Вероятно един от основните печеливши (освен Турция и Китай) от разрива на отношенията между Русия и Запада, започнали след войната в Украйна, са Обединените арабски емирства. От една страна, показател за това е продължаващата активност в търговските отношения. От друга страна, Абу Даби е наясно, че наложените на Москва санкции са достатъчно сериозни, за да възпрепятстват по-задълбочено сътрудничество, което да кореспондира с реалните желания на Кремъл.
През 2022 г. интересът на руските граждани (основно състоятелни бизнесмени, които заемат висши мениджърски позиции) към ОАЕ се увеличава поне тройно. Причина е преместването на бизнес начинания или активи. Съвсем естествено това води след себе си до силен интерес към скъпия пазар на недвижими имоти в емирството.
Преориентацията на Русия в търсене на алтернативни на Запада източници за осъществяване на търговия се изразява в увеличение (с 68% през 2022 г.) на стокооборота с ОАЕ по редица показатели. Селскостопанската продукция от Руската федерация към Абу Даби има най-голям дял от износа, а значителна роля играе и продажбата на ценни метали, която е около 40% от обема на експортни стоки.
От своя страна ОАЕ внася нефт, който основно се реекспортира, и нефтени продукти, които служат за вътрешно потребление. Следва да се отбележи, че Москва е принудена да извършва продажбите на занижени цени. Най-значителната ниша за износ на ОАЕ е свързан с електроника и части за нея, например микрочипове. Освен това, Абу Даби е доставил на Москва около 160 безпилотни летателни апарата за граждански цели. В абсолютни цифри вносът за Русия не е чак толкова впечатляващ – 500 млн. щ. д.
Заобикалянето на санкциите посредством ОАЕ е далеч от безпроблемно. През 2022 г. банките в монархията започнаха масово да отказват на руските граждани да разкриват свои сметки. Изискванията към руските бизнесмени, които желаят подобна услуга, са значително завишени в сравнение с други чужденци. В резултат и банковият сектор на Русия е потърпевш. Например в края на 2022 г. „Сбербанк“ заради санкциите закрива своя местен клон Sberinvest Middle East Limited. Въпреки че през декември 2022 г. МТС-Банк разкри свой филиал в ОАЕ, през февруари САЩ я включиха в санкционния списък, което принуди Централната банка на Абу Даби да отнеме лиценза на руската банка.
Формално Емирствата не се присъединиха към санкциите спрямо Русия. Въпрек това голяма част от банковия сектор и консултантските услуги се намират под контрола на регулатори от САЩ. Ето защо повечето местни финансови институции са внимателни в действията си спрямо руски клиенти.
Друг фактор, който влияе на умереното отношение на Абу Даби към Москва, е попадането през март 2022 г. на емирствата в т. нар. „сив списък“ на международната група FATF (Работна група за финансово действие). Страната беше обвинена, че банковият ѝ сектор служи за пране на пари и финансиране на тероризма. Това принуди властите допълнително да затегнат мерките, свързани с финансови операции, в т.ч. и с руски граждани.
Натискът на Вашингтон спрямо ОАЕ по отношение на извършвани „съмнителни схеми“ има своята предистория. Тя е свързана с Иран, които преди повече от двадесет години използват Дубай като финансов хъб и място за крупни инвестиции. Политиката на САЩ спрямо Ислямската република след 2010 г. принуждава Абу Даби да преразгледа тесните си връзки с Техеран. Въпреки ограничителните мерки, ОАЕ формално не се присъединява към санкциите спрямо Иран, а продължава да поддържа търговия, чийто оборот за 2022 г. е около 14 млрд. щ.д. (за сравнение през 2010 г. е 24 млрд. щ.д.).
Може да се предположи, че зависимостта на ОАЕ от САЩ ще продължи и занапред. Вероятно Вашингтон и други западни столици се опасяват емирствата да не се превърнат в източник на паралелен внос към Руската федерация за забранени стоки. Натискът за прилагане на санкциите спрямо Кремъл няма да облекчи условията за създаване или преместване на бизнес от руски граждани в ОАЕ. С оглед на зависимостите и динамиката в района, за Абу Даби е почти невъзможно да прави компромиси, като заобикаля правилата, налагани от западните ѝ партньори.
©„Приятели на Арабския свят“, 2023; Владислав Ропев
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.