Саудитска Арабия и терористичните атаки от май 2015 г.

Категория: От нашия екип Коментари:

Твърдението, че никоя държава не е защитена от терористични нападения, не е само празно клише, което политици, журналисти и други повтарят, когато нямат какво друго да кажат по темата за тероризма. Ако е вярно твърдението, че броят на конференциите по даден проблем е обратнопропорционален на алтернативите за разрешаването му, то днес сме изправени пред тази ситуация с въпроса за терористичните атаки. В България вече освен от политика и футбол, всеки разбира и от тероризъм, само където го отъждествява с ислямизъм, фундаментализъм или директно арабизъм, за да се спази звученето на термините. Говори се и се пише много по наболелия въпрос, докато по същото време някъде там в Близкия изток (особено за България е критично близък, една държава само ни дели от центъра на събитията) хората стават жертви на други хора, които зад маската на религията (за пореден път в историята) ламтят за власт и контрол над богати на ресурси и стратегически важни територии. В тези кратки редове ще се опитам да предам преките впечатления на местните хора, преживели ужаса на атентатите, събрани от студент от Саудитска Арабия, учещ в Германия.

На 22 май 2015г., петък, по време на обичайната молитва-около обяд, в гр. Квадия, в източната част на Саудитска Арабия, атентатори самоубийци се взривяват в местната шиитска джамия. Атентатът в саудитската джамия е показателен, че т. нар. Ислямска държава няма нищо общо с исляма и е доказателство, че дори родината на уахабизма (провъзгласен за водещ от ИДИЛ) не е защитена от нападенията на „ислямските” си „братя”. Само седмица по-късно атентатори се взривяват отново, пак в петък и пак в джамия в същата област (гр. Ал Дамам). Благодарение на един от приъстващите араби, студент в САЩ, който жертва собствения си живот, главният атентатор не успява да достигне до центъра на молитвения дом, където има най-много хора. По официални данни общо 26 души загиват в двата взрива , а още десетки са ранени. В такива случаи статистиките свършват до тук, но да не забравяме и афектираните, уж невредими физически, свидетели, които изживяват психически стрес и страх, защото една от целите на терористите е именно да упражнят терор над цивилното население. Колко точно са хората, преживели този кошмар през месец май, може само приблизително да си представим, тъй като според източника на тази информация джамиите са били толкова претъпкани, че вярващи е имало не само в целия двор, но и на улиците около мюсюлманските храмове.

За обикновения арабин обаче подобни гаври с човешкия живот и достойнство имат и своята положителна страна. „След трагичния инцидент всички хора си помагаха, независимо към какво семейство или към кой клон на исляма принадлежат” споделя свидетел относно реакцията на потърпевшите. Ислямска държава е общият враг, срещу който се обединяват мюсюлмани от различни вероучения, истински вярващи, а не прикриващи зад маската на исляма користни цели. Това явление се наблюдава не само в споменатите градчета на Саудитска Арабия, но и като цяло навсякъде, където се случват подобни инциденти. Атакувайки дадено течение на исляма, ИДИЛ се стреми да внуши, че всъщност атаката е дошла от другото негово разклонение. През месец май не успява замисълът да се внуши имитация на вражда между ислямските секти. Събралото се множество за погребението на студента, предотвратило още по-голям брой жертви, доказва, че целта на ИДИЛ да създаде напрежение между вярващите от различните течения не е постигната. Поне засега.

Оставяйки настрана сложните вътрешно и външнополитически проблеми в кралство Саудитска Арабия, тя, както и всички останали нормални държави, а не „ислямски”, трябва да помислят много добре за бъдещето си и да предприемат необходимите мерки, защото ако идеите на ИДИЛ продължават да привличат все повече млади хора, вкл. европейски граждани, може само да гадаем как ще изглежда светът след 5, 10 или 20 години. А няма „държава” или групировка, която да е по-силна от няколко други обединени държави. Въпросът е те да преодолеят противоречията по между си и да се захванат с критично важното, а именно противодействие на Ислямската държава. Тук не става въпрос само за военни инициативи, а най-вече за възпитание на младите и водене на такава политика, която да дава шанс на младежите в близкоизточните държави да работят и да се развиват там.

Изводът, които хората от градчето правят за себе си от атаките в тяхната джамия (както и от терористичните нападения в някои части на Кувейт) са, че набезите са насочени срещу цялото общество на Саудитска Арабия, а не срещу специфична група от хора. Нещо повече, много от жителите на източната саудитска провинция дори завиждат на загиналите, защото с подобна смърт те стават мъченици, защитавайки родината, т. е. в народната памет те се издигат до нещо като нашите национални герои.

Специално за Саудитска Арабия, ползваща се с имиджа на една от най-богатите държави на Изтока, проблемите са не само политически, главно с Иран и Йемен, но и икономически, тъй като само преди по-малко от 2 месеца страната отвори за пръв път фондовата си борса за чужденци. Този сигнал за отслабване икономиката на страната и липсата на достатъчно местни инвестиции може да се прибави към общата картина на неотложни проблеми, пред които крал Салман е изправен едновременно.

В очите на обикновения жител на Саудитска Арабия крайният екстремизъм е причината за сполетелите го майски нещастия. Въпреки всеобщото неодобрение на подобни крайни действия, сред интервюираните хора имало и екстремисти, според които загиналите заслужавали да умрат, защото принадлежали към шиизма. За щастие те представляват само една малка част от общественото мнение, приблизително 10% от запитаните.

И ако при втория атентат поради по-голямата предпазливост и мерки за сигурност е постигната превенция до определена степен, то това не значи, че във всички джамии в цялата 27-милионна държава могат всеки петък да се предприемат извънредни мерки за сигурност. Да не говорим за подобна превенция във всички държави от Близкия изток, а и не само там. Необходима е цялостна статегия за борба с ИДИЛ, която да се изработи и въведе в действие на международно равнище, под егидата на ООН. Защото никой не е застрахован срещу тероризъм.

Катерина Миндова,

Магистър по международни отношения, Кризи, конфликти и дипломация в световната политика XVI-XXI в. Муртада ал Мишал

Сподели

error: Do not copy!