Отношения между ЕС и Египет

Отношенията между Европейския съюз и Египет се основават на общи приоритети на партньорство. Те се ръководят предимно от Стратегията на Египет за устойчиво развитие – визия до 2030 г., новата програма на ЕС за Средиземноморието, икономически и инвестиционен план за южните съседи, Европейския зелен пакт и заключенията на Съвета относно подновено партньорство с държавите от южното съседство. Водещи органи за координация между Брюксел и Кайро са Комитетът за асоцииране и Съветът на асоцииране ЕС-Египет. Последното съвместно заседание на Съвета на асоцииране е проведено на 23 януари 2024 г., където е направен преглед на съвместните приоритети по партньорство, които са приети през юни 2022 г. и обхващат периода 2021–2027 г. Всеобхватните приоритети са: 1) устойчива модерна икономика и устойчиво социално развитие; 2) партньори в областта на външната политика; 3) повишаване на стабилността.

Кратък исторически очерк

По времето на управлението на покойния Хосни Мубарак (1981-2011 г.) през 2004 г. влиза в сила Споразумението за асоцииране между ЕС и Египет. Арабската република има ключови партньорства с редица европейски страни, сред които Германия, Франция и Италия. След свалянето на режима на Мубарак през 2011 г. се създава усещане, че Египет върви към стабилен и демократичен преход. Събитията от 2013 г. заедно с нарастващата нестабилност в региона на Близкия изток и Северна Африка (БИСА) и началото на бежанската криза променят представите в Европа за това какво се случва.

Заради нестабилността в БИСА ЕС предприема стъпки за провеждане на реална политика (нелегална миграция и тероризъм) спрямо Египет, която се прилага успоредно с тази за насърчаването на човешките права и демокрацията.

Миграция

Заради бежанската криза в Южното Средиземноморие от 2015 г. насам (в периода 2013-2015 г. има разногласия и в Европа относно смяната на режима в Кайро) Европа предприема по-сериозни стъпки за сближаване с Египет.

Египет е една от петте северноафрикански държави, които станаха част от Спешния доверителен фонд на ЕС (ETF), стартиран през ноември 2015 г., чрез който ЕС инвестира около 750 милиона евро за „подобряване на управлението на миграцията“. През 2022 г. съгласно програма за управление на границите на египетската брегова охрана са предоставени услуги и оборудване. Финансовата помощ, която ЕС оказва на северноафриканските страни, е с цел възпрепятстване на емигрантите да достигнат до Европа. На практика ЕС предава управлението на проблема в ръцете на държавите от Северна Африка (с изключение на Алжир). Това е възможно да поставя африканските мигранти във все по-несигурни ситуации в Египет, където много от тях страдат от расизъм, дискриминация и малтретиране.

През март 2024 г. ЕС сключи сделка с Кайро за борба с миграцията на стойност 7,4 млрд. евро. Въпреки че сделката беше критикувана заради това, че само по себе си управлението на миграцията не е ефективно средство в дългосрочен план, ако не се преодолеят дълбоко вкоренените социално-икономически проблеми в страната на произход, тя е наложителна, за да може Старият континент да се справи с притока на нелегални емигранти с египетско гражданство. Финансовото подпомагане е на фона на повишения брой египетски граждани, които кандидатства за убежище в ЕС. Причината за нелегалната миграция на египтяни, които използват Либия като транзит и се придвижват по централносредиземноморския маршрут, е влошените икономически условия в Египет.

Енергетика

Енергетиката е второто ключово измерение на отношенията между ЕС и Египет. На фона на войната в Украйна усилията на Европа за диверсификация на доставчиците на гориво означават, че газът в Източното Средиземноморие е все по-важен за европейската енергийна сигурност. В тази връзка през юни 2022 г. ЕС подписа Меморандум за разбирателство относно износа на газ от Египет и Израел. В резултат на сделката, която е със срок от пет години, повече израелски газ ще бъде изнасян от офшорни полета за Египет и транспортиран с кораби до ЕС. От друга страна е вероятно краткият срок на Меморандума да отразява плановете на ЕС да намали потреблението на газ през следващите десетилетия.

