Гърция изпитва затруднения във възстановяването от КОВИД
Модификацията „Омикрон“ на коронавируса, снежната зима и геополитическата криза с Украйна поставиха на изпитание държавните приходи, като заложената цел за бюджетен дефицит 1,4% от БВП (6% на годишна основа) може да не бъде постигната. През януари икономическата активност бележи спад, инфлацията е около 3%. Бюджетният дефицит е от определящо значение за доверието на капиталовите пазари и формиране на инвестиционния рейтинг. По данни на Евростат за 2019 г. БВП на глава на населението на Гърция е €17 092. Политиката на правителството е в подкрепа за икономическия растеж и трудовата заетост, контрол над инфлацията и стабилността на банковата система на фона на високо ниво на публичен дълг.
Напрежението с Украйна се отрази негативно върху енергийната криза, тъй като повиши риска за доставките на природен газ от Русия (40 млн. м3 от общо 160 млн. куб. м3 месечно за ЕС). Многократно завишените сметки за електроенергия свиха търговията на дребно, следствие на ограниченото търсене, на свой ред обусловено от намаляване на разполагаемите свободни парични средства на населението. Допълнително негативно въздействие оказаха лошите климатични условия (в продължение на седмица връзките в три области Атика, Евия и Крит бяха блокирани) и влошената епидемиологична ситуация.
Позитивно въздействие има увеличеното търсене на инвеститори в сектор туризъм, които желаят закупуване на хотели в Гърция. Търсенето се стимулира от атрактивността на дестинацията, степента на заетост (75% целогодишно) и качеството на услугите.
Правителството на Нова демокрация се опитва да овладее описаните негативни ефекти чрез законодателни облекчения в данъчната тежест за бизнеса и населението. Акцент е данъкът върху недвижимите имоти, като облекчението обхваща около 5 млн. души (11 млн. население) и възлиза средно на около 13% (€354 млн.). Заявено беше намерение да бъде повишена и минималната работна заплата, считано от 1 май в зависимост от инфлацията. Прилага се ежемесечен мониторинг, в зависимост от който се определят целеви, а не „хоризонтални“ мерки, съобразени с бюджетната политика. Прогнозата е след май да се наблюдава де ескалация на негативните ефекти от разгледаните кризисни фактори.
Резултатът от мерките намира израз в социологическите проучвания (Marc, Ant1), според които за самостоятелно правителство на управляващата Нова демокрация ще гласуват 79,4% от респондентите, а за основната опозиционна партия СИРИЗА – 44,1%, докато за коалиционно правителство между опозиционните СИРИЗА и ПАСОК-Движение на промяната – 15,7%.
Украинската криза активизира българо-гръцкото сътрудничество в енергийната област
Премиерът Кириякос Мицотакис заяви (16 февруари 2022 г.) на среща с президента на Сърбия Александър Вучич, че Гърция разглежда като първостепенен приоритет засилването на енергийната сигурност в Югоизточна Европа и ЕС, посредством диверсификация на енергийните източници и маршрутите за доставка на енергийни суровини. Гърция има амбицията да се наложи като устойчив регионален енергиен център. В този контекст гръцката страна енергично подкрепя строителството на интерконектора между България и Сърбия и свързването му с Трансадриатическия газопровод, посредством интерконектора България – Гърция и терминала за втечнен природен газ Александруполис. Паралелно с тези проекти Гърция ще изгражда енергийна свързаност между ЕС и Африка и Азия посредством проекта за електропровод EastMed и интерконектора Euro-Asia, свързващ Гърция, Кипър и Израел.
Спешна среща на представители на двете правителства и ангажирани компании (Булгаргаз, Булгартрансгаз) в Атина имаше за цел тласък в завършващите дейности на реверсивния интерконектор за природен газ Комотини – Стара Загора, чийто планов срок е юли тази година. Той е свързан с изграждането на терминала за втечнен природен газ при Александруполис, с който представляват част от обща регионална енергийна инфраструктура. Обсъдено е и интензифициране използването на конектора Сидирокастро – Кулата, както и използването на енергийната инфраструктура в област Кавала за военни нужди в рамките на НАТО.
Консултациите са част от координирани превантивни усилия на САЩ, Гърция и България за недопускане внезапна енергийна криза или продължителна енергийна нестабилност, следствие от военнополитическата криза с Украйна. Тя създаде реална заплаха за енергийната сигурност на доставките на природен газ за ЕС, като разкри остро прекомерната енергийна зависимост на България от Русия. Интерконекторът Комотини – Стара Загора е от критично важно значение за енергийната диверсификация и сигурност на България.
©„Приятели на Арабския свят“, 2022; д-р Пламен Христов
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.