След края на Студената война концепцията за сигурност за страните в Съвета за сътрудничество в Персийския залив, създаден през май 1981 г., претърпя промени. Те са свързани с появата на невоенни източници на сигурност. Това промени парадигмата за гарантиране на националните интереси на Бахрейн, Катар, Кувейт, Оман, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия в средносрочен и дългосрочен план.
История на системата за сигурност в Персийския залив
Системата за сигурност на Персийския залив започва със споразумение, подписано между Великобритания и регионалните сили в Персийския залив, относно морското пиратство в началото на 19 век. Като част от развиващата се структура за сигурност в Персийския залив, поредица от споразумения и договори официално разделят крайбрежието на Арабския полуостров на отделни политически единици и ги интегрират във външна система за сигурност, базирана на британската военноморска мощ. През епохата (1815 – 1914) на Pax Britannica (периодът на доминация на Британската империя по море и в международните отношения) еволюцията на модерна система за сигурност започва в Персийския залив, като обхваща трансформацията на традиционните арабски шейхства в протодържави. Този режим на сигурност е относително стабилен в продължение на почти два века.
Британците се изтеглят от Персийския залив през периода 1961-1971 г. Това създава нови проблеми със сигурността на малките арабски държави от региона. Една от причините е, че през 60-те и 70-те години на миналия век монархиите са изправени пред идеологическо предизвикателство от страна на Народния фронт за освобождение на окупирания арабски залив (PLOLA) и неговите спонсори в Народната демократична република Южен Йемен (PDRY). Друг фактор за усещане на (политическа) нестабилност е Ислямската революция от 1979 г. в Иран. След напускането на Великобритания, САЩ се включват в събитията на района на Персийския залив. Една от целите на Вашингтон е да попречат на всяка потенциално враждебна държава да установи контрол над региона и нейните петролни ресурси.
Въпреки че успоредно към чадъра за сигурност от САЩ се учредява Съвета за сътрудничество в Персийския залив, чиято мисия е създаването на международни партньорства и координация в редица области, сред които и сигурността, коалицията от петролни монархии не успява напълно успешно да се справи с няколко предизвикателства през 1980-2003 г. Основните фактори през този период, които дестабилизират района на Персийския залив, са три – Иранско-иракската война (1980-1988), нахлуването на Саддам Хюсеин в Кувейт през 1990 г. и американската инвазия в Ирак през 2003 г., която разкри сериозни различия между повечето държави от Съвета за сътрудничество в Персийския залив и политиката на САЩ.
Поуки от кризите
Горепосочените исторически събития принудиха арабските петролни монархии да изградят многопластова структура за сигурност, която се състои от три нива – международно, национално и регионално.
На ниво международна сигурност държавите от Персийския залив допълват собствените си военни способности с международни споразумения с чужди сили. Особено след нахлуването на Ирак в Кувейт политиката на двойно сдържане на САЩ се превръща във важен механизъм за гарантиране на сигурността. Въпреки че тази американска стратегия не създава изцяло устойчива и трайна структура за сигурност в региона, известна сигурност (политическа и военна) беше постигната чрез подписването на отделни споразумения за сътрудничество в отбраната с Бахрейн, Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства. Държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив се превърнаха в основни логистични и контролни центрове за Петия американски флот в Манама и предния щаб на Централното командване на САЩ (CENTCOM) в Доха. Значително военно оборудване беше разположено във въздушни бази и пристанища в Оман и Кувейт, които станаха част от административната и логистичната подкрепа за многонационалните сили в Ирак и Афганистан.
Създаването на Съвета за сътрудничество в Персийския залив бележи повратна точка в развитието на регионалната структура за сигурност. В неговите рамки усилията на страните от Персийския залив са насочени главно към борба с военни коалиции и общи заплахи, генерирани от конфронтацията и съперничеството на правителствата и избухването на войни, които се основават главно на „ възприемани заплахи“, обслужващи „интереси на трети страни“. От 2011 г. насам регионът е свидетел на големи събития като Арабската пролет и последните конфликти в Либия, Сирия, Газа и Йемен. На фона на тази нестабилност Съветът за сътрудничество в Персийския залив придоби по-голямо влияние и сила като регионална организация за сигурност.
Страните от Съвета могат да действат като блок, да разширят регионалното си влияние и да се възползват от благоприятната среда. Последното важи в най-голяма степен за Саудитска Арабия, която се стреми да си осигури водеща позиция в арабския свят. Тя се опита да овладее инициативата, като не само потуши въстанието в Бахрейн, но и поведе контрареволюция в целия регион. Рияд отпусна 4 милиарда долара на Египет за възстановяване на държавата след Хосни Мубарак, което беше част от пресметната стратегия, насочена към купуване на влияние и консолидиране на авторитета му.
