Подкрепа от правителствата на Сирия и Иран за Русия
Както можеше да се прогнозира, сирийското и иранското правителство изразиха солидарност с Русия и изразиха подкрепа на действията на Москва в Украйна. Преди инвазията сирийският външен министър Фейсал Микдад каза, че правителството подкрепя признаването от президента Владимир Путин на самопровъзгласилите се народни републики Луганск и Донецк. В деня на започването на „специалната операция“ (24.02.2022 г.) постоянният представител на Дамаск в ООН Басам Сабах също затвърди практиките на Сирия за „осъждане“ като „враждебни позициите и кампаниите на Запада, насочени към Русия“, като повтаря руските твърдения, че „САЩ са изфабрикували украинската криза, за да бъде убита руската национална сигурност“.
Ирански служители, включително външният министър Хосейн Амир Абдоллахиан, също изразиха солидарност с Русия и определиха кризата като резултат от „провокативните действия на НАТО“. Пишейки в Twitter, външният министър добави обаче, че Иран „не иска да разглежда прибягването до война като решение“ и призова за прекратяване на огъня и демократично, политическо решение на ситуацията. Подобни оценки бяха изразени и от говорителя на външното министерство Саид Хатизаде, който не одобри инвазията, но по същество определи западната политика като основна причина за проблема. В по-значима демонстрация на подкрепа президентът Ибрахим Раиси разговаря по телефона с Путин вечерта на 24 февруари. Раиси идентифицира „разширяването на НАТО на изток“ като „сериозна заплаха срещу стабилността и сигурността на независимите държави в различни региони.“
Позицията на Иран може да се счита за очаквана. Настоящата криза ще консолидира геополитическото обвързване на Иран с Русия срещу Запада под ръководството на президента Раиси. Именно руският президент Владимир Путин беше първият международен лидер, който лично поздрави Раиси за избирането му през юни 2021 г. Първите осем месеца на президентството на Раиси се определяха от усилията му да задълбочи сътрудничеството с Русия като част от по-широк завой на изток. В краткосрочен план може да се очаква Иран да поддържа дипломатическата подкрепа в опит да демонстрира съвместна решимост срещу западната политика и кризата в Украйна.
Дългосрочните последици остават по-трудни за оценка. Те ще зависят от последиците върху геополитическото положение на Русия. Налагането на икономически санкции и очакваната политическа изолация могат значително да отслабят Русия като партньор на Иран, докато потенциалните санкции върху военните технологии и тежката промишленост могат да повлияят на експортния капацитет на Русия към различни регионални заинтересовани страни като Иран. Това, съчетано с възможно възстановяване на Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA) и облекчаването на санкциите, може допълнително да промени условията, при които иранско-руското сътрудничество се развива в дългосрочен план.
Подкрепа на Турция за Украйна
От друга страна, Турция – въпреки изричните усилия през последните месеци за укрепване на стратегическите връзки с двете страни – изрази подкрепа за украинското правителство и досега заема критична позиция спрямо Русия. В телефонен разговор с президента Путин ден преди инвазията Ердоган заяви, че Турция отхвърля признаването на отцепилите се републики, а в реч след инвазията осъди действията на Русия като „тежък удар по регионалния мир и стабилност“. Съобщава се, че Ердоган е повторил тези свои оценки в телефонен разговор с украинския президент Володимир Зеленски на 24 февруари, който в замяна благодари на Турция за подкрепата.
Подкрепата на Ердоган за украинското правителство също не е изненадваща. Позицията на Турция относно напрежението между Украйна и Русия от 2014 г. до голяма степен е в съответствие с тази на НАТО. Продажбата на военни технологии от Турция на Киев и разширяването на стратегическите връзки са постоянен източник на напрежение с Русия, но – подобно на напрежението около Сирия – това не пречи на сътрудничеството между двете страни в други области. Съответно изявление на Кремъл относно Ердоган описва възгледите му като „добре известни“ и казва, че двустранните различия по Украйна няма да бъдат пречка за продължаване на сътрудничеството с Турция.
