Икономическото навлизане на Обединените арабски емирства в Африка

През последните години Обединените арабски емирства започнаха своята икономическа експанзия на африканския континент чрез инвестиции в най-важните енергийни, индустриални и инфраструктурни проекти. Това се случва на фона на борбата на ЕС, САЩ, Китай и Русия за Африка, особено нейните североизточни, източни части и зоната на Сахел.

Стратегическа експанзия

От 2020 г. насам ОАЕ разширява по-активно своето стратегическо присъствие в Африка. Емирствата постепентто се превръщат във влиятелен играч на континента. ОАЕ са се съсредоточили особено върху енергийния сектор, както и върху инвестициите в логистични мрежи. Съвсем логично е икономическата експанзия на ОАЕ да е придружена от разширяване на дипломатическото им присъствие в Африка. От 2012 г. до 2022 г. външното министерство на Емирствата значително е увеличило броя на своите мисии на континента.

През последното десетилетие Емирствата са сред четирите най-големи преки чуждестранни инвеститори на африканския континент след Китай, ЕС и САЩ. ОАЕ постепенно заемат нишата, освободена от конкуренцията между САЩ и Китай за влияние в региона, а делът на емиратските инвестиции нараства. Основните конкуренти на ОАЕ на Черния континент са Европа, която е съсредоточена във високодоходния зелен сектор, и Китай, който е най-големият инвеститор.

В същото време автокрациите от Персийския залив действат по-бързо от „демокрациите“ на Запада. Например през януари 2024 г. Уганда избра емиратската компания Alpha MBM Investments LLC да построи петролна рафинерия на стойност 4 милиарда долара, слагайки край на сделка с американо-италианския консорциум Albertine Graben Energy Consortium.

Големият интерес на Абу Даби към Африка се определя от потребителския пазар (1 милиард души), нуждата от развитие на инфраструктурата, богатите природни ресурси, сравнително ниско ниво на конкуренция и сравнително високи средни темпове на икономически растеж. Черният континент е привлекателен инвестиционен център за страните от ССПЗ, които от своя страна също са привлекателни за Африка. Основните причини за последното са две: финансовият ресурс на петролните монархии в Персийския залив и възможността на африканските страни да диверсифицират икономиките си далеч от природните ресурси.

Предистория на инвестициите на ОАЕ в Африка

ОАЕ навлиза в региона като част от стратегията за диверсификация на националната икономика на Абу Даби в края на 90-те и началото на 2000-те години. Появата му е свързана с осъзнаването на изчерпването на запасите от собствени въглеводородни суровини, перспективите за преход на глобалните потребители към екологично чиста „зелена“ енергия и в резултат на това възможността за загуба на свръхпечалби. Стратегията се основава на принципа на отвореността. Това позволи на ОАЕ да се адаптират към глобалните стандарти на международното икономическо взаимодействие. В началния етап от изпълнението си Абу Даби е ограничен до участие във финансирането на инфраструктурни проекти, изпълнявани под егидата на различни международни организации.

Впоследствие африканските държави, с началото на интегрирането им в световната икономика, значителен вътрешен пазар и нарастващи приходи от износ на суровини, стават все по-привлекателни за ОАЕ. От своя страна Абу Даби коригира външноикономическите си насоки към Африка. Това до голяма степен се дължи на засилената конкуренция на традиционните пазари на ОАЕ – Индия, Пакистан, Китай, Югоизточна Азия – както и на влошаването на условията на труд за компаниите от Емирствата в САЩ и ЕС поради техните протекционистични политики.

Развитието на сътрудничеството с африканските държави е предшествано от проучване на пазарните условия и идентифициране на перспективни области за икономическо проникване. Идентифицирани са заинтересовани служители в публичния сектор. Те получават индивидуални търговски предложения и договорят изгодни условия за взаимодействие. Резултатите са консолидирани по време на посещения на ръководството на ОАЕ, които са последвани от получаване на концесия от емиратска бизнес структура (тясно свързана с държавата) в определен сектор от икономиката на африканската държава.

При сключването на африкански концесии е използван клъстерният принцип, прилаган в икономиката на ОАЕ. Първоначално приоритети са транспортът и логистиката (морски пристанища и свободни икономически зони), туризмът и финансовият сектор (портфейлни инвестиции). Впоследствие се добавят добивът и преработката на енергийни ресурси, енергията и производството на алуминий.