Увеличеният износ на газ означава увеличени инвестиции, модернизация и разширяване на египетската инфраструктура за износ на газ. Откриването на допълнителни запаси от газ в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Египет в края на 2022 г. потенциално означава, че Египет може да играе все по-важна роля като регионален газов хъб за Европа. Въпреки това, предвид демографските предизвикателства и енергийните нужди на Египет, остава да се види дали той може устойчиво да играе тази роля в дългосрочен план.

Египет работи за задълбочаване на енергийното сътрудничество с Европа както на двустранно, така и на многостранно ниво. На многостранно ниво Египет ръководи създаването на Източносредиземноморския газов форум (EMGF) през 2019 г., който включва Кипър, Гърция, Италия, Израел, Йордания и Палестина, но не включва Турция. По този начин Египет успя да използва геополитическото напрежение, за да развие амбициите си като регионален газов център, възползвайки се от напрежението между Турция, от една страна, и Израел, Република Кипър и Гърция, от друга, за да формира EMGF и да постави Турция настрана в Източно Средиземноморие .

Възобновяеми енергийни източници

Енергийните амбиции на Кайро не се ограничават само до добива на газ, който може да не носи ползи в дългосрочен план, а включват и използването на възобновяеми енергийни източници. Показателен пример е домакинството на Конференцията на страните по изменението на климата на ООН (COP27) в Шарм ел-Шейх през 2022 г. Чрез форума египетското правителство постигна няколко цели – държавата беше представена като дестинация за големи световни събития; част от усилията бяха насочени към намирането на външна помощ и подкрепа за борба с последиците от изменението на климата, което може да повлияе отрицателно върху дългосрочната стабилност на страната, ако не бъде овладяно; популяризиране на природния газ като чиста алтернатива на другите изкопаеми горива и позиционирането на Кайро като стратегически износител на природен газ за Европа. По време на COP27 ЕС и Египет подписаха Меморандум за разбирателство относно стратегическо партньорство относно възобновяемия водород. Документът беше предшестван от съвместно изявление през юни 2022 г. на председателя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен и египетския президент Абдулфатах ал Сиси относно сътрудничеството в областта на климата, енергетиката и екологичния преход. Изменението на климата има потенциала да стане важен аспект на отношенията между Египет и ЕС.

Търговия и икономика

Според последните официални данни от 2020 г. ЕС е най-големият търговски партньор на Египет, чието население продължава да нараства (около 110 млн. души). В страната оперират няколко европейски компании, тъй като ниските разходи за труд и голямото население правят местния пазар привлекателен за европейските инвеститори. С оглед на гореизброените фактори излизането на големи европейски корпорации от египетския пазар може да им навреди във финансово отношение.

След идването на власт през 2013 г. на Абдулфатах ал Сиси Египет започва постепенно да увеличава дела на закупено оръжие от европейски страни. Това вероятно е част от политическата стратегия на администрацията на президента, за да спечели доверието на европейски лидери.

Дипломация на ценности

Струва си да се отбележи, че основните направления в политиката на ЕС спрямо Египет са свързани с енергетиката, икономиката и сигурността. Съюзът се фокусира върху икономическата стабилност в страните от южното съседство и осигуряването на нови енергийни източници. В периода 2014-2020 г. финансиране се осигурява и по Европейския инструмент за съседство, където има условия, които предвиждат прекратяване на финансирането от страна на Комисията, ако бенефициентът наруши задължения, свързани със зачитането на правата на човека, демократичните принципи или върховенството на закона, както и при сериозни случаи на корупция. Вероятно не е случайно, че между 2018-2020 г. Египет се оттегли от няколко програми за сътрудничество.

Въпреки че ЕС отдава приоритет на икономическите интереси и тези, които са свързани със сигурността, институциите от европейския блок редовно осъждат лошото състояние на правата на човека в Египет. Например през 2019 г. Европейският парламент прие резолюция след потушаването на протестите в арабската страна. През ноември 2022 г. Европейският парламент прие резолюция относно ситуацията с правата на човека в Египет, която Камарата на представителите на Египет публично отхвърли.

