Ибрахим Раиси осъществи двудневно посещение в Катар на 23-24 февруари 2022 г. Това беше първото му посещение в региона на Персийския залив като президент на Иран. В делегацията беше и министърът на петрола Джавад Оуджи и външният министър Хосейн Амир Абдоллахиан, които според съобщенията са провели отделни срещи с катарски колеги по време на двудневното посещение. Пътуването съвпадна и с шестата среща на върха на Форума на страните износителки на газ (ФСИГ/GECF), проведена в Доха. Делегацията присъства в опит да засили сътрудничеството между Иран и Катар по въпроси, свързани с енергетиката, и да насърчи двустранните търговски и инвестиционни връзки.
Най-важното е, че Раиси подписа общо 14 двустранни споразумения за укрепване на връзките с Катар в различни области, включително (но не само) търговия, икономика, култура, транспорт, енергетика, образование и туризъм. Сделките бяха формализирани по време на дългоочакваната среща между президента Раиси и емир Ал Тани на 23 февруари. Подробностите остават ограничени, като официалните канали изразяват одобрения за засилване на сътрудничеството в съответните области, вместо да посочват някакви твърди ангажименти. Официалните доклади също така сочат, че участниците не са се отклонявали от чувствителни въпроси като сигурността и отбраната, но според съобщенията едно от споразуменията предвижда необходимостта от засилени консултации по политически въпроси и задълбочаване на дипломатическите връзки като цяло. Реториката на двамата лидери беше, както се очакваше, акцентирана върху разширяване на сътрудничеството, като Раиси призова връзките да бъдат „издигнати“, а Ал Тани потвърди решимостта на Катар за „всеобхватни взаимодействия“ с Иран, основани на „дълбоко вкоренени исторически връзки“.
Броят на споразуменията, подписани по време на еднократното посещение, е забележителен и ясно подчертава намерението и на двете страни за разширяване на отношенията, които постепенно се развиха, откакто Иран подкрепи Катар по време на водената от Саудитска Арабия блокада през 2017 г. (самият ход беше мотивиран от усилия на Саудитска Арабия/ОАЕ за обезкуражаване на близките отношения на Доха с Иран). Подписаното през януари 2021 г. споразумение Ал-Уля ефективно сложи край на блокадата без никакви отстъпки от страна на Катар, който оттогава поддържа тесни връзки с Иран и Турция. Започването на саудитско-иранския диалог и по-бързото от очакваното сближаване на Катар със Саудитска Арабия и ОАЕ през годината позволи на Доха да преследва стратегически връзки с Иран без конфликт в рамките на ССПЗ. Въпреки това подписването на 14 споразумения с Техеран е значително и доста смело свидетелство за продължаващата независима външна политика на Доха след блокадата и постоянно регионално напрежение.
По подобен начин реториката, използвана от двамата лидери, не се състоеше само от дипломатически изтъркани фрази и думи. Някои изявления предоставиха забележителни напомняния за сближаването между Иран и Катар по въпроси, които се различават от другите членове на ССПЗ. В ясен, но имплицитен упрек към ОАЕ и Бахрейн, Раиси осъди усилията на „някои страни“ за нормализиране на връзките с Израел и потвърди подкрепата на Иран за правата на палестинския народ. От своя страна Ал Тани също повтори „постоянната позиция“ на Катар по въпроса и каза, че „правата на палестинците винаги ще останат живи“. Струва си да се отбележи, че Катар е ключов финансов поддръжник на Хамас, изрично отхвърли нормализирането на отношенията с Израел и продължава ангажимента си към Арабската мирна инициатива. За разлика от Раиси, Ал Тани се въздържа от косвена критика на колегите си от ССПЗ. Точният момент на това съвместно иранско-катарско отхвърляне на процеса на нормализиране е забележителен на фона на неотдавнашните посещения на израелски държавни представители в Бахрейн и ОАЕ по-рано през февруари 2022 г.
Засега Катар продължава да се справя успешно с това напрежение и изглежда способен да поддържа връзки с Иран без проблеми от ключови съседи. Последните срещи между саудитски и катарски официални лица (включително такава между двамата външни министри на 18.02.2022 г. на Мюнхенската конференция) приветстваха напредъка, постигнат в отношенията между Катар и Саудитска Арабия след споразумението от Ал-Уля. Благоприятен фактор е продължаването на ирано-саудитския диалог, подчертано от официалните изявления на Саудитска Арабия относно предстоящите срещи, като номинално поставя Катар в позиция да подпомага преговорите. Остава да се види дали тези условия ще продължат или не, а сривът в преговорите разбираемо ще представлява предизвикателство за отношенията на Катар с Техеран.
По отношение на ОАЕ също няма признаци, че паралелното развитие на отношенията Иран-Катар и Израел-ОАЕ оказва негативно влияние върху сътрудничеството. Двете страни могат да превъзмогнат стратегическите различия, свързани с напрежението между Израел и Иран, в полза на поддържането на хармония в рамките на ССПЗ. Това беше илюстрирано по-рано този месец, когато емир Ал Тани се срещна с престолонаследника на Абу Даби шейх Мохамед Бин Зайед Ан Нахиян за първи път след споразумението от Ал-Уля.
Като се има предвид естеството на израелско-иранското съперничество, свързаното с него напрежение вероятно ще представлява предизвикателство в дългосрочен план, ако настоящата траектория на стратегическото подравняване в рамките на ССПЗ продължи. Досега обхватът на иранско-катарското сътрудничество и отношенията Израел-ОАЕ остават официално ограничени до по-малко чувствителни въпроси, но опасенията на Иран от предстоящото формализиране на военните връзки между ОАЕ и Израел са реални и разбираеми. На 3 февруари 2022 г. Бахрейн подписа Меморандум за разбирателство за разширяване на военното и отбранителното сътрудничество с Израел – символична, но безпрецедентна стъпка, която може да се предприеме от ОАЕ в близко бъдеще.
Естеството на влиянието на подобен ход върху вътрешната динамика на ССПЗ е в сферата на спекулациите, но вероятността от отблъскване на Иран е разбираемо значителна. Последната ескалация от Движението „Хути“ и реториката, използвана от подкрепяни от Иран групи във връзка с процеса на нормализиране, може да обезкуражи Абу Даби да обмисли подобен ход в близко бъдеще. Средносрочните и дългосрочните перспективи за засилено сътрудничество между Израел и ОАЕ по по-чувствителни въпроси обаче и техният постоянен ефект върху динамиката на Персийския залив, включително продължаващото сътрудничество на Катар с Иран, ще останат важни за наблюдение.
©„Приятели на Арабския свят“, 2022; Владислав Ропев
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.