Получаването на първата концесия е последвано от разширяване в свързани сектори на икономиката, за да се гарантира конкурентно външноикономическият компонент на индустриалния клъстер на самите ОАЕ. Изключение правят селскостопанските инвестиции, предназначени основно за осигуряване на продоволствената сигурност на страната.

Инвестиционни дейности на ОАЕ

Една от ключовите дейности на ОАЕ в Африка е развитието на инфраструктурата. За да подкрепят икономическия растеж, африканските страни имат остра нужда от инфраструктура, предимно транспортна. Имайки това предвид, ОАЕ финансира изграждането на магистрали, мостове, пристанища и летища.

Емирствата са един от най-големите инвеститори в свързани проекти в Африка. Абу Даби изнася своите технологии за възобновяема енергия в Субсахарска Африка, където има огромен потенциал за слънчева и вятърна енергия.

Проектите за възобновяема енергия в Африка се насърчават чрез партньорство между Дубайския орган за електричество и вода на ОАЕ и Световната банка за стартиране на програмата за слънчево мащабиране в Субсахарска Африка. Програмата има за цел да ускори развитието на достъпни проекти за слънчева енергия в целия регион и да допринесе за постигането на глобалните климатични цели.

Инвестициите на Абу Даби в създаването на свободни икономически зони (СИЗ) в африканските страни също допринасят за растежа на пазара на транспортни и логистични услуги. Целта на подобни проекти е привличане на чуждестранни инвестиции за увеличаване на външнотърговския оборот. Значението на СИЗ е особено голямо поради наличието в африканските страни на голям брой вътрешни бариери пред преминаването на стоки към африканските пазари. В същото време свободни зони се създават главно в страни, където икономическите оператори на Емирствата вече управляват морски пристанища.

Туристическият сектор също е част от портфолиото на ОАЕ в Африка.

Видове инвестиции

Инвестиционните амбиции на Абу Даби в Африка са големи. DP World и авиокомпанията Emirates са част от геополитическата стратегия на ОАЕ, която се стреми да обгради целия континент със собствена логистика. Инвестициите на ОАЕ в пристанища имат най-очевидно стратегическо значение.

Dubai Ports World (DP World) и Abu Dhabi Ports Group са най-големите пристанищни оператори в света, които през последните години увеличават присъствието си в Африка през последните години.

Значението на африканската дестинация за DP World се илюстрира от дела на африканските пристанища и терминали, който възлиза на над 20% от общия брой съоръжения под негово управление. Компанията притежава 136 операторски концесии за управление на пристанища, карго и контейнерни терминали в 17 страни. Сред тях са Алжир, Ангола, Ботсвана, Гана, Джибути, Египет, Кения, Либия, Мароко, Мозамбик, Намибия, Нигерия, Руанда, Сенегал, Сомалиленд, Судан и Южна Африка. Най-големите са пристанището на Джибути и контейнерният терминал Durale в Джибути, пристанищата Дакар в Сенегал, Мапуто в Мозамбик, Айн Сохна в Египет, Алжир и Джен-Ден в Алжир, Нуакшот в Мавритания, Пойнт Ноар в Република Конго и Бербера в Сомалиленд.

DP World планира да инвестира 3 милиарда долара в нова пристанищна инфраструктура в Африка до 2029 г. Компанията разширява дейността си в Дар ес Салам, Танзания, и оценява пристанища в Южна Африка и Кения за потенциални инвестиции в разработването на находища на кобалт и литий.

Бербера, главното пристанище на непризнатата държава Сомалиленд, разположена в Аденския залив, е част от инвестиционната стратегия на ОАЕ, която отново се изпълнява от DP World. Компанията инвестира 300 милиона долара в пристанището и прилежащата зона за свободна търговия, а други арабски компании също възстановяват летището в Бербера.

Няколко пристанища в Африка също се управляват от Abu Dhabi Ports, което допълнително укрепва позицията на ОАЕ в тази област. Тя също засилва присъствието си в Африка. Компанията има 30-годишна концесия за управление на пристанището Pointe Noire в Република Конго и 20-годишна концесия за управление на анголския терминал в Луанда.

