Материалът Интервю с Ая Бесайсо, Палестина е публикуван за пръв път на arabfriends.org.

Разкриването на годни за комерсиален добив находища на въглеводороди в пет полета в изключителните икономически зони на Израел (две), Кипър (две) и Египет (едно) в Източно Средиземно море обуславя нова – енергийна компонента в нерешените политически конфликти на тези държави.

Отсъствието на решение по Кипърския и Близкоизточния конфликт не позволява нормална, безпрепятствена и сигурна дейност за усвояване на разкритите находища на въглеводороди. Вместо това сме свидетели на нов етап във военното противопоставяне между Турция, от една страна, и Гърция-Кипър и Египет, от друга. Дори и малък трансграничен инцидент в акваторията на изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър може да провокира дестабилизиране на общата обстановка по сигурността, усложнена от нерешения Близкоизточен конфликт и допълнително изострена от този в Сирия.

Досега Кипърският въпрос никога не е бил поставян в контекста на близкоизточното направление на политиките на Гърция и особено на Турция. Утвърдено е разбирането, че Кипърският въпрос е част изключително от съдържанието на гръцко-турските противоречия в региона на Егейско море. Новата обща енергийна компонента в Кипърския и Арабско-израелския конфликти налага промяна в разбирането на досегашния подход към тях. Енергийната компонента съдържа потенциал, който оказва пряко въздействие върху тях, като би могъл или да спомогне за решението им, или да ги изостри допълнително.

Пламен Христов
Доктор по специалност „Военно-политически проблеми на сигурността“ София, май 2018г.
http://bdi.mfa.government.bg/data/DJ/DJ_21_2018.pdf

Материалът Енергийната сигурност – новото предизвикателство пред решението на кипърския въпрос е публикуван за пръв път на arabfriends.org.

Структурата на икономиката на водещите в региона на Близкия изток и Африка държави Саудитска Арабия и Обединените Арабски Емирства ги прави на практика изцяло зависими от състоянието и развитието на петролната промишленост и търговията с нейни продукти на международните пазари. Над 90% от БВП, съответно приходите в държавната хазна, се осигуряват от реализираните количества добит петрол. От друга страна събитията от т.нар. Арабска пролет показаха, че именно благодарение на тези две държави беше осигурена финансово-икономическата стабилност на други арабски държави с ключово значение, като Египет, с което процесът на политическа, икономическа и финансова дестабилизация на арабския регион беше овладяна, поставена под контрол и създадени предпоставки за възстановяване.

Настъпилите изменения в цената на петрола през 2014г., при които тя претърпя корекция от около 115 щ.д. на барел до нива от 40 щ.д., а през 2015г. продължава да е нестабилна на ниво от около 40 – 50 щ.д., бяха посрещнати от правителствата на Саудитска Арабия и останалите държави от ОПЕК с хладнокръвие. Въпреки психологическия натиск от намаляването на жизненоважните за макроикономическата им стабилност постъпления от чуждестранна валута, следствие чувствителното редуциране на продажните цени, правителствата не предприеха стъпки към редуциране на своя производствен капацитет. Водени от желанието си да защитят своя пазарен дял на международно равнище, притискани от конкуренция на Русия и шистовия бум в САЩ, арабските петролни икономики не намалиха своето производство. Така ОПЕК произвеждаше дневно 31 млн. барела. Освен това те продължиха дейността по изграждане на нови производствени мощности. Това имаше и сдържащ ефект върху международните пазарни цени на петрола.

ОПЕК счита, че досегашната й стратегия на поддържане на непроменено количество на произвежданата петролна продукция е спомогнала за стабилизиране на петролния пазар. Ето защо количеството на производството ще остане непроменено в обозримо бъдеще, а стратегията ще продължи да се прилага. Това означава, че в краткосрочен план водещите страни производителки на петрол ще запазят своята производствена дейност, като няма да упражнят въздействие върху цените в посока увеличаване. Следователно надпреварата за гарантиране на дела в производството и търговията с петрол в световен мащаб ще продължи да бъде оспорвана. Другите страни участнички в пазара като Русия ще продължат да водят агресивна политика в стремеж за овладяване на по-голям пазарен дял в Китай и Индия в конкуренция с арабските държави.

