Инвестициите на арабските държави от Персийския залив в суданското селско стопанство за справяне с продоволствената несигурност датират от 70-те години на миналия век. Судан е основната страна в Африка по отношение на наличието на едър рогат добитък, което му осигурява голяма роля в износа на „живо месо“ към страните от Персийския залив.
Съгласно гореспоменатия контекст следва да се отбележи, че Обединените арабски емирства внасят 90% от храната си, защото водата и обработваемата земя там са оскъдни. Счита се, че последните големи инвестиции на Абу Даби в суданското селско стопанство са насочени към храна за животни (основно люцерна), култури и добитък. В същото време е трудно да се определи точният количествен износ от Судан към ОАЕ поради разпространението на контрабандни мрежи и незаконни търговски пътища.
Едни от водещите инвеститори на Абу Даби в селското стопанство на разкъсвания от вътрешен конфликт Судан са International Holding Company (IHC) и Jenaan Investment. Един от най-мащабните селскостопански проекти на ОАЕ е в Абу Хамад, който обхваща над 100 000 акра земеделска земя. Инвестицията е съвместно начинание между IHC и Dal Group (най-голямата частна компания в Судан). Целта на проекта е да свърже селскостопанската зона с пристанището на Червено море Абу Амама (построено и управлявано от емиратската компания AD Ports Group), като Судан ще има право на 35% печалба от пристанището.
Инвестицията в пристанището Абу Амама на стойност 6 млрд. щатски долара ще позволи на Абу Даби да контролира територията и търговските пътища на Судан, играейки критична роля в неговите военни и логистични стратегии. ОАЕ имат предишен опит за контрол върху морските пристанища по логистични причини. Те имаха подобни цели в Йемен, Джибути и Сомалия. Следва да се отбележи, че суданското крайбрежие на Червено море е маршрутът за повече от 60% от международната търговия. Като увеличава своето влияние в Судан, ОАЕ има шанс да контролира тези брегове и морските пристанища за търговски цели. Африканската страна разполага с повече от 700 км неизползвана брегова ивица по протежението на Червено море.
Отрицателен момент в инвестиционната политика на ОАЕ в Судан е съпротивата на местното население. Като основна причина се изтъква отказът на Абу Даби да участва във взаимноизгодни проекти. Недоволните от инвестиционния подход на ОАЕ в Судан считат, че политиката на арабската монархия е насочена изцяло към неизгодни условия за местните судански общности. Поради тази причина няколко опита на Абу Даби за осигуряване на селскостопански сделки в Судан преди войната са отхвърлени от суданското правителство. Въпреки критиките, през последните години ОАЕ се възползва от намаляването на легитимността на суданското правителство и ниското доверие в способностите на публичния сектор, за да изпълни своята инвестиционна политика.
От началото на гражданската война в Судан Абу Даби е обвиняван от суданската армия, че прокарва финансовите си интереси успоредно с поддържане на „Силите за бърза поддръжка“ (RSF/СБП). Вероятно в резултат на съперничеството между двете фракции на 30 септември 2024 г. ОАЕ съобщиха, че резиденцията на техния посланик в Хартум е била атакувана от судански военен самолет и осъдиха действието като „отвратителна атака“. Въпреки че ОАЕ отхвърля обвиненията в съпричастност към RSF, наблюдателите на санкциите на ООН потвърждават възможността за пряка военна подкрепа от Абу Даби. Критиците на арабската монархия коментират, че СБП може да гарантира злато и бъдещо селскостопанско производство. Някои експерти подчертават, че част от мотивацията на ОАЕ за финансиране на RSF е да си осигурят достъп до суданска земя, морски пристанища, минерални и селскостопански ресурси, включително добитък и посеви.
Независимо дали в действителност Абу Даби поддържа „Силите за бърза поддръжка“, арабската петролна монархия полага големи усилия да надгражда и разширява своето корпоративно и политическо влияние в Судан. Амбициите на ОАЕ са свързани с това да оглави до 2051 г. Глобалния индекс за продоволствена сигурност (GFSI). За целта се нуждаят от мрежа от крупни инвестиции в земеделска земя и пристанищна инфраструктура.
©„Приятели на Арабския свят“, 2024; Владислав Ропев
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.
Вашият коментар