Значението на свободните икономически зони се подчертава от факта, че до началото на 2024 г. притежаваният от DP World оператор на свободни зони JAFZA управляваше свободни зони в Египет, Руанда и Сенегал. Освен това JAFZA планира да създаде свободни зони в Джибути, Либия, Мавритания, Мароко и Република Конго.

Друга голяма емиратска компания е Masdar. Тя е построила пет вятърни парка в Южна Африка, системи за съхранение на енергия от батерии в Сенегал и съоръжения за слънчева енергия в Мавритания. В същия контекст компанията Masdar планира да инвестира 10 милиарда долара през следващите години, за да увеличи капацитета за производство на чиста електроенергия в Субсахарска Африка.

Що се отнася до инвестициите в селскостопанския сектор, то холдингът Al Qudra Agricuiture инвестира там. Приоритетно място в географията на работата му заема Судан, който разполага с най-големия фонд земя, подходяща за земеделие в Африка (136,8 млн. хектара) и достъп до водните ресурси на Нил. Правителството на ОАЕ е придобило редица земеделски земи в Судан, където произвежда селскостопански продукти. Големи площи земеделска земя също са закупени или взети под дългосрочен наем в Египет, Алжир и Мароко. Тези страни са сред първите десет държави на континента по размер на териториите, подходящи за земеделие, значителен процент от които се напояват. Що се отнася до Египет, това е единствената страна в Африка, където 100% от земята се напоява.

Инвестициите в туризъм също са част от портфолиото на ОАЕ. Например през февруари 2024 г. Египет и ОАЕ подписаха споразумение за изграждането на курорт на брега на Средиземно море, в град Рас ал Хикма. Реализацията на проекта би следвало да привлече повече туристи и осигури работни места за милиони египтяни. Включените проекти в Рас ал Хикма са планирани да привлекат инвестиции от над 150 милиарда долара.

Тъмната страна на инвестициите

Някои анализи в публичното пространство твърдят, че благоприятни условия за дейността на бизнеса на ОАЕ (и други държави от ССПЗ) се осигуряват от тайната силова подкрепа на Абу Даби от редица военно-политически фигури в региона. Сред тях са Халифа Хафтар в Либия, Мохамед Хамдан Дагло (Хемедти) в Судан, преходният президент на Чад Махамат Деби Итно и етиопският министър-председател Абий Ахмед.

Твърди се , че ОАЕ насърчава корупцията в Африка. Спекулира се, че властите на Емирството са създали всички условия за представителите на африканските елити, които се стремят да запазят парите си. Има африкански политици, които не вярват на собствената си икономика и крият доходите си в ОАЕ.

ОАЕ са упреквани и за факта, че Дубай внася около 95% от своето злато от конфликтни зони като Судан, Южен Судан, ДРК и Централноафриканската република. Предполага се, че благодарение на подкрепата на Абу Даби Русия също използва същите методи (внос на злато и чужда валута в брой) за укрепване на позициите си в Африка.

Общи интереси между ОАЕ и Русия?

Преобладава мнението, че интересите на Абу Даби и Москва в Африка често се пресичат. Някои анализи твърдят, че ОАЕ стоят зад сближаването между Чад и Русия. Абу Даби успешно взаимодейства с Халифа Хафтар, който успешно си партнира с Африканския корпус на Министерството на отбраната на Руската федерация. Предполага се, че Хартумските мирни споразумения за национално помирение в Централноафриканската република (главен бастион за влияние на Москва) са станали възможни до голяма степен благодарение на позицията на ОАЕ и прекъсването им на финансирането на въоръжени групировки.

Заключение

Като цяло Обединените арабски емирства се справят успешно със задачата да развиват африканския континент в интерес на националното си развитие. Стратегията за диверсификация на икономиката на ОАЕ, насочена към отдалечаване от зависимостта от суровини за поддържане на високо ниво на социално-икономическо развитие на държавата и благосъстоянието на нейните граждани, показва висока ефективност. Страната е основният търговски партньор на Руската федерация в арабския свят. Вероятно нейният „африкански опит“ внимателно се проучва от руския държавен апарат в интерес на ефективното провеждане на политиката на Русия в Африка.

©„Приятели на Арабския свят“, 2024; Владислав Ропев

Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Do not copy!