В края на миналата година турската лира девалвира и падна до рекордно ниски нива за последните 15 години спрямо щатския долар, преминавайки курса от 18 т.л. за 1.щ.д. към 20.12.2021 г. Безпрецедентната загуба на стойност отприщи инфлационни процеси, сви покупателната способност на населението и разклати традиционните конкурентни предимства на турския бизнес на международната сцена. Тези щрихи засилиха вътрешния натиск срещу президента Реджеб Ердоган и в опит да вдъхне надежда на бизнес общността той заяви в началото на януари т. г., че през следващия месец февруари ще посети Саудитска Арабия за среща с престолонаследника и де факто ръководещ монархията Мохамед Бин Салман.
Подобна инициатива, макар и представяна предимно като опит за възстановяване на двустранните отношения, всъщност има сложни политически и икономически параметри. С цел балансиране на курса на лирата спрямо конвертируемата валута турската икономика спешно се нуждае от външни инвестиции, а турският бизнес от нови хоризонти за изява и работа. Факт е, че това е от съществено значение за съхраняване на имиджа и харизмата на Ердоган пред сънародниците му. От друга страна Анкара полага целенасочени усилия да преодолее частичната си международна изолация, породена от опитите ѝ да надскочи ролята си на регионален фактор.
Отношенията между Турция и Саудитска Арабия претърпяха колапс след твърденията в някои медии и проведени разследвания през 2018 г. за убийство в саудитското консулство в Истанбул на дисидента и известен журналист Джамал Кашогджи, по поръчка на Бин Салман. Тогава Ердоган зае твърда позиция по този въпрос, с което на практика официализира разногласията между визията на страните по редица конфликти в Близкия изток. Като ответна мярка Рияд ограничи до минимум контактите, импорта на турски стоки и сътрудничеството в редица направления от взаимен стопански и инвестиционен интерес. От онзи момент насам обаче се случиха доста неща, които дават основания да се мисли, че първоначално обявените позиции може да претърпят промяна.
След встъпването в длъжност на новата американска администрация на Байдън във Вашингтон, както към Ердоган, така и към Бин Салман, бяха отправени сигнали, че не са търсен партньор, освен ако не са склонни на сериозни политически компромиси. Като резултат двете страни изпаднаха в частична международна изолация – едната поради заиграването си с Русия, а другата поради липсата на желание у останалите арабски страни за достатъчно твърдо противопоставяне на политиката на Иран в Близкия изток (парадоксът тук е, че всъщност в тази си позиция Риад се доближава по-скоро към Израел, отколкото към своите братски държави).
В така създадената ситуация, разчитайки на традиционната подкрепа от Катар, през изминалата година Турция започна систематични действия за възстановяване на политическото и икономическо сътрудничество с арабските страни, тъй като не може да разчита на оптимално и безкористно такова от страна на Русия например. Засега най-обнадеждаващи са изгледите за задвижване на взаимодействието с ОАЕ, още повече, че в дългосрочната стратегия за устойчиво развитие на емиратите, турският пазар фигурира като ключов. По отношение на Саудитска Арабия също може да се забележат отделни малки пробиви. През май т. г. турският външен министър Мевлют Чавушоглу оглави правителствена делегация и посети кралството за първи път след кризата със случая Кашогджи и разговаря със своя колега Файсал Бин Фархан. Оттогава насам в публичното пространство липсват явни индикации от саудитската страна как ще се отговори на протегнатата за сдобряване ръка. В този контекст ще бъде важно да се следи дали визитата на Ердоган изобщо ще се състои, защото към момента недвусмислено потвърждение от Рияд по този въпрос няма. И по-важното, ако се състои, при какви условия ще се стигне до възстановяване на турско-саудитските отношения.
©„Приятели на Арабския свят“, 2022; Пламен Василев
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.