Йордания – „тихият посредник“ в бурния Близък изток. Хашемитското кралство между регионалната нестабилност, международните съюзи и дипломатическото балансиране

Автор: Даниел Георгиев

В един регион, често асоцииран с геополитически сблъсъци, военни конфликти и радикални трансформации, Йордания изпъква с необичайна характеристика – стабилност. Макар и с по-ограничени енергийни ресурси и с по-слаби икономически показатели от арабските държави в Съвета за сътрудничество в Персийския залив, Хашемитското кралство играе ключова дипломатическа роля в Близкия изток. Съчетавайки лоялни отношения със Запада, добри връзки с арабския свят и внимателен подход към палестинския въпрос, Йордания успява да се позиционира като „тих посредник“ – мост между противоположни интереси и глас на умереност в напрегната регионална обстановка. Ролята на крал Абдула II в утвърждаването на страната като умерен, диалогичен и конструктивен глас в арабската политика е все по-разпознаваема на регионалната и международната сцена.

Настоящата статия има за цел да покаже как Йордания упражнява това влияние, какви са основните ѝ приоритети във външната политика и с какви предизвикателства се сблъсква, за да запази баланса между вътрешна стабилност и външна активност.

Разположена в сърцето на Близкия изток, Йордания заема ключова стратегическа позиция между едни от най-турбулентните точки в региона — Сирия на север, Ирак на изток, Саудитска Арабия на юг и Израел и Палестинските територии на запад. Въпреки оскъдността на природни ресурси, кралството е изградило имидж на стабилна и предвидима държава, което я прави ценен партньор за международната общност.

Една от най-деликатните роли, които Йордания изпълнява, е свързана с арабско-израелския конфликт. Страната подписва мирен договор с Израел през 1994 г., като едновременно с това остава твърд застъпник на палестинската кауза. Уникалната позиция на Йордания произтича и от Хашемитското настойничество върху ислямските и християнските светини в Йерусалим, което ѝ дава допълнителен морален и политически авторитет в очите на много арабски и мюсюлмански общества.

Освен това Йордания е дом на милиони палестински бежанци и техните потомци, като балансира внимателно вътрешните социални напрежения и регионалния натиск, свързан с този въпрос.

Кралството играе и важна роля в международните усилия за сигурност. То е един от най-надеждните съюзници на Запада в Близкия изток и редовно участва в мисии на НАТО и антитерористични коалиции, включително срещу т. нар. „Ислямска държава “. Не е случайно, че САЩ и ЕС засилват стратегическото си партньорство с Аман именно заради умерената политика на крал Абдула II и способността на страната да действа като буфер между конфликтни зони.

Йордания не само оцелява политически в едни от най-бурните десетилетия за региона, но и успява да затвърди статута си на стабилизиращ фактор, без да се впуска в агресивни регионални амбиции. Това я прави незаменим елемент в сложния дипломатически пъзел на Близкия изток¹.

От началото на управлението си през 1999 г. крал Абдула II затвърждава образа на Йордания като умерен и конструктивен участник в регионалната политика. За разлика от по-агресивните външнополитически стратегии на някои съседи, кралят залага на диалог, посредничество и изграждане на доверие, както сред арабските държави, така и спрямо западните партньори².

Йордания остава твърд защитник на двудържавното решение за израелско-палестинския конфликт и последователно защитава правата на палестинците, като същевременно поддържа мирния договор с Израел от 1994 г. Това поставя кралството в деликатна, но стратегическа позиция – „врата към Израел“ за Лигата на арабските държави (ЛАД) и същевременно пазител на мюсюлманските светини в Йерусалим чрез Хашемитското настойничество.

Йордания също така участва активно в международни срещи, като Арабските и Ислямски върховни съвети, както и в диалози с ЕС, САЩ и ООН, където крал Абдула II често изтъква нуждата от съвместни усилия в борбата с тероризма и насърчаването на междурелигиозен диалог.

Пример за неговия подход е и речта му пред Европейския парламент през 2020 г., в която той подчертава, че „Йерусалим трябва да остане град на мир и вяра, а не поле на конфликти“, позиция, която му носи международен престиж, но и вътрешнополитическо напрежение, особено при ескалации в Палестина и Газа³.

Йордания също често поема ролята на домакин на регионални преговори или неформални срещи между враждуващи страни, без да търси шумна дипломация. Това я позиционира като надежден посредник, при когото думите са по-ценни от заглавията в медиите.

Йордания отдавна е стратегически партньор на Запада в регион, белязан от геополитически сътресения. Въпреки ограничения си ресурсен потенциал, страната поддържа устойчива и последователна външна политика, основана на сътрудничество със САЩ, ЕС и НАТО.

Вашингтон е най-важният външен партньор на Йордания – не само в сферата на сигурността, но и в икономическото подпомагане. Страната получава годишна помощ от САЩ в размер на над 1 милиард щатски долара, част от която е насочена към модернизацията на армията, граничния контрол и антитерористичните способности⁴. Това стратегическо партньорство е основано на взаимна нужда: Йордания предлага стабилност и умереност в размирен регион, докато Вашингтон я виждат като важен съюзник в борбата с радикализма и нелегалната миграция.

Освен със САЩ, Йордания е тясно ангажирана с НАТО, в рамките на програмата „Партньорство за мир“. Тя участва в съвместни учения и консултации, като акцентът е върху граничната сигурност и устойчивостта на институциите⁵.

