Иракски Кюрдистан става самостоятелен износител на петрол

Категория: От нашия екип Коментари:

Дълбоката институционална криза в Ирак след възхода на „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ даде допълнителен тласък на процеса на обособяване на Иракски Кюрдистан в самостоятелен държавен субект. Спорът между централното иракско правителство и регионалното правителство на Кюрдската автономна област, възникнал още по време на управлението на бившия премиер Нури ал Малики, продължава и при настоящия премиер Хайдер ал Абади. Конфликтът се задълбочи след преустановяване на финансирането от централната към регионалната администрация и постави Кюрдската автономна област на ръба на финансов колапс.

В тези условия правителството на Кюрдската автономна област предприема действия за стабилизиране на държавните си финанси, едно от които е увеличаване драстично на износа на петрол.

Кюрдското регионално правителство в Ирак има намерение през следващите два месеца да увеличи продукцията на петрол до 80%. Кюрдските официални институции очакват износът на петролни продукти да нарасне от 250 000 барела дневно на 400 000 – 450 000 барела дневно, което е равностойно на 60% и 80%.
Основната причина за този рязък ръст е в необходимостта да се покрият разходите за заплати на публичния сектор. Разходите за заплащане на регионалната администрация представляват 70% от приходите от продажба на петрол. Спадът на цените на международните пазари на петрола и спирането на финансирането от централната власт създадоха дефицит, който регионалното правителство се надява да покрие с увеличаване на производството на петрол. В известен смисъл това е механична мярка и е под въпрос дали ще даде решение на проблема.

Иракското федерално правителство замрази плащанията си към кюрдското регионално правителство през януари 2014 поради продължилия спор относно условията за добив и износ на петрол от автономната област. Официалните представители в Ербил продължават да претендират пред централното правителство, че нарушава конституционните им права, като ги ощетява по отношение на разпределението на бюджета и дела от печалбата от изнесения петрол.

Вероятността за споразумение между Багдад и Ербил в условия на кризата с „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ е минимална. Съществуват противоречия дори в обединяването срещу техния общ противник „Ислямска държава“, което предполага трудно разбирателство и по отношение на добива и продажбата на петрол. Дори да бъде постигнато споразумение, то вероятно ще е само временно и с кратка продължителност – само до края на годината. Причината е в политизирането на спора и от двете страни вместо да бъде разглеждан изцяло на търговско-икономическа основа.

Настоящата обстановка определя наличието на интерес за Багдад да сключи споразумение с Кюрдската автономна област, тъй като националният бюджет е изчислен при 90 щ.д. на барел и квота за износ 1,9 млрд. барела дневно. Поради трайния тренд на спад на цените на петрола под 90 щ.д. на барел и наличие на неоползотворена производствена квота, след като кризата с „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ ограничи производството до 750 000 барела дневно, то несъмнено федералното правителство би имало полза да се споразумее с Кюрдската автономна област, макар и временно, за увеличение на добива от Кюрдистан. И двете страни биха били удовлетворени. Кюрдските власти заявяват наличие на резерви от петрол около 45 млн. барела, както и производствен капацитет от 220 000 барела дневно.

Амбицията на Кюрдската автономна област е да се превърне в самостоятелен износител на петрол, като сключи собствени сделки за износ с представителствата на европейските компании в региона. Възможно е това да се използва и като алтернатива на руския петрол и газ, но съществува въпрос как да се осъществи преносът до европейския пазар освен чрез камиони – цистерни през Турция, финансово неизгодно за големите количества. Отговорът на този въпрос изисква изграждане на независима преносна система, за което кюрдската администрация иска първоначално 30 – 35 млрд.щ.д. за период от 5 години, за да изгради адекватна инфраструктура и услуги за международните стандарти. Средствата ще бъдат търсени от международните финансови институции, за да бъдат инвестирани в инфраструктурни проекти за добив и пренос на петрол и природен газ.

Сподели

error: Do not copy!