Въпреки че изборите са неразделна част от демократичния процес, тяхното провеждане понякога ускорява напрежението, а понякога и изостряне на конфликта в Близкия изток. Например в Турция резултатите от местните избори през 2024 г. са опасно близо до подклаждане на конфликт, отразявайки неразрешените напрежения и основните проблеми, присъстващи в избирателния пейзаж на региона на Кюрдистан.
Няма да е преувеличено, ако предположим, че резултатът от изборите на 31 март в Турция, въпреки отбелязването на още една пропусната възможност за справяне с кюрдския въпрос в страната в началото на 21 век, вместо това ескалира напрежението. В същото време продължаващата изборна криза в региона на Кюрдистан отразява ново затруднение в кюрдските политически дела, което обещава да продължи в напрегнатото си състояние, освен ако не бъде решено, поне в близко бъдеще, като се има предвид политическата сложност на региона.
Изборите в Турция през друга призма – Кюрдският въпрос
Националистическите партии в Турция, включително MHP, Good Party и Zafer Party, претърпяха забележителен неуспех на изборите, което представлява потенциална възможност за справяне с кюрдския въпрос. Въпреки това, тази перспектива вероятно ще бъде пренебрегната, поне в краткосрочен план. Партията за справедливостта и развитието (ПСР) твърди, че влиянието на демократическата партия е накарало значителна част от нейния електорат да се насочи към Републиканската народна партия (Cumhuriyet Halk Partisi/CHP) в ключови региони като Истанбул, Измир, Мерсин и Адияман по време на изборите през 2023 г. Например по време на изборите през 2023 г. партията събра 817 547 гласа в Истанбул. Въпреки това на последните избори само 183 805 гласа бяха подадени за нейния кандидат, като мнозинството изглежда се измести към CHP. Следователно Демократичната партия на народите (Demokrat Parti/DP; ДПН) се възприема като фактор, допринасящ за успеха на CHP в тези области, макар и не като единствен определящ фактор.
Друг момент е, че резултатът от тези избори затвърждава позицията на CHP като видна сила в политическия пейзаж на страната, като може да се похвали с 3% преднина пред ПСР. Следователно всякакви съществени конституционни изменения или резолюции по отношение на кюрдския въпрос ще изискват тяхното одобрение, което изглежда трудно да се постигне компромис с ПСР по кюрдския въпрос в краткосрочен план.
Друг аспект, който трябва да се вземе предвид, е спадът в гласовете за демократическата партия, въпреки че е начело. По подобен начин популярността на ПСР сред кюрдските избиратели намалява. Това проправи пътя за нововъзникващите претенденти като Новата партия на благоденствието (Yeniden Refah Partisi, YPR) и Партията на свободната кауза (Hür Dava Partisi, HÜDA PAR, Худапар) да съберат по-голяма подкрепа в тази демографска група. Следователно всяко обсъждане на кюрдския въпрос ще наложи ангажиране с тези допълнителни политически субекти.
Избирателната активност на кюрдите е спаднала от 82 процента миналата година до 72 процента в момента. Следователно, въпреки че дяловете на гласовете на партиите може да изглеждат високи, действителните им гласове са намалели. Вземете например Диарбекир: докато през 2023 г. 82,18% от населението е участвало в изборите, тази година се наблюдава спад до 67,3%. През 2019 г. ДПН осигури 474 645 гласа в Диарбекир, събирайки 62,18% от гласовете. Въпреки това през 2023 г. Зелената лява партия (Yeşil Sol Parti, YSP) получи 564 336 гласа, а на тазгодишните избори ДПН събра 441 375 гласа, което се равнява на 62,58% от гласовете, въпреки притока от над 110 000 нови гласоподаватели. Трябва да се отбележи, че подобна тенденция се наблюдава в повечето други кюрдски градове и този спад в гласовете за ДПН и ПСР подкрепи други политически актьори в тези региони.
Въпреки че ПСР отстъпи дългогодишната си позиция на най-голямата политическа партия в Турция на своя съперник, Републиканската народна партия (CHP), за първи път след 18 избори, тя ще продължи да ръководи вътрешната и външната политика на Турция през следващите четири и половин година и с настоящите резултати ПСР не се смята за принудена да прави някаква голяма промяна в това отношение. ПСР е изправена пред потенциални препятствия при назначаването на попечители за общините, управлявани от ДПН след демонстрацията във Ван; въпреки това се очаква да продължи в усилията си срещу ПКК, както беше подчертано от турския президент в неговите следизборни забележки. Освен това възникващото разбирателство между Ирак и Турция засилва значението на запазването на конфликта с ПКК в дневния ред на Турция.
