Обществено-политическата криза в Близкия Изток и Северна Африка известна с нарицателното име „Арабска пролет“ постави на изпитание икономиките на държавите в региона. Откроен беше като основен проблем продължаващият висок дял на държавно субсидиране на доставките на електричество и гориво. Равнището на бедността на населението е достигнала невиждани размери – над 50% от него живее с по-малко от 4 долара на ден. Кризата доведе до срив в политическите системи на държави като Сирия, Ирак, Йемен и ивицата Газа. Прогнозният растеж за региона на Близкия Изток и Северна Африка за 2014 се оценява на 4,2%.
Международните финансови институции – Световната банка и Международният валутен фонд призовават правителствата в региона да предприемат непопулярни стъпки за редуциране на субсидиите за доставките на електричество и гориво (дизел за добив на вода), тъй като игрят корозираща роля за икономиките. При субсидиране на енергоресурсите за индустрията няма потребност от технологично обновяване, което забавя икономическия растеж. Получава се изкривяване на икономическия модел поради отсъствие на инвестиции в модернизация. Характерно за страните от региона е, че те формират едва 3,3% от световния БВП, докато субсидирането на енергетиката е най-голямо – над 50%. Субсидиите в действителност достигат до състоятелните слоеве на населението, а не бедните. Субсидирането се наблюдава в четири сектора, където са особено належащи структурни реформи: енергетика, транспорт, дизелово гориво за водоснабдяване и иновации. Услугите са на особено ниско равнище – здравеопазване и образование при наличие на младо по средна възраст население.
Политическите причини за прилаганата дългогодишна политика на държавно субсидиране могат да бъдат потърсени в авторитарния стил на управление, характерен за държавите от региона, при който имаме пълен контрол връху ресурсите на страната от управляващите режими. Именно в това обстоятелство се корени идеята за демократизация на държавното управление в тези страни. Целта е да се намали държавният контрол върху източниците на суровини за производство на основни стоки и услуги.
Проблемите от ключово значение за икономическото развитие на региона на Близкия Изток и Северна Африка са бедността и социалната сигурност. Част от населението – 3% разполага дневно с 1,25 щ.д., друга част – 13% с 2 щ.д., 53% от населението има на ден 4 щ.д. Такава обстановка е взривоопасна, защото много лесно отделен конфликт или инцидент може да предизвика необратим процес, а и е лесно да се манипулира населението с идеи като фундаментален ислям. Наложително е в тези условия местните политически елити да осъзнят смисъла на политиката на справедливо разпределение на благата в собствените си страни.
Три са приоритетните за финансовите институции направления в региона. Страните, които са във вътрешнополитическа криза, граждански конфликти и икономическият им растеж е, ако не незначителен, то отрицателен. На следващо място са страни, намиращи се в период на политически преход – Тунис и Египет, чийто растеж е от порядъка на 3% и е под техния реален потенциал. На трето място са страните, износителки на петрол от Персийския залив, с изключение на Ирак. Растежът на тези страни е стабилен от порядъка на 4,5%.
Премахването на субсидиите за горива в Йемен доведе до значителни политически последици. Международните финансови институции Световната банка и Международният валутен фонд твърдо подкрепят настоящия легитимен президент на Йемен Abd Rabbuh Mansur Hadi и сключеното споразумение за мир и сътрудничество между религиозно-етническите общности. Споразумението е основа за установяване на политически коалиции и споразумение за по-нататъшно развитие на политическия процес, включително анекси, които се отнасят до обстановката по сигурността в Санаа, разоръжаването на милициите и установяването на легитмно провителство на националното съгласие. Този процес е от фундаментално значение за страната, която е най-бедната в региона на Близкия Изток и Северна Африка. Поради това не могат да бъдат позволени повече шокови състояния и задълбочаване на вътрешния конфликт. Йемен се нуждае от фокусиране върху перспективното инвестиране, за да се осигури бъдеще на младото население, което в голямата си част е безработно.
