Според различни доклади, разпространени от ирански държавни медии, Иран е решил едностранно да спре по-нататъшния диалог със Саудитска Арабия. Това се случва три дни преди планирания пети кръг от преговори, който трябваше да се проведе в Багдад. Не е посочена конкретна причина за решението, но спирането е последвано от екзекуцията на 81 саудитски граждани, предимно от шиити провинции. Този ход е силно осъден от Иран.
Според медиен доклад, разпространен на 13 март 2022 г. от Nournews – медиен канал с тесни връзки с Върховния съвет за национална сигурност – иранското правителство е решило да спре по-нататъшния диалог със Саудитска Арабия, за да намали двустранното напрежение. Това се случва на фона на четири предишни кръга от преговори с участието на официални лица от двете страни през 2021 г. и планиран пети кръг, който трябваше да се проведе в Багдад на 16 март, потвърдено от иракския външен министър Фуад Хусейн на 12 март – ден преди това. Официална причина и обстоятелства около решението не са изтъкнати, което поражда известни спекулации.
Като правдоподобно може да се счита тълкуването, че това е отговор на масовата екзекуция на 81 души в Рияд на 12 март (ден преди Иран да отложи срещата в Багдад), в т.ч. 41 жители на предимно шиитските провинции Ал-Ахса и Катиф. Екзекуциите включват няколко лица, осъдени по обвинения, свързани с тероризъм. В изявление на Министерството на външните работи се казва, че „Кралството ще продължи да заема строга и непоколебима позиция срещу тероризма и екстремистките идеологии, които застрашават стабилността на целия свят“. Беше публикуван списък на осъдените престъпници, който включва няколко лица с лоялност към „чуждестранни терористични организации“, включително Ал-Каида, т. нар. „Ислямска държава“ и Движението „Хути“.
Наказанията бяха категорично осъдени от иранското правителство в поредица от изказвания. В изявление на външното министерство от 12 март се казва, че екзекуциите представляват „нарушаване на основните принципи на правата на човека и международното право“. В същото време иранското ведомство обвинява Саудитска Арабия, че „прикрива политически и съдебни сътресения вътре в страната“, за да „репресира собствения си народ“. Президентът Ибрахим Раиси също беше цитиран, че е осъдил екзекуциите по време на среща с Върховния съвет по въпросите на младите хора на 14 март, добавяйки, че в отговор Саудитска Арабия ще бъде изправена пред „божията справедливост“.
В съответствие с по-широките антизападни настроения, иранските служители също критикуваха предполагаемия „двоен стандарт“ на западните страни, които отказват категорично да осъдят екзекуциите. По време на седмичния брифинг за пресата на 14 март, говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Принс съобщи, че администрацията многократно е повтаряла загриженост относно съдебния процес в Саудитска Арабия, но не е склонна да коментира директно последните събития. Подобни настроения бяха изразени от премиера на Обединеното кралство Борис Джонсън по време на посещение в Персийския залив, включително в Саудитска Арабия, което беше фокусирано върху енергийната сигурност, но по време на което Джонсън е изразил опасения, свързани с правата на човека във връзка със съдебния процес, без да осъжда категорично екзекуциите.
Силната реторика, използвана от иранска страна, бележи явно отклонение от относително добрия тон, възприет от двете страни след началото на двустранните преговори в началото на 2021 г. Непотвърдени, но все пак правдоподобни, доклади от миналата година предполагат, че двете страни са се споразумели да смекчат враждебната реторика и да се въздържат от публични атаки и критики, за да улеснят процеса на взаимно ангажиране. Реакциите на иранското правителство в отговор на екзекуциите бележат връщане към конфронтационен подход. От своя страна Саудитска Арабия не е отговорила на реториката, но изявлението на иранското външно министерство относно предполагаемите репресии би следвало да подхрани дългогодишните обвинения за намеса във вътрешните дела. Това най-вече включва подкрепа от Техеран за дисидентска и подривна дейност в доминираните от шиити провинции, където през последните години периодично се наблюдават антиправителствени вълнения. Те предизвикват реакция на властите чрез арести, които често водят до присъди, свързани с тероризма.
Може да се счита за естествено, че екзекуциите и реакцията на Иран ще увеличи двустранното напрежение, но краткосрочните последици от спирането на диалога ще са ограничени. Като цяло диалогът не успя да доведе до осезаем напредък по ключови въпроси, с изключение на символичния ангажимент. Той не допринесе за цялостното намаляване на напрежението най-вече по въпросите, свързани с подкрепяни от Иран лица или организации, които действат в ущърб на петролната монархия. Въпреки това съществуваше умерен оптимизъм, че двустранното сближаване ще улесни дипломатическите споразумения в области, където интересите на двете страни се припокриват, включително мирния процес в Йемен и Ливан. Ангажиментът на Саудитска Арабия и Иран също улеснява усилията на иракското правителство да балансира връзките с двете страни и да преследва интереси, основани на прагматична външна политика на регионално неутралитет. Съвсем разбираемо това ще бъде сложно, ако двустранното напрежение отново се засили.
Предстои да се разбере дали спирането на преговорите е временен отговор на екзекуциите или траен ход, който ще премахне перспективите за по-нататъшен диалог. Доколкото това може да представлява трайно спиране на дипломатическия диалог, краткосрочният резултат ще е увеличаване на двустранната враждебна реторика и действия, които ще минимизират конструктивния ангажимент по ключови въпроси. Всички значими последици, свързани със сигурността, са малко вероятни.
©„Приятели на Арабския свят“, 2022; Владислав Ропев
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.