Изборният пъзел на регион Кюрдистан
Въпросът с изборите в региона на Кюрдистан остава заплетен възел с несигурно решение. Индексът за демокрация за 2023 г. оцени демокрацията в Ирак само с 2,5 от 10, което показва преобладаване на автократични тенденции над демократични стремежи. Следователно разбирането на позициите на партиите спрямо изборите придобива повишено значение в рамките на силовия баланс.
В миналото Садр отказа да участва в изборите през 2021 г., позовавайки се на опасения за дисбаланс на властта, докато не получи уверения от партийните лидери. Въпреки че дневният ред на кабинета на иракския министър-председател включваше предсрочни избори, той все още не е придобил значителна сила. По същия начин, въпреки усилията на президента на регионалното правителство на Кюрдистан, вътрешните предизвикателства в Патриотичния съюз в Кюрдистан (ПСК/ПСК) остават значителен фактор, допринасящ за забавянето на изборите, и в момента Кюрдската демократична партия (КДП; КДП) може да възприемат изборите като крайната фаза в укрепването на проекта за иранска хегемония и напредъка в неговия дневен ред за замяна на премиера на кюрдското регионално правителство (КРП), особено в светлината на решенията на Федералния съд по ключови въпроси като петрола, заплатите и изборите, които имат потенциала да променят политическия пейзаж. Забавянето на разрешаването на изборния въпрос вероятно ще обслужва интересите на някои иракски политически фракции, които се стремят да наложат допълнителни ограничения на региона на Кюрдистан, като по този начин увековечат дебата за легитимността на правителството.
След разпускането на регионалния парламент на Кюрдистан Федералният съд се произнесе много късно по жалбата на ПСК. Решението му обаче не задоволи КДП, което задълбочи разрива между двете партии. Освен това напрежението ескалира, тъй като Багдад и Ербил не успяха да разрешат проблема с неизплатените заплати, критичен фактор, който вероятно ще оформи поведението на избирателите на предстоящите избори. Тази задънена улица бележи повратна точка в политиката на КДП, предизвиквайки дискусии относно използването на картата за бойкот и дори оттеглянето от политическия процес в Багдад.
Решението на КДП съвпадна с ключов момент както във вътрешната, така и във външната политика. Настоящият политически пейзаж в Кюрдистан прилича на динамиката на властта от 90-те години на миналия век, характеризираща се с разделение, икономическа нестабилност и вътрешни разногласия. Дженгиз Чандар разказва за среща между Мам Джалал и Хошиар Зебари с някои служители на Държавния департамент на САЩ в кафене във Вашингтон, подчертавайки предизвикателствата, пред които е изправен Талабани при изграждането на отношения със Съединените щати. Въпреки това неотдавнашната поява на лидера на ПСК в Москва, съчетана с неговите предупреждения в Багдад относно потенциалната нестабилност в резултат на действията на САЩ в Ирак, сигнализира за променящ се политически климат в Кюрдистан. Въпреки че тази ситуация все още не е претърпяла пълна трансформация, оттеглянето на САЩ може потенциално да разпали отново поляризацията, напомняща за 90-те години на миналия век. Въпреки това, за разлика от 90-те години на миналия век, Турция, която исторически повлия на баланса на силите в региона на Кюрдистан, вече не е основен играч. Освен това Съединените щати, които са служили като чадър за сигурността на кюрдите, са изправени пред натиск да се оттеглят.
Фактори, водещи до решението на КДП
Поговорката „Кюрдите нямат приятели освен планините.“ отразява стратегическата самота, вкоренена в кюрдската история, оформена от множество геополитически събития, обхващащи десетилетия. КДП вероятно усеща надвисналата заплаха от още един пристъп на стратегическа самота и иска да го предотврати, стига да има възможност. В исторически план разделянето на кюрдите на регионални центрове на властта, датиращо от Сефевидите и османците до наши дни, парадоксално е допринесло за оцеляването на кюрдите, въпреки че възпрепятства формирането на независима кюрдска държава. С наближаването на края на първата четвърт на 21 век геополитическата позиция на Анкара изглежда се измества към поддържане на деликатен баланс с Техеран и Багдад. Трудната икономика на Турция и обтегнатите отношения с нейните западни съюзници от НАТО накараха Анкара да даде приоритет на запазването на тези връзки, поне за момента. Тази ситуация изглежда изгодна за Иран, който се радва на тесни връзки със сегашното иракско правителство.
