Отражение на състоянието на петролната търговия през 2015г. върху икономиките на развитите арабски държави. Възможности пред българския бизнес
Структурата на икономиката на водещите в региона на Близкия изток и Африка държави Саудитска Арабия и Обединените Арабски Емирства ги прави на практика изцяло зависими от състоянието и развитието на петролната промишленост и търговията с нейни продукти на международните пазари. Над 90% от БВП, съответно приходите в държавната хазна, се осигуряват от реализираните количества добит петрол. От друга страна събитията от т.нар. Арабска пролет показаха, че именно благодарение на тези две държави беше осигурена финансово-икономическата стабилност на други арабски държави с ключово значение, като Египет, с което процесът на политическа, икономическа и финансова дестабилизация на арабския регион беше овладяна, поставена под контрол и създадени предпоставки за възстановяване.
Настъпилите изменения в цената на петрола през 2014г., при които тя претърпя корекция от около 115 щ.д. на барел до нива от 40 щ.д., а през 2015г. продължава да е нестабилна на ниво от около 40 – 50 щ.д., бяха посрещнати от правителствата на Саудитска Арабия и останалите държави от ОПЕК с хладнокръвие. Въпреки психологическия натиск от намаляването на жизненоважните за макроикономическата им стабилност постъпления от чуждестранна валута, следствие чувствителното редуциране на продажните цени, правителствата не предприеха стъпки към редуциране на своя производствен капацитет. Водени от желанието си да защитят своя пазарен дял на международно равнище, притискани от конкуренция на Русия и шистовия бум в САЩ, арабските петролни икономики не намалиха своето производство. Така ОПЕК произвеждаше дневно 31 млн. барела. Освен това те продължиха дейността по изграждане на нови производствени мощности. Това имаше и сдържащ ефект върху международните пазарни цени на петрола.
ОПЕК счита, че досегашната й стратегия на поддържане на непроменено количество на произвежданата петролна продукция е спомогнала за стабилизиране на петролния пазар. Ето защо количеството на производството ще остане непроменено в обозримо бъдеще, а стратегията ще продължи да се прилага. Това означава, че в краткосрочен план водещите страни производителки на петрол ще запазят своята производствена дейност, като няма да упражнят въздействие върху цените в посока увеличаване. Следователно надпреварата за гарантиране на дела в производството и търговията с петрол в световен мащаб ще продължи да бъде оспорвана. Другите страни участнички в пазара като Русия ще продължат да водят агресивна политика в стремеж за овладяване на по-голям пазарен дял в Китай и Индия в конкуренция с арабските държави.
В оставащото време до края на 2015г. стратегията на ОПЕК ще се заключава до предоставяне на възможност естествените механизми на пазара да регулират цените на тяхното реално равнище. По този начин върху образуването на цените няма да бъде оказван външен натиск. Аргументът на организацията е, че в последната година флуктуациите в цената на петрола са били овладени. През юни 2015г. беше регистриран рязък спад от 60% от пиковата стойност от 115 щ.д. на барел през юни 2014г., като впоследствие цената се стабилизира на около 65 щ.д. на барел със стабилна прогноза. Впоследствие обаче неочакваното прекалено бързо забавяне на икономическия растеж на Китай доведе през август тази година до чувствителен спад в търсенето на горива и суровини. Това развитие провокира нестабилност в световен мащаб, като цената на петрола спадна в интервала 40 – 45 щ.д. на барел, а това допълнително ще ощети арабските икономики откъм приходи на чуждестранна валута от продажби на петрол.
На този фон водещите арабски икономики полагат усилия за постепенно диверсифициране на източниците на икономическия си растеж с цел запазване на постъпленията от чуждестранна валута. Съобразено с политическата конюнктура, обусловена от споразумението по ядрената програма на Иран, Саудитска Арабия предприе инициатива за влизане в международния ядрен клуб. Саудитският престолонаследник принц Mohammed Bin Salman осъществи посещение в Русия, на което беше сключено споразумение за строителството на 16 ядрени реактора по руска технология. Освен това саудитският министър на образованието подписа меморандум за обучение на 1000 студенти по специалността енергийни технологии, сред които и ядрена енергетика.
Решението през юни 2015г. на Саудитска Арабия да влезе в клуба на ядрените държави със строителството на 16 ядрени реактора заслужава внимание. Осъществени бяха посещения на саудитски правителствени лица и във Франция, на които беше договорено проектно проучване за строителство на първите френски атомни реактори.
Друга стъпка, която предизвиква интерес, е отварянето на саудитската борса за участие на чуждестранни инвеститори. Така, заедно с борсите на ОАЕ (123 млрд.щ.д. капитал) и Катар (174 млрд.щ.д капитал), саудитската стокова борса става третата в региона, достъпна за чуждестранни инвеститори. Нейната капитализация възлиза на 585 млрд.щ.д.
Тези действия на Саудитска Арабия показват насочване на усилията върху диверсифициране на вътрешния енергиен сектор. Същевременно износът на страната изглежда остава петролно ориентиран, разглеждан като дял от общата структура на износа.
Наличие на възможности пред българския бизнес
Независимо от нестабилността като цяло в региона на Близкия изток и Африка съществуват възможности за участие и на българския бизнес, за който се знае, че в недалечното минало е имал своето положително присъствие там, а днес притежава и е в състояние да използва инструменти, технологии и средства, произтичащи от членството на България в ЕС и НАТО. Реалистично е да се очаква българските компании да бъдат подпомогнати от правителството в осъществяването на съответните бизнес контакти и процес на сътрудничество като подизпълнители на водещите компании от ЕС и САЩ, които както е известно продължават, макар и в редуциран мащаб, своята дейност, проекти и присъствие в региона. България би могла да предложи производствен капацитет в областта на изграждане и поддържане на възобновяеми енергийни мощности, производство на цимент и строителни материали и строителство на инфраструктура във възстановителния етап в след кризисния период.
