Новата желязна завеса ще преминава по гръцко-турската граница
Взаимни обвинения между Иран, САЩ и Гърция в пиратство, нарушаване на законите на международното право, корабоплаване и търговия и финансиране на тероризма влошиха сериозно атмосферата в гръцко-иранските отношения. Има потенциал за негативни последици и в многостранните отношения с ЕС. Атина поиска съдействие от своите партньори и съюзници, а на гражданите си препоръча да не пътуват до Иран.
Гръцките власти задържаха (15 април 2022 г.) руски танкер с ирански петрол, а иранските в отговор (27 май 2022 г.) – два гръцки петролни танкера в Персийския залив. Гръцката страна също предаде иранския петролен товар на САЩ по искане на Министерството на правосъдието с аргумент, че приходите от продажбата на ирански петрол се използват за финансиране на тероризма.
Инцидентът отразява риска от възприетата политическа линия от Гърция в международните санкции върху Иран и Русия. Усложнява преговорите по иранското ядрено досие, като още повече намали вероятността Иран да се превърне в алтернатива на Русия за доставки на енергоресурси за ЕС. Възпрепятства перспективата за включване на Иран в санкциите срещу Русия. Втвърдява курса на Техеран спрямо Израел, като влияе върху иракския парламент, контролиран от проиранските фракции и част от кюрдските, който гласува закон за криминализиране на всеки акт на нормализация на отношенията с Тел Авив – т. нар. Авраамови споразумения.
Премиерът Кириякос Мицотакис заяви по повода, че Гърция приветства единството и решимостта на ЕС за налагане на безпрецедентни санкции върху Русия, за ускорена енергийна независимост от руските ресурси и формиране на стратегическа автономия чрез създаване на собствени въоръжени сили. Подчерта ролята на Атина в това отношение на дипломатическо, военно, икономическо и енергийно равнище в Средиземно море.
Новата „желязна завеса“ ще преминава по гръцко-турската граница
Изборът на САЩ към сътрудничество с Гърция в съвременната геостратегическа среда чрез нов пет годишен договор за сметка на отношенията с Турция води до нова архитектура на баланса в Егейско и Средиземно море и Балканите. Резултатите от посещението (18 май 2022 г.) на премиера Кириякос Мицотакис в САЩ демонстрираха ясен стратегически курс в защита на демокрацията и международното право, потвърден през юни.
Изявления на турския президент Реджеп Ердоган през юни 2022 г. по повода подчертаха противоположния избор на Анкара – ескалиране на териториалните претенции, чиято предистория датира от преди 100 години – Лозанския мирен договор, 1923 г., и Парижкото споразумение, 1947 г. Ердоган декларира, че прекратява всякакъв контакт с Мицотакис, като обвини Гърция и САЩ в създаване на съюз, насочен срещу Турция. Турските претенции са към Западна Тракия и акваторията на Егейско и Средиземно море. Специално значение има Александруполис като енергийно, военно-транспортен и търговско-логистичен център, с пряко отношение към България чрез интерконектора за природен газ, както и към Северна Македония, Босна и Херцеговина и Сърбия. В Егейско море проблемът е със статута на демилитаризираните острови (Додеканези), а в Средиземно море – континенталният шелф и очертанията на изключителните икономически зони (проучванията за газ в района на островите Кастелоризо, Крит и Кипър). От международно правно гледна точка въпросите касаят суверенитета и суверенните права в спорните територии, като за първи път Анкара оспорва и двете.
Срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа в Солун (10 юни 2022 г.) показа замразяването на проучвателните контакти между Гърция и Турция, на политическия диалог на равнище Министерство на външните работи и прилагането на мерките за укрепване на доверието и сигурността. В същия контекст е и предупреждението на Анкара за нова военна операция в Северна Сирия и отказът да подкрепи разширяването на НАТО с Финландия и Швеция – в пряк интерес на Русия.
Конфликтът в Украйна, като глобално предизвикателство за регионалната обстановка, чертае нова политическа география. Гърция и Турция правят своя цивилизационен избор, при което заемат противоположна страна в историята, с което очертанията на „желязната“ завеса преминават по гръцко-турската граница.
©„Приятели на Арабския свят“, 2022; д-р Пламен Христов
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.