Катар и Обединените арабски емирства също демонстрираха желанието и способността си да участват в регионалните развития по време на Арабската пролет: Обединените арабски емирства изпратиха изтребители за бойни операции, а Катар помогна за налагането на забранена за полети зона в Либия с подкрепата на НАТО коалиционни сили. Влиятелните и въздействащи политически и военни роли, изиграни от Обединените арабски емирства и Катар увеличиха влиянието им върху САЩ и НАТО. Те също така демонстрираха наличието на експедиционни военни способности и политическата готовност да бъдат използвани, което може да ги направи най-предпочитаните партньори в бъдещи операции. По същия начин военният капацитет и политическата готовност на държавите-членки на Персийския залив за действие отново се проявиха по различни начини в международната коалиция, сформирана срещу Ислямска държава.
Социалните и демографските предизвикателства
Бързият икономически растеж в арабските монархии след петролния бум донесе не само финансов просперитет. Възникнаха нови демографски и социални проблеми за страните. Те бяха принудени да търсят голяма работна сила, която да поддържа процъфтяващите икономики. Бяха привлечени работници от чужбина, тъй като местните граждани не можеха да осигурят необходимото качество и количество. В момента страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив са един от най-големите региони по отношение на нивата на миграция.
Новите демографски тенденции като темпове на растеж на населението, социални промени и чужда работна ръка оформиха нови предизвикателства пред сигурността на арабските държави в региона. Поради бума на миграцията коренното население в повечето страни от Персийския залив се превърна в малцинствена група. Този демографски дисбаланс се превърна във важен проблем за обществената сигурност.
Нарастването на населението и големият брой емигранти доведоха до опасения не само относно абсолютния брой чужди граждани, но и относно безопасността на общността по отношение на националната култура и идентичност. Страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив се опасяват, че мигрантските общности могат да формират културни и етнически автономни зони с нови навици, традиции и език, различни от националната култура и идентичност. Съществува опасност новото да измести старото.
Местните власти и коренното население в страните от Персийския залив все повече се чувстват застрашени от демографските дисбаланси, както и от темпа на нарастване на населението на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, който се е увеличил повече от два пъти в повечето държави-членки. Нарастването на броя на чужденците може да се разглежда от гледна точка на социално-политическа заплаха, както и заплаха за идентичността и културата. Ако миграционният балон от Съвета за сътрудничество в Персийския залив продължи да расте, новите международни норми, пактове и закони ще принудят страните от Персийския залив да предоставят на емигрантите някои права, които са им били отказани в миналото. Тези мерки ще разширят политическата, културната и икономическата сфера и ще създадат равенство между емигрантите и местните граждани, което се опасява, че ще доведе до политическо господство на емигрантите.
Новата вълна на имиграция, която включва квалифицирани и висококвалифицирани имигранти, подчертава друг проблем, който поставя предизвикателства за сигурността на обществено ниво в страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив. През първите три десетилетия на имиграцията държавите приемаха предимно нискоквалифицирани работници мигранти с ниски заплати. В момента висококвалифицирани емигранти, особено от западни страни, са започнали да мигрират към страните от Персийския залив. Тези нови вълни от чужденци започнаха да влияят не само на културната идентичност (и особено на езика), но и на нивото на образование и знания в обществото на Съвета за сътрудничество в Персийския залив. Те донесоха със себе си нови идеи (напр. отчетност, прозрачност и човешки права) и създадоха нова вълна на загриженост сред местните хора и политически кръгове.
Зависимостта от петрола
От откриването на петрола икономиките на страните от Персийския залив се основават на концепциите на петролната икономика. Запасите от суровината обаче са ограничени, а цените и търсенето са нестабилни. В страните от Персийския залив петролният сектор доминира икономиката и на практика е единственият източник на богатство. Така за тези държави диверсификацията на икономическата структура е основният и най-важен въпрос в областта на икономическата сигурност.
Реформи в новите реалности
За да диверсифицират икономиките на Съвета за сътрудничество в Персийския залив и да разширят производствената си база в ерата след петрола, държавите от Персийския залив се нуждаят от реални реформи. Сред тях могат да бъдат преразглеждане на позициите им относно правата на местните граждани. Това ще има дълбоки социално-политически последици за преразпределителните икономики на страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив и ще изисква ребалансиране на отношенията между публичния и частния сектор.
Заключение
Различните предизвикателства в сферата на сигурността пред Съвета за сътрудничество в Персийския залив са неизменна част от световни политико-социално-икономически тенденции, които включват военни конфликти в Близкия изток, демографски проблеми и климатични промени. На фона на текущата война между Израел и Движението „Хамас“, където са замесени редова армия, терористични организации, наддържавни политически образувания и паравоенни формирования, е необходимо страните-членки да подхождат прагматично спрямо замислените реформи в чувствителни за тях сектори, като отчитат регионалната динамика. Сериозна нестабилност в района на Персийския залив може да доведе до кризи и в други географски ширини, които нямат общи сухопътни или морски граници с петролните монархии.
©„Приятели на Арабския свят“, 2024; Владислав Ропев
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.
Вашият коментар