Автор: Хусам Бузкарин
На фона на ескалиращата военна конфронтация с Израел, Техеран се оказва изправен пред сложно уравнение: как може да запази регионалния си престиж, без да плаща висока цена, която би могла да застраши оцеляването му като режим? Стратегията за „непоколебимост“ на Техеран не е просто политически лозунг, тя е интегрирана система от щателни изчисления, която се опитва да съгласува изискванията за вътрешна легитимност с външните геополитически императиви .
Днес Иран е изправен пред истинско екзистенциално предизвикателство, не само заради израелските удари, насочени към чувствителни обекти дълбоко в иранската територия, но и заради нарастващия натиск от страна на САЩ по време на втората администрация на Тръмп, която изисква „безусловна капитулация“ на Техеран . В този контекст разбирането на логиката на иранската устойчивост става от съществено значение за анализа на потенциалните траектории на конфликта и техните регионални и международни последици .
Устойчивостта като екзистенциална необходимост: когато оцеляването се превърне в основен приоритет
Стратегията на Иран за устойчивост не може да бъде разбрана, без да се осъзнае, че режимът в Техеран разглежда този конфликт като пряка заплаха за съществуването си, а не просто като геополитически спор. Американското искане за безусловна капитулация, съчетано с многократни израелски удари, поставя иранския режим в позиция, в която той не може да си позволи отстъпление, без да плати тежка вътрешнополитическа цена. От тази гледна точка, устойчивостта за Техеран се превръща не просто в политически избор, а в екзистенциална необходимост. Иранският режим е основал голяма част от своята легитимност на идеята за „съпротива срещу глобалната арогантност“ и всяко внезапно отстъпление или капитулация може да доведе до колапс на тази легитимност отвътре. Това обяснява настояването на върховния лидер Али Хаменей да отхвърля всички призиви за капитулация, въпреки нарастващия военен и икономически натиск.
Но тази позиция поставя Иран пред реална дилема: как може да запази репутацията си, без да влезе в пълномащабна война, която би могла да доведе до унищожаването на самия режим? Отговорът се крие в стратегията на „пресметната устойчивост“, която има за цел да удължи конфликта и да разпредели разходите в дългосрочен план, а не в решителна конфронтация, която би могла да бъде опустошителна.
Тази стратегия се основава на фундаментално предположение: че времето е на страната на Иран и че международният и вътрешен натиск върху Израел и Съединените щати в крайна сметка ще отслабне. Това предположение обаче може да е погрешно, особено в светлината на ясната американо-израелска решимост за постигане на конкретни стратегически цели .
Границите на иранската мощ: между амбициите и реалните възможности
Въпреки помпозната реторика и взаимните заплахи, Иран е изправен пред реални ограничения, които минимизират способността му да се ангажира с ефективна съпротива. Тези ограничения са не само военни, но и икономически, социални и дори географски
Във военно отношение, израелските удари през последните няколко дни разкриха реални пропуски в противовъздушната отбрана на Иран. Израел успя да атакува 40 места за един ден, включително чувствителни обекти дълбоко в иранска територия, без иранските отбранителни сили да са в състояние ефективно да ги спрат . Това повдига въпроси относно способността на Иран да защити жизненоважните си съоръжения в случай на ескалация на конфликта.
В икономически план Иран е подложен на силен натиск поради международните санкции, налагани от години. Покачването на цените на петрола с 9 % може да осигури известно финансово облекчение, но не решава структурните проблеми в иранската икономика. Разрушената инфраструктура, ширещата се корупция и липсата на чуждестранни инвестиции ограничават способността на Иран да понесе разходите за продължителна война.
Географски Иран се намира в регион, заобиколен от заплахи от множество посоки. На изток има напрежение с Пакистан и Афганистан; на запад е все още нестабилният Ирак; на юг е Персийският залив, доминиран от сили, враждебни на Иран; а на север е Русия, която поддържа сложни отношения с Техеран. Това географско положение прави Иран уязвим за натиск от множество посоки, ограничавайки стратегическата му гъвкавост. Освен това, вътрешните вълнения, на които Иран е свидетел през последните години, разкриват ерозия на народната легитимност на режима. Протестите на жените, икономическото недоволство и натискът върху етническите и религиозните малцинства са все индикации, че режимът е изправен пред реални вътрешни предизвикателства, които могат да ограничат способността му да се съсредоточи върху външни заплахи.
Трудното уравнение: балансът между достойнство и реализъм
Днес Иран се оказва изправен пред изключително сложно уравнение: как да запази „достойнството“ си на регионална сила, без да плаща цена, надхвърляща възможностите му? Това уравнение изисква вид политическа мъдрост, която съчетава твърдост и гъвкавост. Настоящата иранска стратегия изглежда се опитва да спечели време, като удължава конфликта и избягва решителна конфронтация. Иранските отговори на израелските удари са внимателно калибрирани: достатъчно силни, за да изпратят послание, но не толкова силни, че да доведат до неконтролируема ескалация. Този подход отразява дълбоко разбиране на границите на иранската мощ, но в същото време поставя режима в постоянна отбранителна позиция. Инициативата сега е на другата страна и Иран се озовава в позиция на „реакция “ , а не на „действие“. Проблемът с този подход е, че той може да доведе до постепенна ерозия на регионалната позиция на Иран. Съюзниците и приятелите трябва да видят истинска сила, а не само реторика. Враговете понякога интерпретират обсъждането като слабост, което може да ги насърчи към по-нататъшна ескалация.
В крайна сметка Иран може да се окаже принуден да избира между трудни възможности: или да следва стратегия за устойчивост, дори това да ерозира регионалните му позиции, или да търси дипломатически изход, който да спаси престижа му, без унизителна капитулация. И в двата случая цената ще бъде висока, както на вътрешно, така и на регионално ниво. Това, което се случва днес в региона, не е просто конфликт между две държави, а по-скоро прекрояване на целия регионален ред. Стратегията на Иран за устойчивост, макар и логична от гледна точка на политическото оцеляване, може да не е достатъчна, за да се справи с това екзистенциално предизвикателство. Това, което се изисква от Техеран днес, е не само устойчивост, но и преоткриване на себе си по начин, който му позволява да се адаптира към новата реалност, без да жертва фундаменталните си интереси.
©„Приятели на Арабския свят“, 2025; Хусам Бузкарин
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.
Вашият коментар