Лидерът на Арабския свят кралство Саудитска Арабия няма намерение да редуцира производствения си капацитет. Позицията на арабската държава беше декларирана на ежегодната среща на страните във формат Г-20 на 15 ноември 2014 в Австралия.
Посланието беше предадено в изказване на саудитския представител принц Салман Бин Абдулазиз пред световните лидери. Същевременно по-нататъшната национална политика в областта се обвързва с напредъка в решаването на политическите конфликти в Близкия Изток, които заплашват стабилността в региона и отвъд него и пречат на глобалното икономическо развитие.
Подобен проблем, наред с конфликтите в Либия, Сирия и Ирак, е този между Катар, от една страна, и Саудитска Арабия, Обединените Арабски Емирства и Бахрейн, от друга. Спорът между тях възникна по повод политиката на Катар, който започна приемане на кадри на организацията „Мюсюлмански братя“ на своя територия, давайки им политическо убежище и поданство. Касае се конкретно за Обединените Арабски Емирства и местната антидържавна организация „Ал Ислах“, подозирана за свързана с „Мюсюлмански братя“. Катар допусна нейни членове на своя територия, като им предостави и гражданство. Членовете на организацията са преследвани от съдебната власт на арабската федерация. ОАЕ и Саудитска Арабия поддържат твърда позиция против „Мюсюлмански братя“ от възникването на „Арабската пролет“ в Египет, като подкрепят и настоящия президент Абдел Фатах ел Сиси.
Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн реагираха остро на действията на Катар, като отзоваха своите посланици от Доха през март 2014 и все още не са ги изпратили обратно. В резултат се създаде сериозен вътрешен конфликт в рамките на Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив, който поставя под риск дори провеждането на регулярната среща на съвета през декември тази година в Доха.
Израз на категоричната позиция на ОАЕ беше оповестяването на 17 ноември 2014 на решението за категоризиране на 83 организации като терористични, сред които са именно „Мюсюлмански братя“ и „Ал Ислах“, наред с „Ислямска държава в Ирак и Леванта“, „Ал Кайда“ и движението „Талибан“. Трите държави обвиниха Катар, че с тази си политика се намесва във вътрешните работи на другите арабски държави, нарушава принципите на членство в Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив и не спазва сключения договор за сигурност от 2013.
Принц Салман Бин Абдулазиз, който е вицепремиер и министър на отбраната на Саудитска Арабия, открои като водещи проблеми в Близкия Изток на първо място нерешения Израелско-палестински конфликт и на второ място кризата в Сирия. Тези два конфликта са в основата на поляризацията в позициите на страните и разпространението на насилие и тероризъм в региона. Разрешаването им изисква от международната общност коопериране на усилията и обединяването им в едно цяло. Без постигане на конкретен напредък в това отношение според саудитския принц не може да се постигне напредък в реализирането на общата цел на страните от Г-20 за стабилно глобално икономическо развитие.
Саудитска Арабия отделя специално внимание на състоянието на международните енергийни пазари. Страната ще продължава да играе позитивна и ефективна роля в подкрепа на стабилността на енергийните пазари и особено по отношение на търговията с петрол. Досега Саудитска Арабия води политика на балансирана защита на интересите на енергийните производители и на потребителите. Това намира израз в усилията на кралството за постигане на обща договореност за запазване на равнището на производствения капацитет от страните производителки на петрол въпреки непрекъснатото падане на цените. Запазването на количеството на производството би допринесло за стабилността на международните енергийни пазари, а оттам и за нарастване на глобалния икономически растеж и стабилност.
В съответствие с това саудитското кралство остава ангажирано да предоставя надеждни енергийни ресурси и на обективни цени, за да подпомага икономиките на развиващите се държави, като удовлетворява техните енергийни потребности. Изкопаемите горива, какъвто е петролът, са основните източници за тези държави благодарение на достъпните цени. Ето защо запазването на количествата произведен петрол от страните производителки е от особено значение за облекчаване на бедността, икономическия растеж и световната икономика.