Поредицата от извънредни форуми на ЕС, ОССЕ, НАТО и ООН бяха използвани от гръцката страна за формиране на национална визия за новата геополитическа реалност след военната агресия на Русия в Украйна. Изявления направиха премиерът, министърът на външните работи и министърът на отбраната, проведено беше заседание на парламента, с които беше очертана гръцката позиция на осъждане на руската агресия, подкрепа за международните санкции и предоставяне на военна помощ. Военната инвазия на Русия се характеризира като следствие на присъщата ѝ национална параноя да се възприема едновременно като жертва на огромна световна конспирация и спасител на онеправданите държави и етноси. Състоянието на настоящия руски лидер е политическа шизофрения. Показателни са осъдителните реакции на гръцките парламентарни партии, сред които на Гръцката комунистическа партия по повод смъртта на 10 души от гръцки произход в района на Мариупол – „трагични жертви на една империалистична война, която придобива опасни размери с нахлуването на Русия в Украйна.“
Гръцката позиция се основаваше на оценката, че светът е в радикално нова геополитическа реалност, която задължава да се направи радикален избор по отношение на базови ценности като свобода и демокрация. ЕС навлиза в коренно различна нова епоха, за която не е подготвен, което изисква ревизия на действащото де юре статукво. Процесът ще продължи след Украйна, военната криза в която е само началото. Съществуващото международно право е едностранно суспендирано от Русия, което консолидира международната общност против нейната военна инвазия.
Гръцката страна предлага рестарт на концепцията за самодостатъчни въоръжени сили на ЕС и автономна енергийна сигурност. За целта трябва да се извърши цялостна реорганизация на структурата на ЕС, за да е адекватен на възникналата и предстояща да се моделира в движение нова глобална реалност. Нейната основна характеристика е разделението по оста – демократична срещу авторитарна държавна политическа система. Гърция обаче счита Русия за основен и неделим елемент от европейската архитектура за сигурност.
©„Приятели на Арабския свят“, 2022; д-р Пламен Христов
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.