Тежките сражения в сирийския град Кобани на подкрепените от международната общност кюрдски сили срещу религиозните фундаменталисти от възприеманата като терористична от демократичните страни групировка „Ислямска държава” поставиха днес на централно място в световните проблеми и кюрдския въпрос. Фактът, че не многократно по-добре екипираните и въоръжени сирийска или иркаска редовна армия, а именно кюрдските бойци съумяха да съкрушат победния марш на свързаните с „Ал Кайда” терористи, сам по себе си говори достатъчно силно за волята и желанието на този народ да отстоява своите права и цели.
Не трябва да се забравя също така и че кюрдите през 2003 г. бяха онзи решаващ фактор, с помощта на който беше свален от власт Садам Хюсеин в Ирак. Именно техните паравоенни формирования изнесоха на гърба си основна част от тежестта по неутрализирането по суша на въоръжените формирования на диктатора в северната част на страната, с което дадоха възможност на международната коалиция да концентрира усилията си в южните подстъпи към Багдад.
Налице са симптоми, че нещо ново и сериозно предстои да се случи в Сирия. Макар от 2011 г. да се водят с различен интензитет боеве между лоялни на сирийския режим сили и опозиционните групировки, именно обсадата на населения предимно с кюрди гр. Кобани даде силен импулс на най-откритата и безпрецедентна по мащаб от началото на кризата международна кампания за подкрепа на борбата срещу заверствата на ислямския фундаментализъм в страната. Все повече наблюдатели се питат дали събитията около граничния с Турция град няма да маркират началото на качествено нов етап от развитието на войната в Сирия. Красноречио за това говори и засиленото медийно внимание към протичащите в района процеси, като трябва да се отбележи, че ракурсът на прочита вече все повече се обръща и през призмата на проблемите на кюрдския народ. А той бавно и методично изгражда свои собствени автономни от централната власт административни структури в етнически обособяващия се северен район на Сирия, известен още и като Рожава.
Така например на 1 ноември тази година в 40 държави и повече от 90 града беше отбелязан международен ден на солидарност на борбата на кюрдския народ в Кобани срещу терористите от „Ислямска държава”. По повода в гр. София се състоя шествие на представители на кюрдската общност в България и обикновени българи, подкрепящи всички онези общоприети и хуманни ценности, срещу които ектремистите се борят. Инициативата не намери подобаващо отражение в националните ни медии, но ние от „Приятели на арабския свят” защитаваме тезата, че всяко усилия, независимо от кой и как е направено, стига да е подчинено на благородни намерения и да се помества в обществено допустимите и законови граници, трябва да получи уважение.
Поради това, а и за да се запознаем в дълбочина с кюрдската гледна точка на актуално протичащите политически и хуманитарни процеси в северна Сирия, наш представител имаше удоволствиевто да присъства на 10.11. в София на лекция на координатора за дейността в Европа и отговарящ за външните връзки на „Партията демократичен съюз” г-н Зухат Кобани.
В началото на изложението си г-н Кобани направи кратък изторически преглед на особеностите на кюрдския въпрос и усилията на кюрдския народ за решаването му. Отбеляза, че тъй като очевидно толкова години страните, които той засяга (Турция, Сирия, Ирак и Иран – на тяхни територии има етнически компактно кюрдско население) прават незадоволителни усилия да го разрешат, се налага активно да се търсят разнообразни пътища и подходящи моменти за постигане на резултати в това направление. Като противовес на тези дейности, някои държавници от посочените страни толерират политика на разединение между отделните кюрдски партии и организации, което оказва неблагоприятно влияние върху ефективното защитаване на международни ниво на интересите на кюрдите.
Според г-н Кобани сирийската революция и развитието й са важни етапи от развитието на процесите в Близкия изток, които бележат началото на всеобхватни и дълбоки промени в обществено-политическото устройство на страните от региона. За да се оцени правилно посоката на тези промени и предвиди изхода от тях е необходим задълбочен анализ на факторите, които ги предизвикват и направляват. Това е от изключително значение, за да се защити кюрдския интерес по възможно най-добрия начин. Така например е важно да се отчита, че влияние върху ситуацията в Сирия оказват страни като САЩ, Великобритания, Турция, Русия, Китай и др., като всяка от тях се води от собствените си интереси и ще направи максималното, за да не приеме ролята на загубил, при решаването на конфликта в бъдещ период. От друга гледна точка Сирия е исторически много значима за арабите и заема символично място в арабската държавническа традиция, така че да се смята, че бъдещето й като форма на управление за арабския свят е маловажно, би било много грешно. Кюрдските организации имат предвид също така, че Сирия е една етнически и религиозно богата страна. Наличието на мюсюлмани сунити и шиити от една страна и християни, йезиди и др., а от друга араби, кюрди, арменци, евреи, асирийци, чеченци и др. правят невъзможно зараждането и трайното утвърждаване на идеите на ислямския фундаментализъм. Това се обяснява с факта, че в случай на фаворизиране на една от тези етнически или религиозни групи за сметка на други, насилственото налагане на вижданията и традициите й ще предизвика отпор и хаос.
Следователно недалновидна кюрдска преценка и действия на протичащите събития в момента, могат да доведат до нежелано въоръжено противопоставяне между кюрди и араби.
Подчертано беше, че преплитането на множество международни интереси на фона на протичащите промени и последици от Арабската пролет, имат потенциал да принесат конфликта и извън границите на Сирия. Това неминуемо ще наложи кризата да се реши в един бъдещ период, който обаче няма да бъде скоро. При всички положения обаче, кюрдите трябва да са готови за този момент и да имат силни позиции при определянето на бъдещето на Сирия.
Г-н Кобани акцентира, че кюрдите искат правата им да бъдат признавани, гарантирани и зачитани и това е обща цел на всички млацинства в Сирия. Невъзможността това да се случи при сегашния режим на Башар Асад, го прави нелегитимен за кюрдите и те се противопоставят на него. Фактът, че от началото на войната досега броят на бежанците е достигнал около 9 милиона души, ясно показва, че това управление няма бъдеще и не е желано от гражданите. Същевременно обясни, че подкрепя сирийците в борбата и желанието им за демокрация, промяна и възможност сами да определят по какъв път да се възстанови страната. Подобна възможност той иска и за кюрдите – те да могат да изберат как да бъдат управлявани и под каква форма да взаимодействат със своите сънародници от Турция, Ирак и Иран.
Успешните стъпки в тази насока са положени, изясни г-н Кобани, с обособяването на три кюрдски кантона в Рожава – Африн, Кобани и Джазира. Кюрдският модел на самоуправление в Сирия според него има обещаващо бъдеще и ще се превърне в модел на регулиране на подобни противоречия в региона. Ярко доказателство за положителния резултат на тази концепция е постигнатия успех с международна подкрепа при защитата на гр. Кобани от атаките на ислямските екстремисти. Тази битка се е превърнала в символ на борбата и взаимодействието на демократичните страни срещу заплахата на глобалния ислямски тероризъм и кюрдите се доказаха за пореден път като предвдим и сигурен съюзник на Запада.
Всичко изложено дотук според г-н Кобани дава увереност на кюрдите да бъдат възприемани като незаобиколим фактор при решаването на сирийския конфликт.