Новата вълна от иракски кюрди, мигриращи към Европа, е най-високата след кюрдската гражданска война през 90-те години на миналия век. Причините за миграцията им са многостранни. Някои са извън контрола на кюрдското регионално правителство, но повечето са вътрешни и са създадени от дисфункция в управлението на автономната област. Сред по-важните от тях могат да се очертаят:
Травма: това не е травма в резултат на липса на сигурност, тъй като регионът за съжаление е свикнал с това. Това е травмата, произтичаща от едно десетилетие, в което хората са свидетели как финансовото им състояние се променя драстично в положителен и отрицателен смисъл. Само преди осем години Иракски Кюрдистан процъфтяваше както икономически, така и политически. От 2005 до 2013 г. близо 100 милиарда долара се изляха от федералното иракско правителство в региона – с едва пет милиона население – в комбинация с милиарди външни инвестиции. Кюрдската автономна област (КАО) се справяше толкова добре, че имаше обратна миграция на кюрдската диаспора към региона – първата в историята му.
Приблизително по това време новото опозиционно движение „Горан“ („Промяна“) придоби известност, заемайки близо 25% от местата в регионалния парламент. Движението предложи надежда за по-добро бъдеще на обезправените в региона и разшири границите на свободите и гражданските права.
Само за шест години състоянието на автономията се срина драстично. През 2014 г. КАО вече не е в състояние да плаща на своите държавни служители. През същата година иракското правителство намали бюджета на региона в отговор на политиката на Кюрдистан, продавайки своя петрол независимо от Багдад, за да получи „икономическа независимост“. Възходът на т. нар. „Ислямска държава“ накара повечето чуждестранни инвеститори да напуснат кюрдския регион, а вълната от вътрешно разселени лица допълнително отслаби икономиката му.
Пълен срив на доверието в институциите на региона: Тъй като икономическата и политическата криза се задълбочава в региона, безброй инциденти с по-малък мащаб през последните шест години доведоха до почти пълен срив на доверието в институциите на кюрдското правителство. Пример за това са проблемът в съдебната система, преследването на журналисти и нежеланието за адресиране на редица институционални и социални проблеми.
Затваряне на вратите на промяната: В този нов климат, където върховенството на закона драстично намаля, хората губят надежда за по-добро бъдеще. Както отбелязва италианският философ Антонио Грамши в своите Затворнически тетрадки, „кризата се състои именно във факта, че старото умира, а новото не може да се роди; в това междуцарствие се появява голямо разнообразие от болестни симптоми.”
Като се има предвид геополитическата реалност на Иракски Кюрдистан – създаден първоначално като зона, забранена за полети, поддържана от международни сили, и влиянието на регионалните сили Турция и Иран, всяка промяна ще трябва да настъпи чрез международен консенсус. Масовата миграция на иракските кюрди – най-голямата след кюрдската гражданска война през 1996 г. – се очаква да се увеличи през следващите месеци и години. Миграцията на иракските кюрди за по-добро бъдеще е в съответствие с теорията за рационалния избор. Докато хората се стремят към по-добро бъдеще, мнозина са стигнали до заключението, че такова вече не може да бъде реализирано в Иракски Кюрдистан. След като всички врати за мирна промяна са затворени, масовата миграция е крайният израз на негодуванието на хората от посоката на развитие на региона.
Улесненият трафик на хора: И накрая, културата на трафикирането е дълбоко вкоренена в кюрдското общество, поради географията на региона и разделението на кюрдите в четири държави. Тя възниква като начин за преодоляване на границите, наложени между кюрдските общности в тези страни. В Кюрдистан има изобилие от лесно достъпни трафиканти и всеки познава някой, който познава такъв. Лесният контакт с тях направи мечтата за достигане до Европа много по-лесна и по-достъпна, отколкото външни хора биха повярвали.
Материалът е синтезиран текст на авторска статия „Why are Iraqi Kurds migrating?“,
©„Приятели на Арабския свят“, 2021; Станислав Ноков
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.