Две от най-силните икономики в Близкия изток и Северна Африка са Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. През последните години двете монархии, които са част от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, си сътрудничат на регионално ниво. Техните политически амбиции намират изражение във войната в Йемен и блокадата на Катар. Въпреки тези опити за съвместни усилия, съперничеството между двете държави намира своето изражение в териториални спорове и външната политика на регионално ниво.
Териториални спорове
На 18 март 2024 г. Кралство Саудитска Арабия подаде жалба срещу Обединените арабски емирства във връзка с Указ №4/2019 г., който постановява, че спорната територия между двете страни (Ал Ясат) е „защитена морска зона“. В действителност официалната причина, изтъкната от Рияд, е навлизане в саудитските граници от страна на Абу Даби.
Ал Ясат, който първоначално е обявен за морски резерват с указ от 2005 г., се състои от четири острова, които са Горен Ясат, Долен Ясат, Исам и Карша. Около островите е построен първият изкуствен коралов риф.
Предистория на териториалните спорове
Двете страни от Персийския залив са въвлечени в териториални спорове от основаването на ОАЕ през 1971 г. През 1974 г. страните подписват Споразумението от Джеда, според което Саудитска Арабия признава ОАЕ за независима държава и отстъпва част от своите претенции към богатия на петрол оазис Ал Бурайми, територия, разположена между северозападната част на Оман и ОАЕ. В замяна Саудитска Арабия придобива остров Ал Хууайсат в Персийския залив и приходи от петролните полета Шайба, които се простират в ОАЕ. Обаче Обединените арабски емирства не са ратифицирали споразумението, оспорвайки го през 1975 г. поради несъответствия между устното и писменото споразумение и оттогава се опитват да го предоговорят. Следователно сегашният териториален спор е поредната кулминация на отдавна зачеваща криза в отношенията.
Регионално съперничество
Войната в Йемен е арена на съперничеството между Рияд и Абу Даби. Първоначално ОАЕ намалиха своето военно присъствие в коалицията срещу хутите, ръководена от Саудитска Арабия, а после излязоха от нея, като се позиционираха трайно в южната част на страната. В същото време Рияд, докато воюваше в Йемен, пое инициативата за вдигането на блокадата над Катар.
ОАЕ и Саудитска Арабия се очертават като съперници и в Судан, където подкрепят различни фракции. Друг важен момент в регионалното съперничество между двете монархии е политиката на сближаване между ОАЕ и Египет, където Абу Даби инвестира огромни суми. Двете страни се различават и в подхода си спрямо Иран. Въпреки че Саудитска Арабия сключи сделка през 2023 г. с Иран с посредничеството на Китай, отношенията между Абу Даби и Техеран са традиционно на по-високо ниво.
Йемен
В Йемен Саудитска Арабия насочи своите усилия към северната част на страната, където вижда пряка заплаха за свои въздушни бази, летища и нефтена инфраструктура. От своя страна Абу Даби се опита да върне на власт бившия йеменски диктатор Али Абдула Салех чрез неговия племенник Тарик Салех, но опитът не беше напълно успешен. Затова емирството предприе в Йемен по-различна стратегия. Както споменахме, ОАЕ съсредоточиха своите усилия в южната част на страната, където подкрепиха Южния преходен съвет, чиито наемници превзеха пристанищния град Аден и богатата на петрол провинция Шабуа, а впоследствие анексираха о. Сокотра и пристанището Моха.
Интереси на ОАЕ в Йемен
Именно чрез Сокотра и Моха (щаб и основна тилова база на Тарик Салех) ОАЕ иска да изпълни една от външнополитическите си амбиции, която е да установи контрол над основните пристанищни съоръжения в Червено море и Индийския океан, което е основната мотивация за участието на ОАЕ в арабската коалиция срещу хутите. По този начин Абу Даби се стреми да има влияние върху морските логистични вериги за доставка на петрол за Индия, която, предвид прогнозата за ръст в потреблението на петролни продукти през следващите 5-6 години, се превръща в ключов партньор както за Саудитска Арабия, така и за ОАЕ.
Част от нарастващите усилия на Абу Даби да засили контрола си върху основните пристанищни съоръжения в Червено море, което е традиционна зона на влияние на Рияд, е откриването (05.04.2024 г.) на летището в Моха. То се намира до морското пристанище и се простира на 6 километра на север. Поради стратегическото си местоположение, летището е готово потенциално да обслужва значителен брой йеменци от провинциите Таиз („портата между Севера и Юга“), Худейда, Лахидж, Ал Махуит и Дамар. Работата на летището ще даде тласък и на развитието на морското пристанище Моха (отдалечено на 75 км от протока Баб ел Мандеб и на 170 км от пристанището на Худейда), което е най-старото на Арабския полуостров.
ОАЕ свързват присъствието си в района с развитието на социалната инфраструктура, като инвестират големи средства. Може да се отбележи, че донякъде Абу Даби са взели положителния опит на социалните програми на ливанската „Хизбула“. Откриването на летището в Моха е част от изпълнението на постигнатите по-рано споразумения между Абу Даби и Рияд за разделянето на зоните на влияние в Йемен. Като цяло ОАЕ се опитват да се закрепят колкото е възможно повече в териториите под свой контрол, които са предимно разположени на брега (Аден, Моха) и архипелага Сокотра.
Заключение
Регионалната конкуренция между ОАЕ и Саудитска Арабия за придобиване на зони на влияние ще продължи. Териториалните им спорове имат епизодичен характер и на този етап не застрашават сътрудничеството им в ключови сфери като сигурността. Йемен (Червено море), търговските маршрути към Индийския океан и източната част на Африка ще продължат да бъдат арени на съперничество, чиято основна цел е трупането на икономически дивиденти за хазните на Саудитска Арабия и ОАЕ.
©„Приятели на Арабския свят“, 2024; Владислав Ропев
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.
Вашият коментар