Договореното на 10 март 2023 г. с посредничеството на Китай споразумение между Кралство Саудитска Арабия (КСА) и Ислямска република Иран (ИРИ) за нормализиране на отношенията между двете страни до голяма степен отразява на интересите на Пекин за по-голямо глобално влияние.
Азиатската република отчита в свой интерес богатите енергийни ресурси на двете мюсюлмански държави (приблизително 40-50% от вноса на енергия в Китай идва от Близкия изток). Тя подписа 25-годишно споразумение за сътрудничество с Иран, което предвижда значителни инвестиции в енергийния сектор на ИРИ. Все пак Пекин счита КСА за по-ключов партньор, тъй като монархията е основен доставчик на петрол.
Решението на Рияд да възстанови дипломатически отношения с Иран се базира на влошените отношения със САЩ, опасенията относно ядрената програма на ислямската република и възможността за деескалация на конфликта в Йемен чрез насърчаване спиране подкрепата на Движението „Хути“. От своя страна Иран цели намаляване на регионалното напрежение, включително противопоставяне по Авраамовите споразумения и минимизиране на риска от военна конфронтация. Тези цели може да минимизарт щетите от международните санкции спрямо Техеран. Споразумението позволява на Иран да съсредоточи силите си върху решаването на проблеми на няколко фронта.
Въпреки масовото тиражиране, че споразумението между Техеран и Рияд би отслабило влиянието на САЩ в региона, ситуацията е по-различна. Например Саудитска Арабия продължава да разчита на американската военна индустрия и планира да разшири американското военно и политическо присъствие в страната. Инициативата на Саудитска Арабия „Визия 2030“ изисква многонационално участие, включително американски капитал. САЩ са активни в уреждането на йеменския конфликт. Слабо вероятно е самото споразумение да разреши окончателно напрежението между Иран и Саудитска Арабия или да промени фундаментално подкрепата на Техеран за противниците на Рияд. КСА по ядрената програма координира позицията си със САЩ и Израел. В резултат на споменатите фактори дългосрочното въздействие на споразумението върху основните конфликти между Иран и Саудитска Арабия остава неясно.
Китай търси баланс между задоволяването на енергийните си нужди в Саудитска Арабия и преследването на дългосрочните си стратегически интереси за насърчаване на помирението с Техеран. До голяма степен това зависи от променящата се динамика на външната политика на Китай по отношение на енергетиката, особено в контекста на глобалния енергиен преход и декарбонизация. Плановете в тази насока са очертани в китайския петгодишен план, които отдават приоритет на развитието на капацитета за възобновяема енергия, сигнализирайки за значително намаляване на ролята на вноса на петрол в бъдещото потребление на енергия в Китай. Заради постепенното намаляване на енергийната зависимост, Пекин се стреми да премести своя фокус върху трансконтиненталната търговия и инфраструктурните връзки. В този контекст интегрирането на Иран в плановете на инициативата „Един пояс, един път“ е от решаващо значение поради стратегическото географско положение на ИРИ. Краткосрочните икономически печалби със Саудитска Арабия може да се окажат рискови за китайските дългосрочни стратегически инфраструктурни проекти с Иран. В бъдеще петролната зависимост на Китай е вероятно да създаде предпоставка за увеличаване стратегическия лост на страните износителки на петрол в региона, които да принудят Пекин да действа срещу дългосрочните си стратегически цели, особено по отношение на специалните си отношения с Техеран.
Споразумението може да не доведе до значителни промени в ядрените амбиции на Иран, ключов въпрос за КСА и нейния формален и неформален съюз със САЩ и Израел. В бъдеще е възможно да възникнат проблеми и дипломатически неуспехи, като се има предвид деликатното балансиране на Китай между неговите двойни цели – краткосрочни енергийни нужди със Саудитска Арабия и дългосрочните му стратегически интереси с Иран. Ефективността и устойчивостта на участието на Китай в региона, както и способността му да реагира ефективно на сложната динамика, биха могли да играят решаваща роля при оформянето на бъдещия пейзаж и баланс на Близкия изток.
©„Приятели на Арабския свят“, 2023; Владислав Ропев
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.
Вашият коментар