Ограниченията на антииранската „ос“

Посещението (14-16.07.2022 г.) на Джо Байдън в Близкия изток не оправда очакванията, поне на този етап, за формиране на регионална ос срещу Иран. В хода на визитата не бяха разкрити допълнителни подробности за предполагаемите усилия за координиране и задълбочаване на регионалното сътрудничество в областта на сигурността. Нормализацията между Саудитска Арабия и Израел беше ограничена. Тя се състоеше в символичното отваряне на саудитското въздушно пространство за израелски самолети, а от Тел Авив са одобрили проект на споразумение, признаващо саудитския суверенитет над двата острова, разположени в Червено море – Тиран и Санафир.

Въпреки широко разпространеното съгласие относно необходимостта от противодействие на иранската ядрена програма и други дейности, стратегическите приоритети на регионално заинтересованите страни продължават да се различават и реториката, използвана по време на посещението, илюстрира постоянни ограничения в усилията за насърчаване на по-голямо регионално сътрудничество срещу Иран.

Предимно символичните стъпки не оправдаха очакванията на Израел за значителен пробив. След посещението на Байдън саудитският министър на външните работи принц Фейсал Бин Фархан заяви, че няма „никаква дискусия“ относно „арабско НАТО“ или „отбранителен съюз с Израел“. Бин Фархан също отхвърли възможността за нормализиране с Тел Авив, освен ако не бъде постигнат значителен напредък в установяването на решение за две държави – по същество повтаряйки позицията, многократно изразявана от Саудитска Арабия през последните години.

Реториката, използвана по време на пътуването, илюстрира значителни различия между Израел, САЩ и държавите от Персийския залив, които подчертават разнородни интереси и ограниченията в усилията за насърчаване сътрудничество в областта на сигурността срещу Техеран. От една страна, по време на срещата си с Яир Лапид Джо Байдън подчерта, че дипломацията е „най-добрият начин за постигане на този резултат“, докато израелският министър-председател каза, че „дипломацията“ и „думите няма да ги спрат“ и че единствената превантивна мярка е „да се постави на масата достоверна военна заплаха [т.е. Иран]“. Тези две позиции бяха донякъде съгласувани в комюникето от Йерусалим, което включва обещание от страна на САЩ да използва „всички елементи на своите национални правомощия, за да гарантира този резултат“ – ясно позоваване на потенциалното използване на военна сила като опция, ако дипломатическата усилията се провалят.

От друга страна, съвместното изявление на САЩ и ССПЗ основно подчертава важността на „дипломатическите усилия за предотвратяване на Иран да разработи ядрено оръжие“ – ясно изявление в подкрепа на настоящите усилия за възстановяване на Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД/JCPOA) и други дипломатически инициативи, предприети от регионално заинтересовани страни. Поотделно представители на страните от ССПЗ изразиха по-примирителен тон, който допълнително подчертава разликата в подхода, предприет от Израел. Саудитският външен министър Бин Фархан подчерта, че тяхната „ръка е протегната към Иран“ и изрази надежда, че продължаващият ирано-саудитски диалог ще даде положителни резултати.

Междувременно съветникът на ОАЕ и бивш външен министър Ануар Гаргаш каза, че Абу Даби няма да участва в регионална ос срещу Иран и че страната планира в краткосрочен план да изпрати посланик в Техеран. Според ирански официални лица Катар наскоро е повторил предложението си за „регионален диалог“ с Иран. Това е концепция, разпространявана от Доха през последните години и която, както изглежда, набира сила в рамките на ССПЗ в светлината на неотдавнашните усилия на Катар за установяване на по-тесен диалог с Техеран.

Тези концепции отразяват различни възприятия за иранската заплаха, което вероятно ще продължи да подкопава усилията за насърчаване на по-широко сътрудничество. За разлика от Израел, държавите от Персийския залив не гледат на Иран като на екзистенциална заплаха и страни като Саудитска Арабия и ОАЕ са по-склонни да следват дипломатически инициативи като първи курс на действие по отношение на предотвратяването на сдобиването на Иран с ядрено оръжие. Наред с продължаващото противопоставяне на Саудитска Арабия, Катар, Оман и Кувейт на нормализирането на отношенията с Тел Авив заради търсеното на решение на израелско-палестинския въпрос, това естествено води до ограничаване на насърчаването на военен „съюз“ срещу Иран. От своя страна Иран приветства диалога със страните от Персийския залив като противодействие на усилията на САЩ/Израел за насърчаване на антииранска ос. По време на посещението на Байдън председателят на Стратегическия съвет за външна политика на Иран Камал Харази, близък съветник на върховния лидер Али Хаменей, каза, че Иран приветства предложението за регионален диалог и Техеран е готов да започне преговори с Катар, Саудитска Арабия, Египет и Турция. Изявлението е в съответствие с предишни коментари, направени от други ирански официални лица след избирането на президент Ибрахим Раиси, който приветства по-задълбочен дипломатически ангажимент със съседните страни, включително държавите от Персийския залив, за обсъждане на въпроси на регионалната сигурност.

Посещението на Байдън в Близкия изток потвърждава оценката, че държавите от Персийския залив вероятно ще поддържат предпазлив подход и ще се въздържат от задълбочаване на сътрудничеството в областта на сигурността с Израел по начин, който да ескалира регионалното напрежение. Това обаче не означава, че САЩ/Израел няма да продължат да водят по-дискретни форми на сътрудничество с цел регионално ангажиране за възпиране на иранските дейности. Успехът и реалната осъществимост на тези целенасочени усилия ще останат чувствителни към по-широката геополитическа динамика и текущите развития. Факторите, които си струва да бъдат наблюдавани в краткосрочен до средносрочен план, са напредъка на иранската програма за ядрени оръжия, иранско-саудитския диалог и усилията за установяване на постоянно примирие в Йемен – развития, които вероятно ще повлияят на подходите на ССПЗ в бъдеще. Резултатите от тези процеси ще продължат да поставят условия и да диктуват възможните отговори на Иран, които ще включват както конвенционални способи, така и такива свързани с марионетни сили, които разполагат с финансови и военни инструменти за влияние.

©„Приятели на Арабския свят“, 2022; Владислав Ропев

Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Do not copy!