Енергийната криза се налага като водеща политическа тема в предстоящите конгреси на гръцките партии, след които все повече нараства вероятността за парламентарни избори (есента на 2022 г. или пролетта на 2023 г.).
Хаосът при овладяване на последиците от крайно лошото зимно време беше използван като формален повод от основната опозиционна партия СИРИЗА да внесе (27 януари 2022 г.) вот на недоверие на правителството.
КОВИД-19 е тема, която ще се използва като подходяща платформа за следизборно коалиране, надхвърляща идеологическите различия, в случай че водещата парламентарна партия няма мнозинство за самостоятелен кабинет. Епидемиологичната ситуация през януари отчита дневно около 37 700 души заразени (11 млн. население), коефициент на предаване 6,75% и смъртни случаи средно 65 (21 328 от началото на пандемията към 09 януари 2022 г.).
Енергийната криза има потенциал да провокира изборна спирала в Гърция. Съвременната политическа традиция на страната се характеризира със стремеж на първата парламентарна сила към самостоятелно правителство. Щетите за обществено-политическата подкрепа върху управляващата Нова демокрация я поставят, обаче пред избор дали да състави коалиция (с „Движение за промяна“ – КИНАЛ или „Гръцко решение“) или да влезе в спирала от предсрочни избори по подобие на България (предвид диаметрално противоположната идеология на посочените партии), за да се гарантира нужното парламентарно мнозинство.
Правителството овладява шока от рязкото поскъпване на природния газ и електроенергията чрез субсидиране на бизнеса и домакинствата. През месеца бяха заделени допълнителни субсидии, съответно €184 млн. и €211 млн. или общо €395 млн. Гърция е първата държава от ЕС, която поиска одобрение от ЕК за държавно подпомагане и получава €133 млн. за електроенергия и €51 млн. за природен газ. Средствата за домакинствата се определят независимо от месечния доход, но по определена скала на потреблението на електричество с оглед на неговото ограничаване. Средствата за природен газ са константа – €20 за всеки термален МВтч месечно, но обхващат само социално слаби домакинства. Фирмите ще бъдат подпомогнати с €30/МВтч, и 50% от месечното потребление на електроенергия – €65/МВтч.
Мерките на правителството постигат социален ефект, но имат все още неясна политическа цена.
Към вътрешнополитическото измерение следва да се добави външнополитическото, което е отражение на препозиционирането на държавите в регионален и глобален план спрямо каузата за демократичен или авторитарно устроен свят.
Възникна ново напрежение между Гърция и Турция след размяна на остри изявления между правителствени и политически лидери на двете страни. Напрежението е следствие системно целенасочен натиск на всяка от страните да наложи конкретна преговорна рамка и механизъм за разглеждане на двустранните противоречия, спорни въпроси и разногласия. Съответно за Гърция това е запазване на досегашните международни договори и Конвенцията на ООН за морско право, 1982 г., докато за Турция е ревизия на договорите по статута на Егейско и Средиземно море (Лозанския договор от 1923 г. и Споразумението Сайкс – Пико, 1918 г.).
Засиленият дипломатически натиск на Гърция върху Турция, подкрепяна от съюзници (САЩ, Франция) и партньори (Саудитска Арабия, ОАЕ, Египет), по проблематиката в Егейско и Средиземно море провокира нервност в турската страна.
Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар и лидерът на турската Партия на националистическото действие Девлет Бахчели, коалиционен партньор на управляващата Партия на справедливостта и развитието, обвиниха Гърция в политически опортюнизъм, недобросъседско отношение, нарушаване на международния договор от Лозана, 1923 г., и международното морско право в Егейско море. Програмата за превъоръжаване на гръцките въоръжени сили, подписаните миналата година договори за стратегическо сътрудничество със САЩ и Франция и засиленото военно присъствие на американски войски на гръцка територия (Александруполис) и Средиземно море (американският самолетоносач “Хари Труман“) бяха определени от Девлет Бахчели като заплаха за националната сигурност на Турция. Правителственият говорител Ибрахим Калън заяви по повода, че Анкара няма повече да е безразлична при ново развитие на обстановката в Източното Средиземноморие, определено от гръцки медии като скрита заплаха за военни действия. Калън обвърза проблематиката на Средиземно море с тези на Персийския залив, Либия и Нагорни Карабах. Турският министър на отбраната Хулуси Акар предупреди (04 и 08 януари 2022 г.) Гърция да не греши в равносметката, като смята, че „сега е моментът [за решение на въпроса, бел. ав.] за 12 морски мили“ и потвърди позицията, че т. нар. casus belli е „въпрос на националната сигурност за Турция“, правейки алюзия с турската военна операция „Щитът на Ефрат“ (август 2016 – март 2017 г.) Сирийски Кюрдистан. Той обвини Гърция в нарушаване на договора от Лозана, тъй като не спазва демилитаризирания статут на „поне 16 от 23 острова в Егейско море“. Също така потвърди позицията за неизяснен суверенитет върху част от островите, необхванати изрично от международни договори. Категоризира гръцката външна политика като „експанзионистична“ с исторически аргумент – тройното увеличение на гръцката територия от Пелопонес до Македония и Тракия след 1832 г. (учредяването на съвременната гръцка държава) досега.
Гръцкият външен министър Никос Дендияс отхвърли обвиненията и проведе разговори с Държавния секретар Антъни Блинкен, след които оцени турските изявления като поредна провокативна външнополитическа изява. Говорителят на гръцкото външно министерство потвърди външнополитическия курс на Атина към „изграждане на отношения със съседни и партньорски държави в рамките на зачитане на международното право, като се укрепват съюзническите и партньорски отношения, имащи чисто отбранителен характер, в съответствие с Хартата на ООН.“ Същевременно Гърция остава в готовност за открит диалог при пълно зачитане на международното право, вкл. Международното морско право.
©„Приятели на Арабския свят“, 2022; д-р Пламен Христов
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.