Конфликтът в Украйна несъмнено поставя началото на необратим процес на преформатиране на глобалния политически ред, потвърждава историческата традиция и следва конфликти като Сирия, Либия и феномена „Ислямска държава в Ирак и Леванта. Развитието на тези направления, разглеждани поотделно, разкрива сходства и взаимовръзки според целите, интересите и решаваните политически задачи от ангажираните в тях глобални, регионални и локални фактори.
Арабските държави изразиха отношението си към войната в Украйна по свой типичен начин. Позицията на отделните държави намери израз в гласуването (02 март 2022 г.) на Резолюция на Общото събрание на ООН и отделни правителствени декларации по повода, които по своето съдържание могат да бъдат характеризирани като подкрепа (Египет, Ливан, Либия) или сдържаност (Ирак), а само в един случай (Сирия) – противоположни, на фона на 141 гласа „за“ от общо 181.
Възниква въпросът какво диктува отношението на арабските държави към конфликт, зареден с глобален потенциал, много вероятно началото на нов световен ред, който със сигурност ще замени вече надхвърлилото 100 годишна давност Споразумение Сайкс – Пико? Същевременно арабските държави се намират в перманентно състояние на нерешени вътрешни и многостранни конфликти като Арабско – израелският, които все още търсят своето решение. Друго обстоятелство е историческата роля на Съветския съюз (днес Руска федерация) за тяхното постколониално развитие, придобита по време на Суецката криза през 1956 г., днес изразена в дълбоки финансови, икономически, търговски и военни връзки. Съвременното развитие на арабските държави се оформя и от по-новите обстоятелства на т. нар. Арабска пролет, чийто социално-икономически генезис още повече изостри по-горе дефинираните фактори.
Водещи съображения в отношението на арабските държави са политическият баланс, общественият отзвук и финансово-икономическата стабилност. Характерен е примерът с Ирак и Сирия – докато Багдад следваше своята линия на т. нар. регионален неутралитет, Дамаск е подчинен на условията, диктувани от гражданската война от 2015 г. досега.
Иракската страна обаче има нееднородно вътрешно отношение. Спечелилият изборите през октомври 2019 г. Муктада ас Садр заяви негативна позиция спрямо руската военна инвазия, докато генералният секретар на проиранската „Катаиб Хизбулла“ Абу Хюсейн ал Хамидауи балансирано критична позиция както към Русия, така и към Украйна, а иракското правителство гласува въздържал се, както и Иран. Реакцията на иракската „Хизбулла“ е различна от тази на другата проиранска ливанска парламентарна партия „Хизбулла“. Последната, ползвайки от водещата си парламентарна позиция, поиска ливанското МВнР да смекчи осъдителната позиция спрямо руската военна интервенция. Допълнително значение за неутралното отношение на Ирак имат обстоятелствата, че критично важният петролопровод Киркук – Джейхан има 66% дялово участие на Роснефт и почти 90% от вноса на пшеница е от Русия, на фона на дълбоката вътрешнополитическа криза, не позволяваща избор на нов президент и правителство.
Политическата мъдрост и историческа арабска философия оценяват ролята на Русия в процесите в Сирия, Ирак и Либия като незаобиколима, докато Украинският конфликт ще бъде използван за решаване на стратегически задачи на Европейския континент. Енергийната компонента във всеки от конфликтите може да послужи като фундамент за решаване или задълбочаване на противоречията. Равносметката от участието на Русия в съвременното развитие на конфликтите в Средиземноморието е позитивна за руската страна, което послужи като солидна предпоставка за прехвърляне на европейския театър и начало на Украинския конфликт. Войната в Украйна касае руските амбиции в Европа, отношенията с ЕС и НАТО, близката сфера на руското влияние, дори бежанският проблем е съвършено различен по своите характеристики в сравнение с Ирак, Сирия и Афганистан.
©„Приятели на Арабския свят“, 2022; д-р Пламен Христов
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.