Тази зависимост от външни съюзи обаче налага сложен дипломатически баланс. Йордания трябва постоянно да съчетава интересите на сигурността с икономическите си приоритети, особено на фона на регионалните конфликти, които често поставят страната в чувствителна позиция. Според анализ на The Washington Institute, Йордания умело лавира между нуждата от стабилност и натиска да заема позиции по деликатни въпроси – например войната в Газа, отношенията с Израел или кризата в Сирия⁶.

Тази способност да поддържа стабилност чрез партньорства, без да губи своята автономност, е сред основните фактори, които превръщат Йордания в един от малкото надеждни посредници в Близкия изток.

Въпреки геополитическата си важност и умерената външна политика, Йордания е изправена пред сериозни вътрешни предизвикателства, които ограничават способността ѝ да играе още по-активна роля в регионалната политика.

На първо място, икономическите трудности остават хроничен проблем. Страната страда от висока безработица, особено сред младите хора, която според данни от 2024 г. надхвърля 22% в някои региони⁷. Освен това, Йордания е силно зависима от външна помощ – както от САЩ и ЕС, така и от държави от Залива⁸. Това ограничава икономическата ѝ автономия и създава усещане за уязвимост пред външен натиск⁹.

Социалното напрежение се подхранва и от неспособността на държавата да отговори на очакванията за по-добър жизнен стандарт, прозрачност и политическо участие¹⁰. Много йорданци изразяват разочарование от корупцията и липсата на реални реформи, въпреки повтарящите се обещания за промяна.

Йордания също така е поставена в деликатна позиция по отношение на ролята си в регионалните конфликти. Подкрепата ѝ за Запада и сътрудничеството ѝ със САЩ и Израел понякога предизвиква критики в арабския свят и сред определени вътрешни групи¹¹. Политиката на балансиране между стратегическа лоялност и регионална солидарност не винаги е устойчива, особено в контекста на конфликти като този в Газа или напрежението с Иран¹².

Допълнително усложнение идва от заплахата от радикализация и екстремизъм. Въпреки успехите в борбата с тероризма, Йордания остава изложена на рискове, особено предвид близостта ѝ до Сирия и Ирак¹³. Управлението трябва постоянно да намира фин баланс между гарантиране на сигурността и избягване на прекомерни репресивни мерки, които биха могли да подхранят недоволство и радикални настроения¹⁴.

В този контекст, ролята на крал Абдула II е ключова – той не само управлява политическите баланси, но и се стреми да поддържа образа на Йордания като отговорен и стабилен партньор, въпреки вътрешните кризи.

На фона на един регион, често доминиран от гласовити амбиции, военни интервенции и политически сблъсъци, Йордания се утвърждава като глас на умереността и стабилността. Макар и лишена от ресурсите и мащаба на своите съседи, страната успява да заеме стратегическо място в регионалната дипломация чрез премерен подход, последователност и способност за посредничество.

Ролята на Йордания като „тих медиатор“ се оказва особено ценна в контекста на нестабилността в Сирия, Ирак и Палестинските територии, както и в ескалацията между Израел и арабския свят. Нейната позиция като съюзник на Запада, но с арабска легитимност, ѝ позволява да изгражда мостове там, където други държави предпочитат да вдигат стени.

И все пак, предизвикателствата пред Йордания остават значителни – както вътрешни, така и външни. Икономическите трудности, социалното недоволство и напрежението около участието ѝ в регионални конфликти поставят под въпрос доколко страната ще съумее да съхрани своята уникална роля в един променящ се Близък изток.

Въпросът, който стои пред Аман и крал Абдула II е не дали Йордания иска да бъде дипломатически фактор, а дали ще успее да остане такъв. В свят, където силата често заглушава разума, може ли тишината на дипломацията да продължи да има стойност?

Използвани източници / Библиография:

1.Brookings Institution. Aid Dependence and Domestic Policy in Jordan.

https://www.brookings.edu/articles/foreign-aid-and-the-jordanian-economy/

2.Carnegie Middle East Centre. Public Dissatisfaction and Social Protest in Jordan.

https://carnegie-mec.org/diwan/85782

3.International Crisis Group. Jordan’s Efforts to Counter Extremism.

https://www.crisisgroup.org/middle-east-north-africa/east-mediterranean/jordan/jordans-efforts-counter-extremism

4.Council on Foreign Relations (CFR). Jordan: Background and U.S. Relations.

https://www.cfr.org/middle-east-and-north-africa/jordan

5.NATO. Relations with Jordan.

https://www.nato.int/cps/en/natolive/topics_49594.htm

6.The Washington Institute. Balancing National Security and Economic Priorities in the U.S.-Jordan Relationship.

https://www.washingtoninstitute.org/policy-analysis/balancing-national-security-and-economic-priorities-us-jordan-relationship

7.The Washington Institute for Near East Policy. Jordan’s Diplomatic Tightrope.

https://www.washingtoninstitute.org/policy-analysis/jordans-diplomatic-tightrope

8.United States Institute of Peace (USIP). Jordan’s Security Environment after October 7.

https://www.usip.org/publications/2024/01/jordans-security-environment-post-hamas-israel-war

9.World Bank. Jordan Economic Monitor, Fall 2023.

https://www.worldbank.org/en/country/jordan/publication/jordan-economic-monitor-fall-2023

10. Външни отношения на Йордания – Уикипедия, https://en.wikipedia.org/wiki/Foreign_relations_of_Jordan

11. Анализ на дипломатическите усилия на Йордания в подкрепа на палестинската кауза и мирния процес – https://jordantimes.com/opinion/hasan-dajah/jordans-role-advancing-two-state-solution