Международните финансови институции ще продължат с инвестирането в социалната сфера на Йемен. От 2012 досега са вложени около 150 млн.щ.д. През периода на прехода са започнати 14 проекта на обща стойност 592 млн.щ.д. Общо в страната се реализират 34 проекта на стойност 1,1 млрд.щ.д. Те са насочени към стимулиране на местната икономика, пътната инфраструктура, образованието и Фонда за социално развитие. Ангажиментът на финансовите институции е дългосрочен и не е обвързан с евентуалното установяване на политически контрол върху страната от племето хути, свързвано с политиката на Иран. Важно е все пак да се знае, че в процеса на политическа стабилизация на Йемен водещата роля е на Саудитска Арабия, която е отделила около 8 млрд.щ.д. за цялото население, без разлика от етно-религиозна принадлежност, за гарантиране на стабилност, развитие и бъдеще на следващите поколения.
Сериозен проблем за икономическото развитие на региона произтича от конфликта в Сирия и Ирак. Част от територията на двете държави е извън контрола на централните правителства, а издигането на Ислямска държава в Сирия и Ирак (ИДСИ) допълнително задълбочава икономическата криза. Ирак функционира без бюджет за 2014. Частично обстановката е стабилна поради запазването на добива на петрол в южната част на страната. Сериозна загриженост обаче поражда ненормалното снабдяване на населението с храни, възпрепятствано от водените въоръжени действия. Брутният вътрешен продукт по данни на Световната банка за 2014 ще отбелжи значителен спад. Той ще варира между -2% и -3%, докато при позитивно развитие във вътрешнополитически план е възможно през 2015 да бъде отбелязан ръст от 1,5%. Базово условие за тази прогноза е запазването на добива на петрол от южните петролни полета. Световната банка и Ислямската банка за развитие реализират проект за развитие на пътната инфраструктура по оста север-юг на стойност 350 млн.щ.д., но работата по него е преустановена с началото на действията на ИДСИ.
Икономическата ситуация в Сирия е особено тежка. Международните финансови институции оценяват спада на БВП за 2013 на -13%, като за 2014 е налице сдържан опитимизъм. Достъпът до обективна информация обаче е невъзможен поради сложната вътрешна обстановка и висок риск за сигурността. Обстоятелството, че между 3 млн. и 4 млн. от населението на страната е емигрирало от постоянното си местоживеене не позволява осигуряване на работна ръка за икономиката и това се отразява най-много в секторите земеделие, енергетика, производство, промишленост и добив на енергоресурси.
В Ивицата Газа след последния конфликт с Израел предстои процес на възстановяване на сектора на водоснабдяване, изграждане на местен административен капацитет, възстановяване на жилищната и пътна инфраструктура, електроснабдяването. Тези проекти са в рамките на общия бюджет за стабилизирането на Палестинската автономна власт, които ще бъдат представени на 30.10.2014 и са на стойност около 63 млн.щ.д.
Балансиращо влияне върху общото състояние на икономиката на Близкия Изток и Северна Африка имат икономиките на държавите от Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив. Тези страни се отличават днес със стабилни икономики. Поддържаният икономически растеж е средно 5,5%, като Катар със 7,1% и Саудитска Арабия с 5,5% са водещите държави. Стабилното макроикономическо състояние допринася за общия баланс на обстановката в региона, като не позволява конфликтите в отделните държави да се пренасят на територията на други. Предоставяните от тях помощи допринесоха за генериране на оздравителни процеси в икономиките на Йемен и Египет. В тези страни бяха предприети първите смели стъпки на радикално ограничаване на държавното субсидиране на доставките за електричество и горива. Създадени бяха условия за привличане на чуждестранни инвеститори за мащабни инфраструктурни проекти като разширяването на Суецкия канал (8,5 млрд.щ.д.) и развитието на северното крайбрежие на Египет.