Както може да се очаква, реакциите и публикациите по повод „годишнината“ от конфликта между Израел и „Хамас“ са многобройни. Институции, организации и медийни платформи изпълват виртуалното пространство с разнородни по качество и съдържание анализи. Информацията и дезинформацията вървят ръка за ръка.
В България годишнината от нападението, извършено от военното крило на палестинското ислямистко движение „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. на територията на Израел, беше отбелязана в Централната софийска синагога. Официални лица отправиха послания за деескалация на напрежението.
ООН отбеляза, че трагедията в Близкия изток през изминалата година е била „неумолимо жестока“. По същия повод председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че „единственият жизнеспособен път напред“ за края на страданието е създаването на две държави – Израел и Палестина. В същото изявление тя отбеляза, че „нашите сърца също са с еврейските общности по света“. От своя страна върховният представител на ЕС по сигурността и външната политика Жозеп Борел каза пред Европейския парламент, че „задачата на Европейския съюз е да даде надежда за мир в Близкия изток“. Изказванията на европейските висши служители са предшествани от разногласията между държавите-членки на ЕС по отношение на единна позиция по войната. Това стана особено забележимо след началото на израелската сухопътна инвазия в Южен Ливан.
В действителност историята на конфликта между Израел и Палестина не започва на 7 октомври 2023 г., когато военното крило на „Хамас“ бригадите „Ал Касам“ заедно с други палестински фракции извършиха координирани въоръжени атаки (операция „Потопът на Ал Акса“) от ивицата Газа срещу населени места в южните и централните райони на Израел.
„Изненадващата атака“, извършена на израелска територия, възобнови ескалацията на напрежението в региона на Близкия изток. Конфликтът постепенно се разшири. Освен Израелските отбранителни сили и „Хамас“ и други палестински фракции, бяха въвлечени „Хизбула“, Движението „Хути“ и други групировки от т. нар. „Ос на съпротивата“, подпомагани от Иран. Географският обхват на войната в Близкия изток пряко засегна Израел, Палестина (ивицата Газа и Западния бряг), Ливан, Сирия, Ирак, Йемен и Иран.
Историческият очерк и фактологията на конфликта в случая са без значение, когато броят на жертвите във войната, особено сред цивилното население, расте всеки ден. В една от най-смъртоносните войни на XXI век загиналите в Газа надхвърлят 40 000 (2% от общото население). За сравнение конфликтът в Сирия взе за тринайсет години (2011-2024) 400 000 убити (2 % от жителите); войната в Югославия (1991-2001) доведе до смъртта на 100 000 (0,5 % от населението). Трагедията в ивицата Газа се задълбочава от факта, че бойните действия се водят на много ограничена територия (360 кв. км), което на практика лишава цивилните да намерят подслон.
Няма изглед черната статистика във войната да спре. Това твърдение се подкрепя от започналата на 1 октомври от израелската армия сухопътна военна операция „Северни стрели“ в Южен Ливан. Тя е продължение на няколко операции на територията на Ливан, насочени срещу „Хизбула“. Засега най-значимите сред тях са убийството на Фуад Шукр, координираното взривяване на средства на комуникация и ликвидирането на генералния секретар на „Хизбула“ Хасан Насралла. Към този списък с израелски операции (макар и извън пределите на Ливан), които допринесоха за ескалирането на конфликта, може да се добави и убийството на Исмаил Хания в Техеран.
Дали поредицата от „успешни“ операции на Израел в тактическо отношение не е провал в стратегически план за постигане на дълготраен мир? Може да се каже, че действията на Тел Авив подсказват, че целта е налагане на ново благоприятно регионално статукво, като се прекъснат фронтовете, поддържани от иранския режим.
Военните действия в Близкия изток в по-малка или по-голяма степен засягат и България. На 04.10.2024 г. Консултативният съвет за национална сигурност излезе с позиция, че конфликтът в Близкия изток не създава преки заплахи за страната, а увеличава риска от миграционен натиск. Тезата беше подкрепена и от самостоятелно изказване на служебния министър на отбраната. На фона на тлеещия конфликт нашите ведомства успяха бързо и адекватно да евакуират в рамките на 48 часа 169 български граждани от Ливан. Произтичащите от войната предизвикателства пред българските власти няма да се изчерпат. Все още с неясен хоризонт е съдбата на пленените български моряци в Йемен. Предстои да се разбере и до каква степен българската следа, свързана с взривяването на пейджърите в Ливан, ще се отрази на имиджа на страната ни в Близкия изток и Северна Африка.
Всъщност, докъде може да стигне конфликтът в Близкия изток? Вероятно това до голяма степен ще зависи от това дали Вашингтон и Техеран могат да влязат в преки или непреки преговори, за да ограничат съответните им съюзници, Израел и „Хизбула“. Остава висящ въпросът за бъдещето на ивицата Газа и съдбата на „Хамас“, които вече се ползват с по-малка подкрепа сред палестинското население.
Сигурното за войната е, че в продължение на една година станахме свидетели на дискредитиране на човешките права (предимно в ущърб на цивилното население в арабските държави). Изпъкнаха двойните стандарти в световната политика по отношение на това кои действия се определят като терористични и кои не са. Тази война измести фокуса от проблема за окупацията. Сякаш вече няма окупатор и окупиран. Фактите говорят друго…
©„Приятели на Арабския свят“
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.
Вашият коментар