След няколкото поредни години на икономическа нестабилност, които изживя Египет, довели до изтичането на чуждестранен финансов капитал, повишаване на инфлацията, висока безработица и лавинообразно нарастващ държавен дълг, днес ситуацията е значително опитимистична.
Египет най-накрая се осмели през юли 2014 да ограничи рязко субсидиите за гориво, за което беше дълго време призоваван от международните финансови институции. Правителството успя да привлече чуждестранни инвестиции от 8,5 млрд.щ.д. за финансиране на своя проект за разширяване на Суецкия канал, което несъмнено е огромен успех. Това позволи на правителството да си постави амбициозната цел през настоящата година да достигне 6% ръст на брутния вътрешен продукт, докато прогнозата на Световната банка е за 3%.
Променената икономическа обстановка е основание и за отправяне на официално искане до Международния валутен фонд за изготвяне на макроикономическа оценка с намерение за предоставяне на външен заем. Проведени са множество консултации с инвестиционни банки, МВФ и Световната банка, чиито резултати са особено положителни.
Днес погледът върху Египет е позитивен благодарение на постигнатата стабилност от новото правителство, както в политическо отношение, така и по отношение на сигурността, наред с предприетите мерки за провеждане на икономически реформи. За постигане на своята амбициозна цел от 6% ръст на икономиката правителството е повишило цените на енергията със 70%, редуциран е бюджетният дефицит до 10% от БВП, установен е нов единен закон за чуждестранните инвестиции и единни тарифи за алтернативните източници на енергия, осъвременено е данъчното законодателство, таксите и е подобрена общата среда за правене на бизнес в страната. Очаква се тези мерки да доведат до свеж приток на преки чуждестранни инвестиции.
Проблемен момент е двуцифрената инфлация, трайно нарастващата безработица и устойчивостта на държавния дълг. В момента инфлацията достига 11%, след като бяха вдигнати цените на горивата. Амбицията на правителствения екип е да овладее безработицата, като се разкрият нови работни места и се съживи икономиката. Относно държавния дълг правителството има стратегия той да бъде намален от 93,8% от БВП на 91,5% до края на тази година, а до 2017 да достигне 82,8%.
Значение за овладяването на финансово-икономическата криза имаше предоставената от Саудитска Арабия и Обединените Арабски Емирства финансова помощ. Резервите от чуждестранна валута бяха увеличени от 14,9 млрд.щ.д. през юни 2013 на 16,8 млрд.щ.д. през август 2014. Агенцията Standard & Poor’s повиши кредитния рейтинг на Египет от ССС+ на В- след 3 тодини на политическа нестабилност. Централната банка на Египет предостави на банковия сектор 10,2 млрд.щ.д. през юли 2013 за кредитиране на местната икономика. Извършени бяха дългови плащания в размер на 1,5 млрд.щ.д. на Египетската главна петролна компания към чуждестранни компании. В резултат доверието на чуждестранните инвеститори беше възвърнато, създадени бяха условия за възстановяване на стабилността и привличане на повече чуждестранни финанси. Стремежът на правителството е привлечените инвестиции да бъдат насочени към създаване на нови работни места и стимулиране на растежа.
Египет се стреми да сключи заем с МВФ на стойност около 4,8 млрд.щ.д. за срок от три години. Средствата ще бъдат вложени за финансиране на мащабни инфраструктурни проекти. Значителен успех преди това беше привличането на 8,5 млрд.щ.д. външно финансиране за разширяване на Суецкия канал. Тези средства обаче се считат за недостатъчни за осигуряване на амбицията за 6% ръст на БВП, поради което се търси споразумението с МВФ като алтернативно финансиране.
Преговорите с МВФ са планирани за ноември 2014, а през февруари 2015 е предвидена донорска конференция. Правителството ще предложи редица проекти за финансиране в рамките на мегапроекта за разширяване на Суецкия канал и развитие на инфраструктурата на Северното крайбрежие, както и на вътрешната национална инфраструктура. С оглед свободното движение на бъдещите инвестиционни потоци капитал държавата декларира, че ще премахне всички наложени по-рано рестрикции върху трансфера на чуждестранната валута.