Като се възползва от стратегическите връзки, разработени през годините, Турция се опита да посредничи в кризата и настоя за дипломатическо решение преди инвазията. С нахлуването тези усилия очевидно се оказаха неуспешни, но Ердоган може да се опита да се позиционира като посредник в бъдещи преговори и е ясно, че продължаването на военните действия не е в интерес на Анкара. Като оставим настрана засиленото военно напрежение в Черно море, конфликтът може да изостри икономическите проблеми предвид значителните доставки на природен газ и петрол от Русия. Вносът на селскостопанска продукция и туризмът са други значими източници на приходи, които могат да бъдат засегнати. В резултат на това е малко вероятно Турция да последва Запада при налагането на санкции на Русия – както през 2014 г., когато Турция осъди анексирането на Крим, но не наложи санкции.
Реакциите на страните от ССПЗ са въздържани на общия фон
Първоначалните реакции на страните от ССПЗ като цяло бяха сдържани, отразявайки нежеланието да се заеме ясна позиция поради усилията на държавите-членки да поддържат стратегическо партньорство със САЩ, като същевременно разширяват връзките си с Русия и се възползват от нарастващите цени на енергията в резултат на кризата. Съответно, Саудитска Арабия се въздържа от заемане на ясна позиция. Говорейки от името на ССПЗ, заместник-представителят на Саудитска Арабия в ООН изрази подкрепа за международните усилия за насърчаване на спокойствие и деескалация на напрежението. Междувременно Саудитска Арабия продължава да се съпротивлява на исканията на САЩ за увеличаване на добива на петрол на фона на покачващите се цени, осигурява мълчалива подкрепа на Москва, като спазва ангажиментите, поети в рамките на ОПЕК+, за ограничаване на нивата на производство.
Катар също се въздържа от заемане на ясна позиция в телефонен разговор, проведен на 24 февруари между украинския президент Зеленски и емир шейх Тамим Бин Хамад Ал Тани. В свое изявление Ал Тани призова всички страни да се въздържат и да разрешат ситуацията чрез дипломатически средства. Съответно, Доха изключи възможността за пренасочване на износа на втечнен газ, за да се смекчат потенциалните липси в случай на прекъсване на руския износ.
За разлика от това, ОАЕ изглежда заемат проруска позиция, вероятно водени от опасения за икономическите и политическите последици върху двустранните търговски връзки. Министърът на външните работи на ОАЕ шейх Абдуллах Бин Зайед разговаря по телефона с руския си колега Сергей Лавров на 23 февруари – ден преди военната операция, след признаването на Луганск и Донецк. В кратко изявление, публикувано от външното министерство, се казва, че Бин Зайед „подчертава дълбочината на приятелството“ между двете страни и „стремежа“ за подобряване на перспективите за по-голямо сътрудничество. В изявлението се отбелязва, че двете страни са обсъдили регионалното и международното развитие, но не са споменали кризата в Украйна, като по този начин официалната позиция на монархията заобикаля въпроса, свързан с политиката на Русия по проблема.
Независимо от това, времето на изявлението в разгара на кризата подчертава намерението на Абу Даби да разшири връзките си с Москва. Признаците за засилено сътрудничество между Русия и ОАЕ включват стъпки от Абу Даби за нормализиране на отношенията със сирийското правителство и руска подкрепа за Южен преходен съвет в Южен Йемен, също подкрепян от ОАЕ . Търговските и финансовите връзки бяха развити с решението на Сбербанк – една от най-големите руски банки – да създаде регионален офис в Абу Даби. С последния кръг от санкции, насочени срещу руския банков сектор, политическите последици от кризата разбираемо са източник на безпокойство в ОАЕ.
Подкрепата на ОАЕ и Саудитска Арабия, макар и мълчалива, за Русия вероятно ще представлява предизвикателство за отношенията им със САЩ – особено като се имат предвид неотдавнашните усилия на Вашингтон да увеличи отбранителните способности на ОАЕ срещу заплахата от Движението „Хути“. На 24 февруари държавният секретар Антъни Блинкен и заместник-държавният секретар Уенди Шърман, разговаряха със своите колеги от ОАЕ и Саудитска Арабия, за да обсъдят ситуацията и да изградят „силен международен отговор“ на действията на Русия. Засега няма индикации за промяна в съответните позиции на двете държави от Персийския залив по въпроса. Усилията на САЩ да изолират Русия дипломатически и икономически в светлината на инвазията ще бъдат предизвикателство в рамките на ССПЗ.
©„Приятели на Арабския свят“, 2022; Владислав Ропев
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.