Китай, Египет и ЕС

В последно време Египет се стреми към диверсификация на външните си отношения извън Запада. В тази връзка сериозна конкуренция на ЕС е Китай, който не се интересува от правата на човека и проблемите на върховенството на закона. Пекин отдава приоритет на икономическите връзки и връзките в областта на сигурността пред основаната на ценности дипломация. Поради тези причини е възможно Египет заедно с други северноафрикански държави да продължат да задълбочават ангажимента си с Китай и други центрове на сила, които например изглеждат по-надеждни от САЩ.

Китайско-египетските отношения са на високо ниво, особено след подписването от Египет на Всеобхватното стратегическо партньорство (CSP) с Китай. Сред приоритетните области са отбрана, търговия и технологии, както и приобщаване на зоната на Суецкия канал в инициативата „Един пояс, един път“.

Не е случайно, че повечето китайски инвестиции в Египет са съсредоточени в икономическата зона на Суецкия канал, тъй като Китай е най-големият потребител на канала, а самият воден път е най-краткият път между Азия и Европа, която е най-големият пазар на Пекин.

Друг важен аспект между Кайро и Пекин е разширяването на връзките в областта на отбраната и сигурността. Военните на двете страни провеждат съвместни военни учения в Средиземно море. Стъпването на Китай на египетския пазар, включително в сферата на отбраната, означава повишена икономическа конкуренция с европейските производители и компании. Това може да означава постепенно отслабване на европейското влияние върху Египет.

Предизвикателства пред Египет

През следващите няколко години Египет, подобно на Алжир, Тунис и Мароко, е изправен пред две предизвикателства: растяща инфлация и растящи цени на храните, което може да доведе до нарастващо недоволство от правителството и вътрешна нестабилност. Икономиката на Египет, която преди пандемията от коронавирус растеше благодарение на дълг от МВФ, като цяло зависи от вносните култури. Дълговото бреме на Египет, подкрепено през март 2024 г. с още един заем, ще окаже допълнителен натиск върху египетската икономика на фона на демографските проблеми (постоянно нарастващото население) и растящата безработица.

Приоритети на Европа

С оглед на потенциалните и настоящите проблеми на Египет Европа следва да акцентира върху дългосрочната устойчивост на икономиката на арабската република. Това означава инвестиране в технологии, иновации и образование, които да подпомогнат създаването на работни места и справяне с младежката безработица. ЕС може да подкрепи стремежите на Египет да се превърне в регионален енергиен център, което да допринесе за развитието на страната и укрепи регионалното сътрудничество и стабилност. Насърчаването от Европа на усилията на Египет за борба с изменението на климата е друг важен лост за влияние. В този контекст са възможни инвестиции в проекти за възобновяема енергия, транспорт, вода и продоволствена сигурност. Това би допринесло за дългосрочната стабилност на страната и ще бъде от полза за европейските предприятия и индустрии, работещи в тези сектори. Успоредно с подкрепата на гореспоменатите политики Европа не трябва напълно да пренебрегва своите ценности като подкрепата за човешките права, свободата на изразяване и върховенството на закона. „Износът“ на нормите и ценностите на блока към Египет и неговото общество може да допринесе в дългосрочен план за появата на арабската държава като по-стабилен, предвидим и зависим от ЕС партньор в региона на БИСА.

Въпреки привидната стабилност на властта в Египет, много от условията, довели до избухването на арабското въстание през 2011 г., продължават да съществуват. Не е далеч от логиката да се очаква нова вълна от протести и нестабилност, която да доведе до миграционна криза с огромни размери. Това несъмнено ще се окаже предизвикателство в настоящата геополитическа ситуация с войната в Украйна и поредното възобновяване на палестинско-израелския конфликт.

В случай че Брюксел успее, въпреки конкуренцията от Китай, с инструментите на меката сила да интегрира Египет в своята сфера на интереси, това може да доведе до промяна в баланса на силите в Средиземноморския регион и Северна Африка.

©„Приятели на Арабския свят“, 2024; Владислав Ропев

Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.