Автор на статията: Доцент д-р Али Мохамед Али ал Танзафти (alialtnazfti@yahoo.com), катедра „Политически науки“, Факултет по търговия и икономика, Ислямски университет Ал Асмария, гр. Злитен, Либия
От основаването на иракската държава до днес страданието на кюрдите фаили все още продължава. Това хуманитарно страдание включва отнемането на правото на гражданство и националност, чрез което се конфискува имуществото им, семействата им се разделят, изселени са и насилствено депортирани от местожителството им.
За да може читателят да разбере това страдание, ще му представим зародишите на дискриминацията, отлъчването, депортирането и разселването, които узаконяват това злощастие. Законът за иракското гражданство №12, издаден през 1924 г., разделя иракчаните на две принадлежности: а) османска принадлежност, на чиито носители се предоставя привилегията на иракско гражданство; б) иранска принадлежност, [чиито носители] се считат за чужденци и са останали без гражданство и самоличност. Тази принадлежност се корени в географското разделение вследствие на Лозанския договор от 1923 г., което после е коригирано на 05.06.1929 г. със споразумение между Великобритания, Турция и Ирак. То урежда въпроса за Мосул в полза на Обединеното кралство. Иракски Кюрдистан се отделя от турския Кюрдистан и става част от съвременен Ирак и останалите политически граници на спорните с Иран територии, т.е. южните кюрдски райони на фаилите[1].
Тъй като кюрдите фаили „лури“ са шиити, а не сунити, тяхното човешко страдание нараства във войната между Иран и Ирак, защото срещу тях е издаден (04.07.1980 г.) иракски политически указ №666 от Съвета на революционното командване, който официално призовава за лишаване от иракско гражданство на 250-300 хиляди иракски кюрди фаили. Претекстът [спрямо тях] е, че подкрепят Иран, нелоялни са към иракското отечество, народа и върховните национални и социални цели на „Баас“. Те са считани за „пета колона“ от „последователи“. Имуществото им е конфискувано, депортирани са в Иран, а повече от 22 хиляди млади мъже, които са изпълнявали военна служба, са задържани или са изчезнали[2]. Горното решение възниква с неясно и уклончиво становище преди него, чийто път е проправен от Резолюция №10 от 03.02.1980 г., издадена от Съвета на революционното командване. Тя постановява, че ще предостави сертификат за иракска националност на кюрдите фаили. Обаче тази резолюция е капан. Кандидатите са наблюдавани изкъсо, а службите за сигурност са упълномощени да ги задържат и да конфискуват имуществото им, след което ги депортират съгласно Указ №666[3]. С цел приключване на етническото прочистване, впоследствие е издадено подкрепящо и допълващо решение.Това е Резолюция №474 от 15.04.1981 г., която заповядва принудително и постановява, че „съпругът е принуден да се разведе със съпругата си, защото тя е от неарабски произход, а съпругата се разделя със съпруга си, защото той е от неарабски произход“. Същевременно служителят в държавните ведомства е уволняван от работа, ако не пристъпи към развод със съпругата си. Същото [важи] и за служителките. В текста на член 1 от резолюцията се посочва, че: „В случай на развод със съпругата му или в случай на нейното депортиране извън страната, на иракския съпруг, който е в брак с жена, зависима от Иран, се изплаща сума от четири хиляди динара, ако е войник, и две хиляди и петстотин динара, ако е цивилен“. В член 2 е предвидено, че сумата се отпуска при доказване на случай на развод или депортиране от компетентните официални органи и сключване на договор за нов брак с иракчанка[4].
Тези закони отнемат националността и гражданството (на фаилите), като по този начин те са лишени от идентичност. Тяхното изключване и дискриминация са легитимирани, последвани от тяхното изселване и депортиране, като се стига до изчезване и геноцид. Етапите на изселване са, както следва: първият етап на изселване и депортиране спрямо кюрдите фаили е по времето на периода на правителството на Таха Ясин ал Хашими през 1936 г. Това е последвано от друга кампания в епохата на Рашид Али ал Килани, когато десетки хиляди кюрди фаили са изселени в Иран под претекст, че не притежават документи, доказващи принадлежността им към османските турци[5]. През 1964 г., година след формирането на Втората иракска република под командването на мининационален съвет, ръководен от Абд ал Салам Ареф, суровостта и интензивността на изселването се засилват. Ръководството има несъгласия със социалната роля, която играят лидерите на кюрдските кланове и се стига до военни сблъсъци с тях[6], в резултат на което те са изселени. Жертвите на тези операции са предимно жители на граничните райони на фаилите, като например:Мандали, Ханакин Бадра, Джассан, Ал Кут, Западен и Източен Али, Амара и други. Документи сочат, че през 1965 г. кюрдите фаили са стълбът в икономическия живот на Ирак[7]. За да спре боевете и да контролира процеса на разселване, иракското правителство поддържа връзка с кюрдския лидер Мустафа Барзани относно план, според който кюрдският регион на фаилите и кюрдите получават важни правомощия за постигане на един вид самоуправление[8].