На фона на продължаващите събития, съживеното иракско правителство започна преговори с Анкара, като се фокусира върху два критични фронта: сигурността и икономиката. Успехът на тези дискусии обаче до голяма степен зависи от получаването на одобрението на Иран.
Багдад е особено нетърпелив за участието на Турция в голям пътен проект за развитие на стойност 17 милиарда долара, който потенциално представлява около 40 процента от начинанието, според неофициални доклади. Неотдавнашният акцент на Анкара върху разрешаването на проблема с ПКК, особено след ключови двустранни обмени, включително посещения на ръководителя на Хашд ал Шааби Фалих ал Фаяд, привлече вниманието. По време на управлението на Саддам Ирак помогна на Турция в борбата с ПКК приблизително 20 пъти. Сегашните предложения на Багдад вероятно ще предизвикат подобни спомени сред турските държавници.
Докато Турция намира за предизвикателство лесно да скъса връзките си с Ербил, задаващият се въпрос е дали Анкара в крайна сметка ще се насочи към Багдад. Въпреки че поддържа силни отношения с региона на Кюрдистан, Турция запази мълчание по време на атаката с балистични ракети на Иран срещу Ербил и натиска на Багдад върху региона. Перспективата за посещение на турския президент в Ербил по време на посещението му в Ирак остава несигурна. Тези примери подчертават как сигурността и икономическите императиви на Анкара може в крайна сметка да я принудят да вземе предвид интересите на Техеран и Багдад в отношенията си с Ербил, но траекторията на отношенията между Турция и САЩ ще бъде ключова при оформянето на ситуацията. Интересното е, че след засилени спекулации относно посещението на турския президент в Ирак, се появиха съобщения за предстоящото посещение на Ердоган в Съединените щати, където се очаква дискусиите за Ирак да бъдат централен пункт.
Друго ключово наблюдение е, че въпреки че Съединените щати не са се съгласили официално да се оттеглят от Ирак, те в момента правят уговорки да приемат премиера Мохамед Шия ал Судании, който постоянно призовава за тяхното оттегляне. Тази ситуация предполага потенциална склонност на Съединените щати да се оттеглят от Ирак по време на управлението на Судании.
Следователно решението на КДП вероятно надхвърля обикновените изборни съображения. Това идва в момент, когато както правителството на Судании, Координационната рамка, така и Съединените щати се стремят да демонстрират стабилна и безпроблемна среда в Ирак преди срещата Судани-Байдън. Освен това то предшества предстоящото посещение на турския президент в Ирак, период, в който и Багдад, и Анкара желаят стабилност. На фона на ескалиращия конфликт в Газа, изострянето на напрежението между Ербил и Багдад може да не обслужва интересите на много заинтересовани страни. Освен това много нации гледат на кюрдското присъствие в Багдад като на стабилизираща сила, която може да бъде застрашена от хипотетичното оттегляне на КДП. Въпреки че е малко вероятно Багдад официално да отмени съдебни решения, както предлага КДП, той може да откаже отстъпки по въпроси като заплати и изборни процедури. Неуспехът да се обърне внимание на тези проблеми може потенциално да ескалира допълнително напрежението.
Заключение
Предизборните изявления на Лейла Зана, Ахмет Тюрк и дори Салахадин Демирташ, заедно с речта на Ердоган в Диарбекир, събудиха надежди, че въпреки потенциала Турция да започне широкомащабна военна операция срещу ПКК през следващите месеци, може да настъпи нова фаза на преки и непреки преговори, подобни на мирния процес. Резултатите от общинските избори обаче може да са попарили тези надежди. Фактори като тесните връзки между демократическата партия и CHP срещу ПСР и липсата на избори през следващите четири години вероятно ще намалят перспективите за политически диалог в обозримо бъдеще. Що се отнася до външните отношения, споразумението между Анкара и Багдад може да постави началото на подновяване на сблъсъци с ПКК.
В региона на Кюрдистан е широко разбрано, че изборите не могат да продължат без КДП, точно както са непълни без ПСК. Нещо повече, потенциалното отсъствие на КДП от изборите може да предизвика верига от събития, засягащи сигурността на пътя за развитие и Ирак като цяло. Следователно изборната динамика както в Турция, така и в региона на Кюрдистан се простира отвъд обикновените процедури за гласуване, разкривайки сложно взаимодействие на фактори.
Тази информация се разпространява по споразумение между „Приятели на Арабския свят“ и Rudaw Research Center.
Вашият коментар