Хуманитарната криза в Йемен – държава и народ в руини

Автор: Даниел Георгиев

Анотация: Хуманитарната криза в Йемен, предизвикана от дългогодишен въоръжен конфликт, икономически колапс и политическа нестабилност, представлява едно от най-острите предизвикателства на съвременността. Основните проблеми включват масов глад, разрушаване на инфраструктурата, блокада на хуманитарни доставки и нарушения на нормите на международното право. В статията се разглеждат ключовите аспекти на кризата, включително влиянието на въоръжения конфликт върху продоволствената сигурност, правните задължения на страните и ролята на международните организации. Изводите подчертават необходимостта от спешни мерки за прекратяване на военните действия, осигуряване на достъп на хуманитарна помощ и привличане на виновните към отговорност за военни престъпления.

Въздушните удари, гладът, разрушенията и загубите в дългогодишния конфликт в Йемен оставят държавата в руини, а хората – изтощени. Въпреки всичко това, , светът сякаш не забелязва тежкото положение на страната.

Към днешна дата близо 20 милиона души в Йемен зависят от международната помощ, за да оцелеят. Близо пет милиона остават разселени, тласкани от едно място на друго от насилие или бедствия.

Проблемите с глада и смъртта на цивилното население в Йемен представляват едни от най-острите хуманитарни изпитания на съвременността. Тези явления, влошени от дългогодишен въоръжен конфликт, икономически колапс и липса на политическа стабилност, изискват всестранен анализ в контекста на международното право и задълженията на държавата.

Въоръженият конфликт в Йемен, с начало през 2014 г., води до разрушаване на инфраструктурата, гибелта на десетки хиляди души и масови миграции на цивилно население. По данни на Световната програма по прехраната (СПП) към ООН, повече от 18 млн. души страдат от недохранване, което представлява повече от две трети от населението на страната. Масовият глад и недостигът на основни хранителни продукти са пряко свързани с разрушаването на инфраструктурата, блокадата на хуманитарни доставки и нарушаването на нормите на международното хуманитарно право. Особено тежка е ситуацията сред децата – съгласно доклад на УНИЦЕФ около 2.2 млн. деца страдат от остро недохранване, от които 400 хиляди се намират на границата на смъртта. Тези показатели правят хуманитарната криза в Йемен една от най-мащабните в съвременния свят.

Гладът в Йемен се задълбочава от блокадите на ключови пристанища, например Ходейда, което е основен канал за доставка на продоволствия и медикаменти. Тази блокада, осъществявана от коалиция от държави, начело със Саудитска Арабия, сериозно ограничава достъпа на международни хуманитарни организации до населението. В резултат на това милиони хора остават без жизнено необходими ресурси. Тези действия противоречат на Женевска конвенция (Четвърта) относно закрилата на гражданските лица по време на война, която задължава страните в конфликта да осигурят достъп на хуманитарна помощ за защита на цивилното население. През април 2015 г. коалицията налага блокада на йеменските пристанища в Червено море, която допълнително усложнява обстановката в района. През ноември 2017 г. се въвежда пълна блокада на Йемен и прекратяване на всички доставки на продоволствия и горива. На 20 юли 2024 г. са нанесени няколко самолетни удари по обекти в пристанището Ходейда, като в резултат на тези атаки са унищожени 784 200 литра горива, съхраняващи се в пристанището за нуждите на СПП на ООН. В резултат на всичко това Йемен се оказва в невъзможност да изпълнява чл.55 и 56 от Устава на ООН, както и на чл.11 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, а именно да бъде дадено право на всеки човек от достатъчно храна и адекватно жизнено равнище. Невъзможността на Йемен да изпълни своите задължения е свързана както с вътрешни фактори, така и с разпад на държавните институции и продължаващото вмешателство на външни фактори, продължаващи военния конфликт.

Един от най-ярките примери за глада в Йемен е провинция Таиз, където повече от половината от населението изпитва остър дефицит от продоволствия. По данни на СПП на ООН, местните фермери не могат да обработват земята заради разрушената иригационна инфраструктура и постоянния обстрел. В допълнение към това, цените на основните хранителни продукти – ориз и брашно, нарастват повече от три пъти от началото на конфликта. Това води до недостъпност на хранителните продукти за повечето семейства, особено в селските райони, където нивото на бедност достига до 80%.

Международните норми, регулиращи поведението на страните във военен конфликт забраняват използването на глада като метод за водене на война, включително и разрушаването на обекти, необходими за оцеляването на цивилното население. Съветът по безопасност към ООН квалифицира този метод като военно престъпление. За съжаление нееднократно са регистрирани случаи на разрушени обекти, свързани с изхранването на население – обекти на селскостопанско производство, складове с продоволствия и системи за водоснабдяване.

Друг сериозен проблем в Йемен е острият дефицит на вода, което допълнително задълбочава хуманитарната криза в страната. Повече от 16 млн. души нямат достъп до безопасна питейна вода, поради което в редица райони на страната епидемиите от холера стават обичайно явление. От 2017 г. до днес са регистрирани повече от 1.5 млн. случаи на заболяване от холера.

Ролята на международните организации в разрешаването на кризата в Йемен е от изключително значение. Съветът по безопасност към ООН нееднократно приема резолюции, отправени към прекратяване на конфликта и осигуряване на достъпа за хуманитарни помощи. Предвид факта, че държавните институции в Йемен са трудно функциониращи, изпълнението на дори базовите им задължения е невъзможно.

Важна роля в регулирането на кризата оказват някои регионални инициативи от близкото минало. Като такива могат да бъдат посочени серия от преговори между Саудитска Арабия и представители на движението на хутите, с посредничеството на ООН.

Хуманитарната криза в Йемен изисква спешни и решителни действия от страна на международната общност. Прекратяването на военните действия, осигуряването на безпрепятствен достъп на хуманитарна помощ и привличането на виновните за нарушения на международното хуманитарно право към отговорност са от критично значение за стабилизирането на ситуацията и предотвратяването на по-нататъшни човешки жертви.

Докато международната общност се събира на конференции, дава обещания и определя приоритети, Йемен не трябва да бъде изоставен. Йеменците не са само жертви. Те са оцелели, болногледачи, строители, учители, майки, бащи и деца с надежди и амбиции като всеки друг. Но само думите няма да запазят хората в безопасност, нахранени или подслонени.

Ежедневната реалност в тази страна твърде често се свежда до заглавия за война, бедност и глад. Но Йемен е много повече от кризисна зона. Това е място със зашеметяващи пейзажи, древни градове, богати традиции и топло гостоприемство, които остават в паметта на хората, дълго след като са си тръгнали от там.

Източници:

1.Уикиизточник, Женевска конвенция (Четвърта) относно закрилата на гражданските лица по време на война от 12 август 1949 година, Женевска конвенция (Четвърта) относно закрилата на гражданските лица по време на война от 12 август 1949 година – Уикиизточник

2.OCHA, United Nations Office for the Coordination of Humanitarian Affairs https://www.unocha.org/yemen

3.United Nations, UN News – Global perspective Human stories https://news.un.org/en/story/2025/03/1161536

4.United Nations Sustainable Development Group, https://unsdg.un.org/latest/stories/photos-17-million-brink-starvation-yemen

5.World Food Programme, Situation Report Yemen: 2020 – Present, https://www.wfp.org/publications/yemen-0

 

©„Приятели на Арабския свят“, 2025; Даниел Георгиев

Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Do not copy!