От друга страна създалата се ситуация в България на невъзможност да се покриват хроничните финансови дефицити в националната енергийна система, чиято социална цена вече достигна определен предел, разкрива реални възможности за износ на излишен технологичен и производствен енергиен потенциал. Редуцирането на ВЕИ мощностите и заетата в тях работна ръка в България освобождават производствен, експертен и технологичен капацитет и човешки ресурс. Същите биха могли да се реализират в Близкия изток (Саудитска Арабия) и Африка (Египет), където на свой ред се откроява необходимостта от изграждане на не свързани с националните мрежи енергийни мощности, ползващи възобновяема енергия. Потреблението на тази продукция в Африка ще е гарантирано с хоризонт 2030г., което се обуславя от наличието на над 700 млн. жители на континента. По отношение на Близкия изток внимание заслужава Саудитска Арабия, която декларира намерението си да развива ВЕИ сектора чрез диверсификация на своята доминирана от петрола енергийна промишленост.
Страната ни притежава значим капацитет в производството на цимент. Водеща позиция с 33% пазарен дял заемат заводите „Девня цимент“ и „Вулкан цимент“, притежавани от групата на Italcementi, следвани от “Плевенски цимент” и “Холсим България” (бившият “Белоизворски цимент”), собственост на Holcim, и “Златна Панега цимент”, собственост на гръцката Titan.
Цялото производство на цимент в България възлиза на около 2,1 млн. тона към 2015г., което е значително под постигнатия резултат през 2008г. от 4,8 млн. тона. Това показва, че притежаваме нереализиран производствен капацитет, който може да бъде предложен на нови търговски клиенти в Близкия изток и Африка за възстановяване на разрушената от вътрешните конфликти инфраструктура.
Характерен е примерът с HeidelbergCement , която през юли придоби 45% от собственика на “Девня цимент”, като капацитетът на новата линия е повече от 4 хил. тона цимент на ден. Това е една от най-големите индустриални инвестиции в България в последно време, и представлява пример на сътрудничество с европейски компании, което може да се разшири и в разглеждания регион.
Немската HeidelbergCement закупи през тази година 45% от италианската Italcementi SpA за 1.67 млрд. eвро от Italmobiliare в сделка, с която продължава консолидирането на европейската индустрия за строителни материали. В България Italcementi е собственик на “Девня цимент” и на “Вулкан цимент” в Димитровград. Двете компании създават втория световен лидер в производството на цимент, лидер в бизнеса с агрегатни материали и третия в света производител на бетон. Това е поредната сделка в сектора, в който консолидацията продължава. Комбинираната група ще разполага с производствен капацитет около 200 милиона тона цимент, 75 милиона тона агрегати и 49 милиона кубични метри бетон с приходи, изчислени на базата на 2014 г. от приблизително 16.8 млрд. евро, генерирани в повече от 60 страни по света.
Новата линия е на практика нов завод, който е и сред най-големите в Европа. Част от продуктите се произвеждат по нова технология от по-висок клас, например прозрачният цимент. Други продукти, които се произвеждат от “Девня цимент”, са бетонни предпазни огради, бетони, които да се използват на пътища с по-слаб трафик, предпазни диги за речни корита и дренажния бетон I.idro DRAIN за пешеходни и велоалеи, както и за паркинги. Приходите на “Девня цимент” за миналата година са 110 млн. лв. – с близо 7% над предходната. Печалбата е 2.5 млн. лв., а в дружеството работят около 250 души.
Заключение
Обстановката в Близкия изток и Африка несъмнено ще остане дългосрочно нестабилна. Сериозни са трудностите по възстановяването на държавността в много от страните. Същевременно обаче може да бъдат търсени конкретни възможности за реализация на българския бизнес, подпомогнати от усилията, потенциала и експертизата на дипломатическия ни корпус с представителства в тези страни. Насоката би следвало да бъде в търсене и изграждане на взаимно изгодно сътрудничество с партньорите ни от ЕС и НАТО в не по-малка степен, както това се осъществява и при решаването на проблемите в сигурността и бежанската криза.
Производството на цимент и изграждането и поддържането на ВЕИ са едни от секторите, в които евентуално могат да бъдат привлечени арабски инвестиции, сключени договори за доставки, изграждане на обекти в Близкия изток и Африка от български изпълнители днес и в след конфликтния период на инфраструктурното възстановяване.
Примерът с HeidelbergCement представлява възможност за реално участие на български компании със своите иначе ограничени мощности и капацитет в търговски споразумения и договори за изпълнение на проекти. По този начин българските компании биха могли да работят съвместно с водещи европейски икономически фирми с реално място на пазара в Близкия изток и Африка или имат планове за разширяването си.
Пътят на възстановяване на българското икономическо присъствие в региона преминава през по-силно интегриране на фирмено равнище с европейските браншови партньори, а не толкова чрез търсене на пътища за самостоятелни инициативи. Сливанията в определени браншове на практика предоставят на българските компании, особено тези, листвани на Българската фондова борса, реални възможности в това направление, като същевременно допринасят за привличане на свежи преки чуждестранни инвестиции.