Махмуд Бабан
За първи път от декември 2021 г. цените на петрола паднаха под 70 долара за барел, което предизвика сериозни опасения за последното тримесечие на тази година и бюджета на Ирак за 2025 г. Неотдавнашните колебания в цените на петрола през последните няколко седмици създадоха значителни предизвикателства за зависими от петрола страни като Ирак, които разчитат в голяма степен на месечните продажби на петрол и преразпределението на приходите.
Има множество причини за тази нестабилност и спада на цените на петрола. Главният сред тях е икономическото забавяне в Китай. Като основен потребител, който отговаря за 10% от световното търсене на петрол, забавянето на Китай е ключов фактор. Има обаче и други фактори.
Тази ценова нестабилност също отразява нарастващото влияние на възобновяемата енергия и отдалечаването от конвенционалните енергийни източници. Докато цените на петрола може да продължат да се колебаят в краткосрочен план, глобалните модели на потребление се променят, което в крайна сметка ще има трайно въздействие върху цените на петрола. Очаква се в бъдеще прогнозите на потребителите на енергия да бъдат по-точни от тези на производителите на енергия.
През 2023 г., според отчета за приходите и разходите на Ирак, 93% от общите приходи на страната идват от петрол, възлизайки на 125,8 трилиона динара. За разлика от тях приходите, различни от петрола, възлизат на едва 9,7 трилиона динара, или 7% от общите, рязко отклонение от първоначалните прогнози на бюджета за приходите от петрол и непетрол.
Дисбалансът между приходите и разходите е сериозен, като годишните разходи нарастват, докато приходите на Ирак остават силно зависими от петрола. През последните две години войните, конфликтите и намесите на ОПЕК помогнаха на Ирак да избегне дефицит, дори генерирайки излишък в годишните приходи. Въпреки това рязкото увеличение на разходите – с 11 трилиона динара за една година – и спадът на цените на петрола с 10 долара за барел през този период влошиха несъответствието между действителните приходи и разходи в бюджета за 2024 г. в сравнение с прогнозите на Министерството на финансите.
Бюджетът на Ирак за 2024 г. показва нарастване на общите разходи от 199 трилиона динара (153 милиарда долара) през 2023 г. до 211 трилиона динара (161 милиарда долара) през 2024 г. Това увеличение се дължи основно на оперативни разходи, а не на инвестиции в икономическа инфраструктура. През 2023 г. бяха наети близо половин милион нови служители в публичния сектор, като 370 000 преминаха от договор към постоянни позиции, въпреки че бяха отпуснати значителни средства за обновяване на инфраструктурата и стратегически проекти за развитие в Централен и Южен Ирак.
В рентиерски икономики като Ирак, заплатите на държавните служители служат като средство за преразпределение на националното богатство, насърчаване на търговията и социалната стабилност. Ирак е пример за този модел, въпреки значителните различия в разпределението на богатството. Според данни на Министерството на финансите на Ирак, заплатите и пенсиите в публичния сектор представляват близо 50% от общите разходи, като са се увеличили с 4% само за шест месеца. Например през 2023 г. разходите за заплати съставляват 45% от общите разходи, като до средата на 2024 г. делът им нараства до 49%. Само през първата половина на 2024 г. общите разходи достигнаха 58,2 трилиона динара, като заплатите погълнаха 28,1 трилиона динара.
Скорошният рязък спад на цените на петрола представлява значителна заплаха за приходите на Ирак. Между юли и август приходите от петрол на Ирак паднаха от 9 милиарда долара на 8,4 милиарда долара – загуба от 600 милиона долара – въпреки че цените на петрола не бяха спаднали толкова драстично, колкото сега. Енергийните агенции съобщават, че световното търсене на петрол продължава да намалява, до голяма степен поради икономическото забавяне на Китай. Тъй като Ирак изнася една трета от петрола си за Китай, всяко по-нататъшно намаляване на глобалното търсене ще се отрази сериозно на неговите приходи. Ако цените на петрола останат на сегашното си ниво, Ирак ще се изправи пред две големи предизвикателства: нестабилни цени, които се движат около 70 долара за барел, и ограничения върху производството и износа поради споразумението на ОПЕК +. Намаляване на цените на петрола с 1 долар под предвиденото в бюджета ниво би намалило годишните приходи на Ирак с 1,2 милиарда долара. Освен това лимитът, наложен от ОПЕК на Ирак върху производството и износа, е с 200 000 барела на ден по-нисък от предвидения в тригодишния му бюджет, въпреки че компенсира излишното производство от по-рано през годината.
В допълнение към икономическото забавяне на Китай и спада от 280 000 барела на дневното търсене, други фактори също обясняват нестабилността в цените на петрола. Те включват 30% изместване на търсенето на китайски танкери от дизелово гориво към втечнен природен газ (LNG) през втората половина на тази година, нарастващи петролни запаси в САЩ, неуспех на някои страни да изпълнят доброволните съкращения на производството съгласно споразумението на ОПЕК + (включително Ирак и Мексико) и скок в износа на ирански петрол с 1,5 милиона барела на ден; всичко това заедно обяснява по-добре причините за нестабилността и спада на цените на петрола и определя посоката на цените в бъдеще. В резултат на това ОПЕК преразгледа прогнозата си за търсенето за втори пореден месец, като я удължи до 2025 г.
Ако цените на петрола не се възстановят и останат под 70 долара, Ирак ще трябва да преразгледа своя бюджет за 2025 г., особено по отношение на производството на петрол и прогнозите за приходите. Това вероятно ще наложи намаляване на разходите, противно на увеличенията, гласувани в бюджета за 2024 г. В крайна сметка Ирак трябва да реши дали да преследва икономическо преструктуриране и диверсификация – като се има предвид, че държавата вече не може да поддържа огромните си заплати – или да продължи да забавя разходите по проекти, както се виждаше в миналото. Въпреки че съветник на премиера вече посочи, че разходите за заплати ще останат приоритет, въпросът как да се балансират финансите на Ирак в светлината на падащите цени на петрола остава критичен.
Тази информация се разпространява по споразумение между „Приятели на Арабския свят“ и Rиdaw Research Center.
Вашият коментар