUBG, but THE first ever Palestinian to be enrolled at the university, which in itself was definitely a challenge and extra responsibility to represent her country and its people in the best way possible.

To say that she works to help herself financially would be no surprise, of course. What is more fascinating is that she did not wanted to study something just for the sake of studying – she is a majoring in Political Science and international relations with a minor of European Studies. Yes, the degree is tough and fancy, but so is Medicine or Equine sciences. More interesting are the driving factors, the rationale, which made this aspiring young person want to dwell into the theoretical abyss of International and European politics. And the answer she gave was awesome: “I come from a politically engaged background [sic. Palestine]…from a conflict region”. Therefore it comes to no surprise, dear readers, that she has always been aware and interested in politics, war and conflict. She adds: “I always wanted to ask why and to understand the answer; why is this happening [war and conflict]…” In all fairness, her father also probably played a role in her choice, because he is a lawyer with international experience. One will ask why go through all this hassle to get the simplest answer – because people are like that; because its human nature, as Hobbs and Rousseau famously stated long time ago. Well, you will be surprised again – Ms. Besaiso would like to return one day to her homeland, and to try to apply what she has learned and experienced in order to help Palestine and its people.

But, besides the grand design of things, big ideas and abstract notions, we talked about other more earthly issues. It turns out that apart from the cultural shock, she experienced when she got off the plane at Sofia Airport, Ms. Besaiso finds similarities in the modus vivendi in Gaza and Bulgaria – there are similar words and sounds in Arabic and Bulgarian languages; some dishes, superstitions and traditions like her favorite Baba Marta, as it signifies the rebirth of nature and the new life that is to come. She has travelled across our country and met with some Bulgarian old-timers – and even though some Bulgarians find it difficult to listen to old people, she understands them, and they remind her of the differences in the generations in Gaza – “the younger generation is freer than my parents were, for example”. As she thinks – conservatism is not an issue, but something to understand in a cultural and multiethnic context. This is why, for her, the position of women in the Middle East is slowly improving in terms of rights and freedoms,  and getting where it needs rightfully to be.

What has made an enduring impression on her concerning young Bulgarian fellow students is that “they enjoy life, they live for the moment”, which can be a bit different for someone who has lived in occupation in her homeland, as she says.

Nevertheless, Ms. Besaiso is not the starry-eyed optimist, she has her eyes open to the reality of her surrounding in Bulgaria – the problems of discrimination against Roma people and prejudices against students that enrolled in AUBG, due to their supposed higher social status and arrogance, and the need for higher awareness of students for financial support mechanism and scholarships. There are walking and talking proves of that one can meet every day over in Blagoevgrad. And I think this is the best place to end our today story with an amazing quote from Ms. Besaiso:”People who are from higher social status are not better than those from coming from lower social status”.