Следизборна динамика в Ирак
Лидерите на шиитските парламентарни партии преодоляха (02 декември 2021 г.) състоянието на блокаж в политическия процес след извънредните парламентарни избори. Срещата им е историческа по рода си, защото неутрализира риска от вътрешно шиитски конфликт, въоръжената му ескалация и създава политически условия за избор на председател на парламент, президент и правителство.
Федералният съд на Ирак отхвърли (27 декември 2021 г.) искането за касиране на изборите и потвърди техните резултати, с което и тяхната легитимност. Всички политически сили приеха решението на съда. Открит е следващ етап на политическия процес, като в срок от 15 дни (10 януари 2022 г.) президентът трябва да свика новия парламент. На първото заседание трябва да бъде избран негов председател и двама заместници.
Оформени са две групи в шиитския блок на новия парламент – Садристкото движение със 74 места (650 000 гласа) и Координационната рамка („Ал Фатх“ – 17, „Ал Хикма“ – 2, „Ан Наср“ – 2, „Ад Дауа ал Ислямия“ – 33, „Ал Уатани“ – 4 и „Ал Хукук“ – 1) с 59 места (670 000 гласа). Предстои отговор за формата на новото иракско правителство – на парламентарното мнозинство (предложение на Муктада ас Садр) или на националния консенсус (предложение на Координационната рамка). Вероятен изход е предлаганата от Нури ал Малики формула на „политическа корекция“ (компромис) и правителство на националното участие (представеност). В същността си формулата на Малики ще представлява видоизмение на настоящата „мухассаса тайфия“ (етно-религиозна квотна представеност). Отворен, обаче остава въпросът с поведението на проиранските шиитски милиции, които не дават индикации за готовност за разоръжаване и приемане загубата на политическа легитимност. Ключово значение притежават останалите парламентарни сили на кюрдите (Мустафа Барзани, Кюрдска демократическа партия), суннитите (Мохаммад ал Халбуси, Хамис ал Кханджар) и независимите (40 депутати).
Докато шиитските парламентарни сили трябва да постигнат консенсус за свикване на новия парламент, суннитските и кюрдските политически сили преговарят за коалиране с цел придобиване на по-добри преговорни позиции при консултациите за избор на ръководствата на трите държавни институции.
Бъдещо правителство на Муктада ас Садр би било историческа възможност за интересите на САЩ. Евентуален втори мандат на настоящия премиер Мустафа ал Кадими с подкрепата на Садр е в интерес на решението на две задачи – баланс на влиянието на Иран и неутрализиране на радикалния ислям. САЩ се нуждаят от интелигентен и нюансиран външнополитически подход към Ирак, за да решат задачите, като превърнат Багдад в равнопоставен регионален фактор, не подвластен на клиентелизъм. Консенсусът по тези въпроси е залог за политическата стабилност, ключът за което продължава да е в Иран, който е изправен пред парадоксален избор между по-горе разгледаните два шиитски полюса. Развитието ще предопредели бъдещето на Ирак – запазване на етно-религиозната квотна система или възраждане на неговата историческа арабска идентичност.
Гърция в ролята на регионален лидер
Проведена беше (05 декември) среща на върха във формата Гърция-Кипър-Израел, консултации с Държавния секретар Антъни Блинкън, среща (08 декември) на премиера Мицотакис с президента Путин в Москва, посещение (09 декември) в Атина на делегация на Сената на Франция и посещение (20 декември) на гръцкия премиер у нас.
На всички мероприятия е потвърдена конструктивната роля на тристранното сътрудничество в енергийната област за регионалната сигурност и стабилност. Нещо повече – възникват предпоставки за прилагане на формата 3+1 и по отношение на Русия, което ще бъде изключителен успех за гръцката дипломация. Гръцко-френският договор за стратегическо сътрудничество, подписан по-рано тази година, е представен като основа на бъдещата стратегическа автономия на ЕС, гарантиращ енергийна сигурност по отношение на ресурси и маршрути на доставка. Гърция и Франция се обединяват около позицията за възможно най-скоро започване на европейската интеграция на Западните Балкани, тъй като други фактори имат интерес да отклонят европейската им перспектива.
Посещението на Мицотакис в Москва беше само ден след виртуалната среща (07 декември) между американския и руския президент по повод напрежението в Украйна. Мицотакис осъществи консултации с американския Държавен секретар Антъни Блинкън и председателя на Комисията по външни отношения на американския Сенат Робърт Менендез, на които е бил обсъден дневният ред на разговорите с руския президент. Гръцката страна акцентира върху енергийната компонента (40% от енергийните потребности на Гърция се покриват с руски газ, а двустранният търговски оборот отбелязва 56% годишен ръст).
На фона на противопоставянето между НАТО/ЕС и Русия, Гърция постига пълно нормализиране на отношенията с руската страна. Двете държави възобновяват дейността на смесената Междуправителствена комисия чрез подписване на Протокол за сътрудничество в сферата на туризма, енергетиката, транспорта, културата и данъчното облагане. Приета е Програма за инициативи за периода 2022 – 2024 г. Демонстрира се единство по проблемите на Средиземноморието в съответствие с принципите на международното право и Конвенцията на ООН за морско право, разкритикувана е турската провокативна политика в енергийната сфера и Кипърския въпрос. Осъдено е предупреждението на Анкара, че ще възпрепятства проучвателните дейности в участък № 5 на изключителната икономическа зона на Република Кипър. Участъкът беше даден на концесия на консорциум между петролните компании Exxon Mobil&Qatar Petroleum, което провокира напрежение и с американската държава.
Гърция съумява чрез възстановяване на активния двустранен диалог с Русия да получи ролята на медиатор за деескалация на напрежението с НАТО/ЕС. Показателна в това отношение е репликата на Путин, че „членството на Гърция в НАТО и ЕС никога не е имало негативно отражение върху двустранните отношения“. В този контекст посещението на премиера Мицотакис в София притежава важна мисия за динамиката на гръцко-турските противоречия в Средиземноморския регион и Егейско море, като предоставя на българската страна условия да предприеме проактивна регионална политика.
Динамика в гръцката опозиционна партия Движение на промяната (КИНАЛ)
Изборът на нов председател на партията (05/12 декември) подготви редовния конгрес през март 2022 г., чиято основна цел е да изведе движението като водеща политическа сила в лявото пространство. Представянето на шест кандидати за председател максимално мобилизира партийните кадри за вътрешнопартийните избори. Рекордно висока беше избирателна активност в страната и чужбина – около 271 000 души.
С категорична преднина в два тура беше избран Никос Андрулакис (68,42%) пред Георгиос Папандреу (31,58%). Андрулакис беше подкрепен на втория тур от Андреас Ловердос, а останалите конкуренти запазиха неутралност. Андрулакис обяви своята мисия към единство, идейно-политическа идентичност и реорганизиране на КИНАЛ, на чиято основа да се възроди ПАСОК.
КИНАЛ се преражда в новия ПАСОК, олицетворяващ съвременния социалдемократизъм, като не е изключено да интегрира в себе си на по-късен етап част от бившата управляваща партия СИРИЗА, а не е изключено и от дясно центристкото пространство. Благоприятна предпоставка е общата заплаха пред пандемията на КОВИД-19, която изисква солидарност на широка обществена основа, надхвърляща идеологическите категории. Приоритетно значение за партията има прилагането на договора от Преспа със Северна Македония, тъй като се констатира неизпълнение от северно-македонска страна, което не позволява ратификацията от гръцкия парламент на три законопроекта по тази линия.
©„Приятели на Арабския свят“, 2021; д-р Пламен Христов
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.