Разселването е подновено през 1972 г. по време на управлението на бившия президент Ахмад Хасан ал Бакр (1970-1975 г), когато около 300 000 кюрдски граждани фаили са експулсирани в Иран; техните движими и недвижими имоти са конфискувани и около 10 000 млади кюрди фаили са държани като заложници[9]. Отправна точка по процеса на системните езкекуции започва в районите на Багдад и Ханакин, а впоследствие достига до други иракски райони. За да започне тази дейност, специално беше издаден политически декрет, за който стана въпрос – Указ №666, издаден на 07.04.1980 г.[10] от Съвета на революционното командване, който засили отнемането на правата, разселването и разделянето от брачните им половинки. Краят на тази несправедливост спрямо кюрдите фаили е изчезването и разселването (1987-1988 г) на около 22 000 изчезнали души на възраст между 18 и 30 години. Тленните им останки и до сега не са предадени.[11].
Следващите иракски правителства неохотно и внимателно се стремят да поправят това злощастие. Указ №666 е отменен с член 17 от Закона за иракското гражданство от 2006 г.Това проправя пътя на кюрдите фаили да възвърнат своята националност и права на гражданство. Изисква се те да бъдат регистрирани в преброяването от 1957 г., въпреки че изселването, както беше споменато, започва от началото на правителството на Таха Ясин ал Хашеми през 1936 г.
Въпреки тази стъпка, на 14.11.2013 г. Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) оцени[12], че има около 120 000 души, повечето от които са кюрди фаили и бедуни, които нямат гражданство в Ирак. Има кюрди, които посочват, че процесът на преглед се нуждае от ефективна политическа воля за сътрудничество от страна на централната власт и региона с ВКБООН и други официални органи, тъй като има много хора, които живеят в лагери и са дислоцирани в други страни,които трябва да бъдат издирени, проучени относно техния брой и анкетирани.
Съответно, кюрдите фаили изискват да се разкрие истината и да се обезщетят за материалните и морални щети чрез закони, които регулират изборните отношения с техните партньори в родината, постоянни и непрекъснати обществени политики, които обхващат всички компоненти, които зачитат техните права и културна идентичност, за да не се превърне символиката на предоставянето на права в изпитание. Централната власт и регионът да се приближат към тях по осезаем начин и да придобият конкретна форма.
Политическата рационалност в това отношение изисква необходимостта от адаптиране на средствата към ценностите и правата. Всяко „средство“ се отнася към предмета на законодателни и политически права и гражданство. То има рационална стойност за кюрдите файли и е в съответствие с ценностите на идентичността. Тази рационалност не повдига специални или привилегировани въпроси. По-скоро те са права в равенството, а не в уреждането, в справедливостта, а не в равноправието, призовава за изход от идолите на пещерата (по Франсис Бейкън – бел. пр.) и рационалността на предразсъдъците и призовава за участие, сътрудничество и подчинение за постигане на обществено помирение.
[1] „Кюрдите фаили са в районите на: Амара, провинция Майсан; Джалаула, Ханакин и Мандали, провинция Дияла; Забатия, Бадра и Джасан, провинция Кут и други, в допълнение към столицата Багдад, където присъстват в редица региони, те са били търговци, имащи емблематичен статус в повечето от регионите на столицата, бяха стълб на икономиката“. Виж на арабски: Ал Аляуи, Заки Джаафар ал Фаили, История на кюрдите фаили и бъдещи перспективи – изследване за географските и историческите корени и етапи на борба, първо издание, 2009, сс. 511-512.
[2] Указ №666, издаден на 7 май 1980 г., уточнява следното: а) всеки иракчанин от чужд произход губи своето иракско гражданство, ако е нелоялен към родината, народа и върховните национални и социални цели на революцията; б) министърът на вътрешните работи трябва да нареди депортирането на всички онези, които са загубили своето иракско гражданство, както е посочено в първия параграф на този указ. Виж на арабски: ООН, Върховен комисариат на ООН за бежанците, Случаи на апатриди и рисковете от липсата на гражданство в Ирак: общности на кюрди фаили и бедуни, септември 2002 г., с. 9.
[3] Великият аятолах Ал Ширази, Мохамед Ал Хусейни, Изселването е престъплението на епохата, Бейрут, Фондация „Ал-Муджтаба“, първо издание, 2003, с. 61.
[4] Пак там, с. 13.
[5] Пак там, с. 70, с. 486.
[6] Камха, Ахмад Наджи, Кюрдите в Ирак, реалност и бъдеще, сп. Международна политика (на арабски), 1996, №126, с. 134.
[7] Ал Аляуи, Заки Джаафар ал Фаили, Цит. съч., с. 486.
[8] Абу Заид, Мохамед ал Хади, Шиити, сунити и кюрди по света, Гиза, изд. Хала, 2007, с. 172.
[9] Великият аятолах Ал Ширази, Мохамед Ал Хусейни, Цит. съч., с. 54, с 60.
[10] ВКБООН, Случаи на апатриди…, с.9.
[11] За повече подробности виж Ал Аляуи, Заки Джаафар ал Фаили, Цит. съч., сс. 491-493.
[12] Цитирано от сайта на Кюрдската демократична партия, ООН: Има около 120 хиляди души, които са без иракско гражданство, 17.02.2013 г. 11:14, https://www.kdp.info/a/d.aspx?l=14&a=45252.
Вашият коментар