Въпреки поетата отговорност от Ислямския революционен гвардейски корпус (ИРГК) за удара с балистични ракети в провинция Ербил на 13 март 2022 г., реалните мотиви остават предмет на спекулации. Тезата, която доби най-голяма популярност в медийните среди, е свързана с енергийните интереси и тяхната динамика. Тя включва в себе си планове, които предполагат, че регионалното правителство (Кюрдско регионално правителство/КРП) в Автономен иракски район Кюрдистан (АИРК) и Турция имат намерение за изграждане на газопровод с участието на Израел за доставка на природен газ за Европа. Липсват точни подробности, но не бива да се изключва подобен вариант, най-вече след появили се признаци за по-тесни израелско-турски енергийни връзки.
Сред местата на удара е вила, собственост на главния изпълнителен директор на KAR group Баз Карим, която е получила значителни щети при атаката. Първоначалните твърдения от иранска страна спекулират, че мястото е било използвано като скривалище от служители на израелското разузнаване. Ударът е използван като отмъщение за непотвърдени израелски удари с безпилотни летателни апарати в Източен Иран и убийството на двама членове на ИРГК в Сирия.
Постепенно някои медии насочиха своето внимание към друг вид мотивация за нападението – промени в плановете за износ на енергия на КРП. Например доклад на „Ройтерс“ от 28 март цитира анонимни иракски, турски, американски и ирански официални лица, които потвърждават тезата за износ на газ към Турция чрез нов газопровод (евентуално изграден от KAR Group) с израелско участие. В публикацията се съобщава за срещи между израелски и американски енергийни служители във вилата, насрочени за 13 март. Допълнителни подробности не се дават, а се цитира анонимен високопоставен ирански служител, че атаката е „многоцелево послание към много хора и групи. От тях зависи как да го тълкуват. Каквото и да планира [Израел] – от енергийния сектор до селското стопанство, няма да се осъществи“.
Предполагаемите планове и подробностите около тяхната реализация са неясни. Служители на ИРГК няколкократно са отхвърляли твърденията на Иран за израелско присъствие и нов тръбопровод. Въпреки неяснотите, по време на Световния енергиен форум в Дубай на 29 март 2022 г. премиерът на КРП Масрур Барзани призна, че развитието на нефта и газа в автономния регион „не е в интерес на Иран“. Според премиера Техеран се опитва да спре Автономен иракски район Кюрдистан да стане основен износител на енергия.
На фона на последните развития в региона (израело-иранско напрежение, преговорите по Съвместния всеобхватен план за действие и процесите по формиране на иракско правителство) тезата за енергетиката изглежда правдоподобна. В този контекст следва да се добавят усилията на Турция (силен енергиен партньор в кюрдската автономия) за разширяване на отношенията с Израел и ОАЕ, включително в областта на енергийното сътрудничество. Ударът от 13 март е след срещата (втора подобна за по-малко от месец) на 11 март в Анкара между президента Нечирван Барзани, турския му колега Реджеп Тайип Ердоган и катарския външен министър Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани, чийто фокус е бил енергийното сътрудничество.
Предмет на спекулации е предполагаемото участие на Израел. През последните месеци Анкара и Тел Авив се опитват да нормализират дипломатическите отношения и да разширят връзките в различни области, включително внос на електроенергия и газ. Израелският президент Исак Херцог посети Анкара на 9 март – първото посещение на израелски президент от 2007 г. –, за да се срещне с колегата си Ердоган, като двете страни обещаха да продължат да разширяват двустранните връзки въпреки съществуващите разногласия. Оттогава двете страни многократно подчертаваха намерението си да разширят сътрудничеството по въпроси, свързани с газа и енергетиката, включително чрез изграждането на израелско-турски газопровод, който ще свърже Турция с находището за природен газ „Левиатан“ – израелско находище, разположено в източната част на Средиземно море.
Покрай посещението на Херцог идеята за достъп на Турция до находището получи нова популярност, след като през последните години се обсъждаше периодично и от двете страни. Тези планове бяха подсилени от европейските намерения за намаляване на енергийната зависимост от Русия след нахлуването в Украйна и свързаните с това усилия за диверсификация на вноса, с цел гарантиране на дългосрочната енергийна сигурност. Усилията за сближаване на Израел и Турция са пряко водени от намерението да се възползват от предоставените възможности, особено в Анкара, където икономическите стимули продължават да водят до преоценка на дипломатическите отношения. През февруари президентът Ердоган изрази готовността на Турция да доставя на Европа газ, произведен от Израел. Турски официални лица потвърдиха, че преговорите са се ускорили след посещението на Херцог, като през следващите месеци са възможни „конкретни решения“. Турският енергиен министър Фатих Дьонмез проведе разговор с израелския си колега Карин Елхарар, след което последва покана за посещение в Израел през април.
Едновременната ангажираност на Израел и Турция с ОАЕ се следи с повишено внимание от Техеран. ОАЕ закупиха на стойност 1,1 милиарда щ.д. дял от находището „Левитан“ и през ноември 2021 г. ОАЕ и Турция подписаха инвестиционно споразумение за 10 милиарда долара, което има за цел да заздрави връзките в различни области, включително енергетиката и отбраната. Перспективите за турски достъп до газовото находище в момента остават далечни, но като се има предвид залогът на ОАЕ, това би затвърдило възприятията за консолидиране на връзките между Турция, Израел и ОАЕ.
Иран счита, че дискусиите за промяна на енергийната карта в региона са стратегическа заплаха за нейните сфери на влияние, включително Персийския залив, където нормализирането на отношенията на Израел с ОАЕ и Бахрейн подклажда опасения за израелското присъствие на и около полуострова. В сферата на спекулациите е дали има връзка между удара от 13 март и възможните намерения за диверсификация на енергията.
Възможностите за заплахи от упълномощени от Иран организации/фракции, които засягат интересите на ОАЕ и Бахрейн, са вероятни (напр. ударите на Движението „Хути“ по цели в Абу Даби през януари 2022 г.). Дейността на подобни фракции може да засегне икономическите интереси на Турция в АИРК. Това е свързано и с нарастване на антитурската реторика от подкрепяните от Иран фракции в Ирак. В дългосрочен план възникването на по-близки отношения между ОАЕ-Турция-Израел – в енергетиката и други въпроси – си струва да се наблюдава като потенциален двигател на свързаните с Иран враждебни действия и напрежение в области, характеризиращи се с влияние на Техеран.
©„Приятели на Арабския свят“, 2022; Владислав Ропев
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.