Енергийната криза в Ливан изостря не само отношенията между основни политически фактори в най-пъстрата на конфесии и идейни платформи страна от Близкия изток, но и създава предпоставки за засилване на регионалното противоборство по оста Саудитска Арабия – Иран. Както вътре в Ливан, така и извън него, са отлично наясно, че който успее да допринесе за облекчаването на ежедневните битови страдания на гражданите, той ще спечели кредита им на доверие и тяхна подкрепа.
Конкретният повод за енергийната криза са наложените от Централната банка на Ливан рестрикции на вноса на субсидирано гориво, като това се наложи поради силно намаляващите количества с конвертируема валута в трезора ѝ. Банката се озова в тази ситуация на фона на може би най-дълбоката икономическа криза в Ливан досега, в резултат на която местната лира загуби близо 90% от стойността си и гражданите станаха свидетели на невиждана досега инфлация. Премахването на държавните дотации в цените на горивата през втората половина на миналата година, замислено първоначално като антикризисна мярка в средносрочен план, доведе до над тройно поскъпване на бензина, както и на дизела, който масово се използва в генераторите за електричество в страната.
Икономическата криза обаче поначало не е сред причините за труса в енергетиката на Ливан, която дълго години наред страда от дълбоки структурни проблеми. Сред тях са амортизирана електропреносна мрежа и обслужваща инфраструктура, корупционни практики, неясни условия на внос на гориво, част от което впоследствие по неясни контрабандни канали се препродава в Сирия, вместо да се използва за удовлетворяване на местното потребление.
Всички тези проблеми не само предизвикаха сериозни анти системни вълнения през последните две години в Ливан, но и в краткосрочен план продължават да съдържат огромен потенциал за генериране на ново обществено недоволство. При всички положения няма политически или бизнес фактор в страната, който да е заинтересован от подобно развитие на ситуацията, особено в контекста на планираните за май т. г. парламентарни избори.
И тук се наблюдава сериозно разминаване във визиите как да се преодолеят последствията от енергийната криза. Отделно от интересите на определени вътрешни лобита, проекция на противопоставянето им в Ливан се явява дългогодишното противоборство по оста Саудитска Арабия – Иран и в още по-глобален план систематичната политика на САЩ за ограничаване на влиянието на Техеран в Близкия изток.
Вашингтон разглежда енергийната карта като важен компонент от действията си за привличане към орбитата на приятелските си арабски суннитски монархии от Персийския залив на считаните за традиционни съюзници на Техеран Сирия, Иран и Ирак. Конкретните стъпки за изпълнението на това желание преминават през осъзнат избор в управляващите им елити, че биха спечелили от една такава преориентация, особено в икономически план.
На 26 януари 2022 г. ресорните министри от ливанска, сирийска и йорданска страна подписаха споразумение за доставка на електричество от Йордания през Сирия за Ливан. Във връзка с това беше договорено и свързване на електропреносните им мрежи. Проектът е на стойност 200 млн. щ. д. по първоначални оценки и ще бъде подкрепен от Световната банка. До това споразумение се стигна след многопластови стъпки на САЩ в тази насока, още повече че те намериха проявление и в сферата на търговията с газ. През изминалата година беше подновена инициативата за Арабски газопровод, съгласно която Египет следва да се превърне в базов доставчик на газ през Йордания за Сирия и Ливан. Четирите правителства в лицето на ресорните им министри започнаха активна работа в тази насока. Очаква се до края на февруари т. г. да бъдат завършени първите планови ремонти за рестартиране на експлоатацията на трасето.
От друга страна и Иран не се отказва да се представи като кредибилен енергиен доставчик за Ливан, още повече че подобни действия биха засилили позициите на подкрепяните от него политическите субекти в тази страна.
През юли миналата година Ливан и Ирак сключиха споразумение за доставка и последващ реекспорт на рафинирани иракски горива за количества от порядъка на 1 млн. тона. Сделката се оценява на стойност 300-400 млн. щ.д., като вместо да плаща кеш, ливанската страна ще предостави на иракската услуги по консултации в сферата на земеделието и здравеопазването, каквото и да се крие зад това. И докато тази тайнственост по този договор не дава ясна представа дали Багдад се води от собствени интереси или от ирански или американски такива, то нещата при изявлението на “Хизбулла” през август м.г. са достатъчно ясни. Участващата в ливанското правителства организация обяви, че с нейна логистична подкрепа ще започнат доставки на горива от Иран за Ливан и действително през септември конвой от цистерни, заредени с гориво от Ирак, навлезе на ливанска територия. Засега не е ясно доколко това намерение е практически приложимо, но е факт, че Техеран също дава своята заявка за роля за разрешаване на енергийната криза в Ливан.
Бъдещото развитие на ливанската енергийна криза ще ни даде един от отговорите на въпроса: кой надделява в противоборството в региона по оста Саудитска Арабия – Иран.
©„Приятели на Арабския свят“, 2022; Пламен Василев
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.