В оставащото време до края на 2015г. стратегията на ОПЕК ще се заключава до предоставяне на възможност естествените механизми на пазара да регулират цените на тяхното реално равнище. По този начин върху образуването на цените няма да бъде оказван външен натиск. Аргументът на организацията е, че в последната година флуктуациите в цената на петрола са били овладени. През юни 2015г. беше регистриран рязък спад от 60% от пиковата стойност от 115 щ.д. на барел през юни 2014г., като впоследствие цената се стабилизира на около 65 щ.д. на барел със стабилна прогноза. Впоследствие обаче неочакваното прекалено бързо забавяне на икономическия растеж на Китай доведе през август тази година до чувствителен спад в търсенето на горива и суровини. Това развитие провокира нестабилност в световен мащаб, като цената на петрола спадна в интервала 40 – 45 щ.д. на барел, а това допълнително ще ощети арабските икономики откъм приходи на чуждестранна валута от продажби на петрол.
На този фон водещите арабски икономики полагат усилия за постепенно диверсифициране на източниците на икономическия си растеж с цел запазване на постъпленията от чуждестранна валута. Съобразено с политическата конюнктура, обусловена от споразумението по ядрената програма на Иран, Саудитска Арабия предприе инициатива за влизане в международния ядрен клуб. Саудитският престолонаследник принц Mohammed Bin Salman осъществи посещение в Русия, на което беше сключено споразумение за строителството на 16 ядрени реактора по руска технология. Освен това саудитският министър на образованието подписа меморандум за обучение на 1000 студенти по специалността енергийни технологии, сред които и ядрена енергетика.

Решението през юни 2015г. на Саудитска Арабия да влезе в клуба на ядрените държави със строителството на 16 ядрени реактора заслужава внимание. Осъществени бяха посещения на саудитски правителствени лица и във Франция, на които беше договорено проектно проучване за строителство на първите френски атомни реактори.

Друга стъпка, която предизвиква интерес, е отварянето на саудитската борса за участие на чуждестранни инвеститори. Така, заедно с борсите на ОАЕ (123 млрд.щ.д. капитал) и Катар (174 млрд.щ.д капитал), саудитската стокова борса става третата в региона, достъпна за чуждестранни инвеститори. Нейната капитализация възлиза на 585 млрд.щ.д.

Тези действия на Саудитска Арабия показват насочване на усилията върху диверсифициране на вътрешния енергиен сектор. Същевременно износът на страната изглежда остава петролно ориентиран, разглеждан като дял от общата структура на износа.

Наличие на възможности пред българския бизнес

Независимо от нестабилността като цяло в региона на Близкия изток и Африка съществуват възможности за участие и на българския бизнес, за който се знае, че в недалечното минало е имал своето положително присъствие там, а днес притежава и е в състояние да използва инструменти, технологии и средства, произтичащи от членството на България в ЕС и НАТО. Реалистично е да се очаква българските компании да бъдат подпомогнати от правителството в осъществяването на съответните бизнес контакти и процес на сътрудничество като подизпълнители на водещите компании от ЕС и САЩ, които както е известно продължават, макар и в редуциран мащаб, своята дейност, проекти и присъствие в региона. България би могла да предложи производствен капацитет в областта на изграждане и поддържане на възобновяеми енергийни мощности, производство на цимент и строителни материали и строителство на инфраструктура във възстановителния етап в след кризисния период.

От друга страна създалата се ситуация в България на невъзможност да се покриват хроничните финансови дефицити в националната енергийна система, чиято социална цена вече достигна определен предел, разкрива реални възможности за износ на излишен технологичен и производствен енергиен потенциал. Редуцирането на ВЕИ мощностите и заетата в тях работна ръка в България освобождават производствен, експертен и технологичен капацитет и човешки ресурс. Същите биха могли да се реализират в Близкия изток (Саудитска Арабия) и Африка (Египет), където на свой ред се откроява необходимостта от изграждане на не свързани с националните мрежи енергийни мощности, ползващи възобновяема енергия. Потреблението на тази продукция в Африка ще е гарантирано с хоризонт 2030г., което се обуславя от наличието на над 700 млн. жители на континента. По отношение на Близкия изток внимание заслужава Саудитска Арабия, която декларира намерението си да развива ВЕИ сектора чрез диверсификация на своята доминирана от петрола енергийна промишленост.

Страната ни притежава значим капацитет в производството на цимент. Водеща позиция с 33% пазарен дял заемат заводите „Девня цимент“ и „Вулкан цимент“, притежавани от групата на Italcementi, следвани от “Плевенски цимент” и “Холсим България” (бившият “Белоизворски цимент”), собственост на Holcim, и “Златна Панега цимент”, собственост на гръцката Titan.

Цялото производство на цимент в България възлиза на около 2,1 млн. тона към 2015г., което е значително под постигнатия резултат през 2008г. от 4,8 млн. тона. Това показва, че притежаваме нереализиран производствен капацитет, който може да бъде предложен на нови търговски клиенти в Близкия изток и Африка за възстановяване на разрушената от вътрешните конфликти инфраструктура.

