Войната в Украйна поставя нови теми в дневния ред на международните отношения като промяна на техни утвърдени норми, обусловени от причините, довели до руската инвазия, и на подхода на изследване на международната политика и съвременната система на международните отношения.
Причините за военното нахлуване на Русия остават дискусионни, особено на фона на първоначалните изявления на руската страна, че подобни действия са изключени, докато на практика се случи точно обратното. Прецедентът направи настоящите международни отношения особено комплицирани.
Параметрите на използваното насилие и военни средства обуславят мащаб на инвазията, който международната общност определи еднозначно като война, за разлика от руската страна. Обявен официално или не, сме свидетели на военен конфликт. Съществуващата международна правна рамка, обаче не може да се обхване с една, единствена научна теория на международните отношения. Въпросът би могъл да се разгледа посредством неокласическия политически реализъм, теорията на конструктивизма, неореализъм или еклектичен ревизионизъм.
Когато търсим обективно обяснение за причините, довели до руската военна намеса в Украйна, достигаме до убеждението, че наличието на заплаха за жизненоважни интереси на големите сили може да се окаже причина за нелогични действия. Подобни са намесата на САЩ в Ирак през 2003 г., съветското нахлуване в Украйна 1956 г., Чехословакия 1968 г. и Афганистан 1979 г. Всички те водят до прекрояване на съществуващата система на международни отношения. Военният конфликт в Украйна е в основата на, вероятно погрешна, оценка на Москва за наличие на екзистенциална заплаха за управляващия елит или по-скоро необратимост в процеса на демократизация на руското общество. Президентът Путин обяснява причините за „специалната военна операция“ в настъпилата промяна в баланса на силите, изцяло във вреда на Русия в средно и дългосрочен план. Амбициите са възстановяване на контрола върху постсъветското пространство и Източна Европа, реставриране на геополитическата роля на Русия от периода след Втората световна война. Свидетели сме на гарантиране на вътрешната сигурност посредством експанзия, за което военната намеса е средство. Тези аргументи обуславят агресивната руска външна политика, което от дистанция на времето все повече наподобява на аргументите на Хитлер преди началото на войната в Европа и е идентично с характеристиките на империализма. Свидетели сме на агресивност с риск за собственото съществуване в случай на провал на военната кампания.
Не следва да има каквото и да е съмнение, че Украинският конфликт представлява начало на нова фаза в съвременната система на международните отношения. Обща е оценката за характера на фазата като нова „студена война“. Параметрите на промяната са в процес на оформяне. Същевременно дали системата ще претърпи преформатиране ще зависи от по-нататъшния ход и край на конфликта. Посредством военна сила се конфигурира ново геополитическо пространство около Руската федерация във военно, политическо и финансово-икономическо отношение.
Проф. Астерис Хулиарас, Институт за международни икономически отношения, Солун, (12 април 2022 г.), откроява пет специфични елемента на руската позиция, които са в основата на конфликта в Украйна. Руската идентичност – руски териториален шовинизъм; травмата от разпада на Съветския съюз и загубата на геополитическа роля; идеологическият провал – непризнаване на украинската идентичност и възприятие за уникалност на руския етнос; непризнаване правото на съществуване на украинската държава и шизофренична несигурност на руския политически елит. Всички елементи характеризират руската позиция като егоцентрична, не предлагаща нов модел на прогрес, алтернатива на развитие и съществуване.
Ходът на бойните действия показва продължаваща несигурност в намеренията на руския президент Путин. На практика руската страна представлява „черна кутия“, чийто механизъм на взимане на решения, а оттам и по-нататъшното развитие на кризата са напълно несигурни. Условията се налагат едностранно и ултимативно. Механизмът на взимане на решенията е основан на краен авторитаризъм. Това прави невъзможно преговори по нито един от посочените елементи на руската позиция. Те се налагат безапелационно, като едностранно се определят жизненоважни зони за влияние в Европа, чието засягане от конкуренти (ЕС, САЩ) автоматично представлява повод за реакция на Русия.
©„Приятели на Арабския свят“, 2022; д-р Пламен Христов
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.