През последните години инвестиционната активност на някои водещи арабски държави в посока Африка бележи ръст. Основните арабски инвеститори и търговски партньори на африканския континент са Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар.
Цели на инвестициите
Основните инвестиционни цели на споменатите държави са експортно ориентирани сектори на африканските икономики като енергетика (нефт и газ), геоложки проучвания и добив на редки метали и селско стопанство. В същото време приоритетите на арабските монархии се съсредоточават във финансиране на проекти за зелена енергия, особено възобновяеми енергийни източници. Арабските държави активно инвестират в изграждането и разширяването на транспортна, логистична и търговска инфраструктура, за да осигурят надеждни и стабилни доставки на африкански суровини и стоки на вътрешните си пазари. Също така се правят целеви инвестиции в сектора на информационните технологии и цифровизацията, за да има по-тясна, по-бърза и по-ефективна интеграция.
Каква е стратегията?
Стратегията на арабските монархии в Африка наподобява китайския модел за консолидиране на влиянието си в страните от Глобалния Юг с фокус върху африканския континент. Черният континент е приоритет не само заради транспортната и логистична таблизост (което прави интеграцията икономически осъществима и рентабилна), но и със съзнателния политически избор на арабските лидери. Те се стремят да не бъдат въвлечени в пряка конкурентна конфронтация с Китай (какъвто може да е случаят, ако решат да се насочат към азиатския пазар) в Африка, където има широка социално-политическа палитра на представените държави, което създава „прозорци на възможности“. Действията на арабските петролни монархии е прагматично. Те се опитват на наложат своите позиции и интереси, особено след отслабването на европейските позиции в Африка.
Обем на инвестициите
Държавите-членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив през последното десетилетие са инвестирали повече от 100 милиарда долара годишно в Африка. Това е 30% от всички преки чуждестранни инвестиции. Арабските монархии са на първо място по инвестиции в зелената икономика, които през 2023 г. възлизат на 53 милиарда долара.
Активната инвестиционна политика на страните от Персийския залив води до значително увеличение на обемите на двустранната търговия в африканско направление. Търговският оборот нараства със среден темп от 8% през последните години. Основният дял от този обмен се пада на Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар. По отношение на обема на двустранната търговия с Африка арабските монархии отстъпват на ключовите търговски партньори на Африка – Китай и Европейския съюз.
Видове инвестиции
Газът и петролът са в основата на износа на Съвета за сътрудничество в Персийския залив за Африка. От своя страна арабските държава внасят минни продукти, включително злато, мед, уран, калай, литий и др. Например Абу Даби подписа споразумение с Мароко, действайки като основен финансов партньор за изграждането на нов атлантически газопровод за доставка на нигерийски газ през бреговете на Западна Африка и Мароко – с достъп до европейския пазар (проектът се изпълнява като алтернатива на замяната на руския доставки на газ).
През последните години се забелязва тенденция търговският оборот да се диверсифицира. Увеличава се делът на проектите за зелена икономика, технологичните и иновационните програми и агро-хранителния комплекс. Такава диверсификация се регулира и стимулира основно чрез целенасочени инвестиции чрез арабски публични и частни фондове и се диктува от националните приоритети и интереси. По-специално, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства действат като основни инвеститори в създаването на възобновяеми енергийни източници.
Важната роля играе продоволствената сигурност в дневния ред на страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, които са нетни вносители на хранителни продукти. Това ги заставя да преговарят (по примера на Китай) за инвестиране във високоспециализирано, експортно ориентирано селскостопанско производство, водено от нуждите на страните. В тази връзка са сключени дългосрочни договори за наем на земя с редица големи земеделски производители (Ангола, Египет, Етиопия, Танзания, Зимбабве, Замбия). Изпълнението на значителна част от тези сделки е спряно поради нарастващото недоволство сред местните общности и ферми. Специализираното, експортно ориентирано производство подкопава позициите на фермерите и води до намаляване на доходите им.
Освен това приоритетите на близкоизточните инвеститори включват установяване на влияние чрез създаване и разширяване на пристанищна и железопътна транспортна и логистична инфраструктура. Компаниите от Обединените арабски емирства са най-активни в това отношение – DP World (Дубай) и AD Ports Group ( Абу Даби). Например през октомври 2023 г. DP World подписа договор с правителството на Танзания за използване на 60% от капацитета на пристанище Дар ес Салам за следващите 30 години. От своя страна AD Ports Group ръководи мащабния проект за създаване на пристанище Абу Амама и търговска икономическа зона в Судан.
Заключение
Инвестиционната стратегия в Африка на арабските монархии в Персийския залив отразява техните икономически цели. Насочването на инвестиции към Черния континент е свързано с амбициите на страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (предимно Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Катар) за регионално влияние. Вероятно част от африканските лидери са повече склонни да взаимодействат с арабските държави, които не са толкова критични към моделите на управление в Африка и изискванията за прозрачност при реализирането на някои проекти не е повлияно от европейските и американските практики. Може да се очаква партньорството между страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив и Африка да се задълбочи. Инвестициите, търговията и съвместните предприятия ще се увеличават. Това ще допринесе за икономическа устойчивост и растеж.
©„Приятели на Арабския свят“, 2024; Владислав Ропев
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.
Вашият коментар