Значението на енергийния пазар в Азия през последните години предстои да доведе до историческа промяна в ориентацията на експорта на петрол и природен газ от Арабския свят. Обединените Арабски Емирства ще се окажат един от пионерите в това отношение.
Обединените Арабски Емирства (ОАЕ) провеждат търг за отдаване на нова концесия добива на петрол и природен газ от своите находища. Досегашният концесионен договор има 75 годишна история от януари 1939 и изтече през януари на настоящата година. Предишният концесионен процес е бил отражение на тогавашната международна политическа конюнктура, като е бил управляван от притежаващите съответното нохау западни компании Exxon Mobil, Royal Dutch Shell, British Petroleum и Total и те са имали дялово участие в концесията от 9,5% всяка. Освен тях дял от 2% е имала Partex Oil and Gas, а останалите 60% са били собственост на държавната Abu Dhabi Company for Onshore Oil Operations.
Настоящата сделка за отдаване на концесия се администрира вече от държавната Abu Dhabi National Oil Company. В търга участват общо 9 компании от бранша, като водеща позиция имат три азиатски компании – китайската China National Petroleum Corporation, южно корейската Korean National Oil Company и японската Japan`s Inpex Corporation. Техни конкуренти са американският гигант Exxon Mobil, англо-холандската Shell, британската ВР, френската Total и новите участници норвежката Statoil и руската Rosneft. Решението от търга се очаква да бъде оповестено официално до края на настоящата или началото на следващата година. Целта на новия концесионен договор е добивът от находищата да бъде увеличен от настоящите 1,5 млн. барела дневно на 1,8 млн. барела дневно в срок до 2017. Това е показателно за намеренията на арабската държава относно капацитета на производството в наблюдаваните напроследък условия на съотношение търсене към предлагане.
Настоящата ситуация на петролния пазар, в която традиционните най-големи потребители ЕС и САЩ отбелязват ниско търсене, поради фактически изпадналата в рецесия европейска икономика и колебливото възстановяване на американската при увеличен собствен производствен капацитет, определя необходимостта от решително излизане на арабските страни на азиатския пазар.
Промяната на ориентацията на износа ще компенсира спада на постъпленията от продажби поради слабото търсене и спадащи цени и ще гарантира нови пазарни дялове, с което ще се осигури реализация на производствения капацитет без да бъде намаляван. Това вероятно ще определи изхода от предстоящата на 27.11.2014 важна среща на Организацията на страните износителки на петрол, на която ще бъде обсъдено именно дали арабските държави да намалят своето производство с цел регулиране на тренда на спад на международните цени на петрола. Задържане на производството може да бъде направено единствено от Саудитска Арабия, ОАЕ и Кувейт, които разполагат със съответни финансови механизми. Останалите производителки от Близкия Изток и Северна Африка обаче нямат финансов резерв, който да им позволи съкращаване на производствения капацитет. Те са притиснати от бюджетния си баланс и социални програми, чието ограничаване е свързано със структурни реформи, които поради различни причини не се провеждат или са в самото си начало.
Нов рекорден спад на цената на петрола беше отбелязан на 11.11.2014, при който тя достигна 81,75 щ.д. на барел. Спадът на цената вече достига 30%. Американският суров петрол се търгува още по-евтино – 77,25 щ.д. и няма изгледи страната да намали обема на добив и производство. Същевременно добивът от Либия отбеляза нов рязък спад, след като ислямисткото „правителство“ в Триполи превзе най-голямата петролна рафинерия в страната Hariga. Износът от Либия в тези условия през 2015 ще остане значително по-нисък от нивото от 900 000 барела дневно през септември тази година, което предоставя на останалите производителки пазарна ниша. САЩ смятат да се възползват, като през 2015 производството ще бъде увеличено със 750 000 барела дневно. От друга страна по данни на Международната агенция по енергията прогнозата за 2015 е ръстът в търсенето на петрол да бъде около 750 000 барела дневно при таван на цената 100 щ.д. на барел.
Баланс в търсенето и предлагането на петрол ще допринесат именно развиващите се икономики в Азия, които са целта на страните износителки на петрол от Арабския свят. Отдаването на концесия на находищата на ОАЕ на азиатски фирми ще представлява историческа преориентация към развиващите се атзиатски икономики. Енергийният пазар в Близкия Изток досега беше доминиран от мощните западни петролни компании, което им осигуряваше и съответните възможности за влияние върху регионалните политически процеси. Придобиването на водещ дял в следващите 40 години, какъвто е срокът на новия концесионен договор, от азиатски енергийни компании ще доведе до промяна и на политическия баланс.
Излизането на азиатския енергиен пазар от страните от Близкия Изток неминуемо ще ги постави в пряка конкуренция и с Русия. Москва се опитва да неутрализира ефектите от налаганите ѝ санкции, следствие на провокирания от нея конфликт в Украйна, като тази година вече сключи дългосрочни договори с Китай на стойност 400 млрд.щ.д. за доставка на 38 млрд.кубични метра газ до 2020 година. Така Китай ще измести Германия като най-голям партньор на Русия в износа на природен газ.
Предстоящата историческа промяна в ориентацията на износа на петрол и газ от Арабския свят се дължи на сложилата се нова среда вследствие на фундаментални промени в технологиите за производство на петрол и газ, географското преразпределение в съотношението между търсене и предлагане и очерталата се трайна тенденция на спад на цената на петрола на международния пазар. През 2013 Китай с внос от 6 млн. барела дневно изпревари САЩ с внос от 5 млн. барела дневно като най-голям световен потребител на вносен петрол в резултат на напредъка в шистовата технология на местното американско производство. Тези реалности определят Китай като ключов инвеститор в Арабския свят в сферата на добива на петрол и природен газ.