Шиитската „къща“ (символичен израз за политическите сили на шиитската общност) постигна консенсус, равносилен на национален компромис, който позволи свикване на новия парламент (9 януари 2022 г.) няколко месеца след изборите на 10 октомври 2021 г. Избран (с 220 гласа от 228 гласували) беше отново за председател на парламента Мохаммад ал Халбуси с двама заместници. Открита е процедурата по съставяне на останалите държавни институции. Съгласно конституцията парламентът трябва да избере с 2/3 мнозинство нов президент. Новият президент трябва в срок от 15 дни да връчи мандат на най-голямата група да излъчи премиер, който на свой ред да представи в срок от 30 дни свой кабинет за одобрение от парламента. Муктада ас Садр потвърди позицията си, че ще предложи „правителство на националното мнозинство“.
Най-голямата парламентарна коалиция се очертава да бъде водена от „Садристко движение“, като включи „Кюрдска демократическа партия“, движение „Такаддум“ (Мохаммад ал Халбуси) и движение „Азм“ (Хамис ал Ханджар). Движение „Тасмиим“ (Асаад ал Ейдани, бивш губернатор на Басра) реши да участва като независим блок. Партиите на протеста „Ишракат Кануун“ и „Имтидад“ остават в опозиция, извън всякакви коалиции.
Предотвратен беше вътрешно общностен конфликт, който сериозно рискуваше да дестабилизира държавата. Поредица от консултации доведоха до изявление (07 януари 2022 г.) на т. нар. Координационна рамка, обединяваща проиранските шиитски парламентарни сили („Ал Фатх“ (Хади ал Амири), „Ад Дауа ал Ислями“ (Нури ал Малики), коалицията на „Ал Хикма“ (Аммар ал Хаким) с „Ан Наср“ (Хайдар ал Абади) и движение „Хукук“ („Асайб Ахл ал Хак)), с което водещата парламентарна сила „Садристко движение“ беше призована да сформира най-голямата парламентарна група в новия парламент в съответствие със закона и конституцията. Наред с това обаче лидерът на проиранската милиция „Катайб Хизбулла“ Абу Али ал Аскари предупреди (08 януари 2022 г.), че инициативите на суннитските и кюрдските политически сили са нежелана намеса в политическия процес, като рискуват да го дестабилизират. По-рано „Катайб Хизбулла“ също отхвърли решението на Върховния федерален съд да потвърди резултатите от парламентарните избори.
Коалиционната рамка внесе декларация, че разполага с 88 депутати с претенция, че представлява най-голямата парламентарна група, но не беше приета. Тя също не призна избора на председател на парламента, поради възникналия инцидент с най-възрастния председателстващ, открил първото заседание, който беше нападнат в залата, изведен в болница и заменен със следващия по възраст.
Вътрешно шиитският консенсус изисква възприемане на принципите на съвременната демокрация – наличие на управляващи и опозиция, която посредством парламентарните механизми упражнява ефективен контрол върху управляващото мнозинство със свое правителство. Фактически това означава изоставяне завинаги на модела на „мухассаса тайфия“, което е в интерес за европейската общност и САЩ. Постигането на национален компромис предполага по същество сформирането на „хибридно“ (консенсусно) правителство, в което по един или друг начин могат бъдат представени чрез допълнителни договорености и останалите шиитски парламентарни партии, освен „Садристко движение“.
Постигнато беше и консолидиране в суннитската „къща“, което предполага по-добра представеност в бъдещото правителство, а оттам и властовите ресурси на иракската държава. Суннитският парламентарен блок (64 депутата) ще бъде воден от Хамис ал Ханджар след съгласие за номинирането на Мохаммад ал Халбуси за председател на парламента. „Патриотичен съюз на Кюрдистан“, следствие на сериозната вътрешнопартийна криза, в която се намира, прие да подкрепи заедно с „Кюрдската демократическа партия“ правителство на Муктада ас Садр.
Под условие е дали постигнатият политически компромис ще доведе до овладяването на ендемичната корупция, оздравяването на цялостната политическа система и създаването на реални предпоставки за институционалното стабилизиране, възстановяване и развитие на Ирак. Качественото решаване на посочените проблеми води до възстановяване на иракската национална мощ и регионална политическа роля, с което Иран ще трябва да се съобразява.
Политическата ситуация в Ирак ще продължи да е изключително флуидна. От гледна точка на сигурността, обаче изглежда очевидно, че Иран има интерес от стабилност, като контролираните от него паравоенни милиции бъдат поставени под ефективен контрол, изразяващ се в непрекъснат целенасочен натиск срещу чуждестранното военно присъствие (прави нежелан втори мандат на Мустафа ал Кадими), но не и за сметка на вътрешнополитическата стабилност на държавата. Пряко влияние, на този етап благотворно, оказват преговорите между Иран и Саудитска Арабия с посредничеството на Багдад и преговорите във Виена за възобновяване на плана за действие по иранската ядрена програма (Joint Comprehensive Plan of Action), в които Техеран се стреми към верификационна система за оценка на изпълнението на плана, гарантираща вдигане на санкциите без възможност за едностранно излизане от споразумението (както направи президентът Тръмп през 2020 г.). Сходно въздействие оказва и процесът на пренареждане на глобалния ред по критерия демократични/авторитарни държави, който предоставя възможност на страните от БИСА да преразгледат своите конфликтни отношения, пряко следствие от което е нова фаза на плато (деескалация) на напрежението в тях.
©„Приятели на Арабския свят“, 2022; д-р Пламен Христов
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.