Характерен е примерът с HeidelbergCement , която през юли придоби 45% от собственика на “Девня цимент”, като капацитетът на новата линия е повече от 4 хил. тона цимент на ден. Това е една от най-големите индустриални инвестиции в България в последно време, и представлява пример на сътрудничество с европейски компании, което може да се разшири и в разглеждания регион.

Немската HeidelbergCement закупи през тази година 45% от италианската Italcementi SpA за 1.67 млрд. eвро от Italmobiliare в сделка, с която продължава консолидирането на европейската индустрия за строителни материали. В България Italcementi е собственик на “Девня цимент” и на “Вулкан цимент” в Димитровград. Двете компании създават втория световен лидер в производството на цимент, лидер в бизнеса с агрегатни материали и третия в света производител на бетон. Това е поредната сделка в сектора, в който консолидацията продължава. Комбинираната група ще разполага с производствен капацитет около 200 милиона тона цимент, 75 милиона тона агрегати и 49 милиона кубични метри бетон с приходи, изчислени на базата на 2014 г. от приблизително 16.8 млрд. евро, генерирани в повече от 60 страни по света.

Новата линия е на практика нов завод, който е и сред най-големите в Европа. Част от продуктите се произвеждат по нова технология от по-висок клас, например прозрачният цимент. Други продукти, които се произвеждат от “Девня цимент”, са бетонни предпазни огради, бетони, които да се използват на пътища с по-слаб трафик, предпазни диги за речни корита и дренажния бетон I.idro DRAIN за пешеходни и велоалеи, както и за паркинги. Приходите на “Девня цимент” за миналата година са 110 млн. лв. – с близо 7% над предходната. Печалбата е 2.5 млн. лв., а в дружеството работят около 250 души.

Заключение

Обстановката в Близкия изток и Африка несъмнено ще остане дългосрочно нестабилна. Сериозни са трудностите по възстановяването на държавността в много от страните. Същевременно обаче може да бъдат търсени конкретни възможности за реализация на българския бизнес, подпомогнати от усилията, потенциала и експертизата на дипломатическия ни корпус с представителства в тези страни. Насоката би следвало да бъде в търсене и изграждане на взаимно изгодно сътрудничество с партньорите ни от ЕС и НАТО в не по-малка степен, както това се осъществява и при решаването на проблемите в сигурността и бежанската криза.

Производството на цимент и изграждането и поддържането на ВЕИ са едни от секторите, в които евентуално могат да бъдат привлечени арабски инвестиции, сключени договори за доставки, изграждане на обекти в Близкия изток и Африка от български изпълнители днес и в след конфликтния период на инфраструктурното възстановяване.

Примерът с HeidelbergCement представлява възможност за реално участие на български компании със своите иначе ограничени мощности и капацитет в търговски споразумения и договори за изпълнение на проекти. По този начин българските компании биха могли да работят съвместно с водещи европейски икономически фирми с реално място на пазара в Близкия изток и Африка или имат планове за разширяването си.

Пътят на възстановяване на българското икономическо присъствие в региона преминава през по-силно интегриране на фирмено равнище с европейските браншови партньори, а не толкова чрез търсене на пътища за самостоятелни инициативи. Сливанията в определени браншове на практика предоставят на българските компании, особено тези, листвани на Българската фондова борса, реални възможности в това направление, като същевременно допринасят за привличане на свежи преки чуждестранни инвестиции.

Материалът Отражение на състоянието на петролната търговия през 2015 г върху икономиките на развитите арабски държави е публикуван за пръв път на arabfriends.org.

На 22 май 2015г., петък, по време на обичайната молитва-около обяд, в гр. Квадия, в източната част на Саудитска Арабия, атентатори самоубийци се взривяват в местната шиитска джамия. Атентатът в саудитската джамия е показателен, че т. нар. Ислямска държава няма нищо общо с исляма и е доказателство, че дори родината на уахабизма (провъзгласен за водещ от ИДИЛ) не е защитена от нападенията на „ислямските” си „братя”. Само седмица по-късно атентатори се взривяват отново, пак в петък и пак в джамия в същата област (гр. Ал Дамам). Благодарение на един от приъстващите араби, студент в САЩ, който жертва собствения си живот, главният атентатор не успява да достигне до центъра на молитвения дом, където има най-много хора. По официални данни общо 26 души загиват в двата взрива , а още десетки са ранени. В такива случаи статистиките свършват до тук, но да не забравяме и афектираните, уж невредими физически, свидетели, които изживяват психически стрес и страх, защото една от целите на терористите е именно да упражнят терор над цивилното население. Колко точно са хората, преживели този кошмар през месец май, може само приблизително да си представим, тъй като според източника на тази информация джамиите са били толкова претъпкани, че вярващи е имало не само в целия двор, но и на улиците около мюсюлманските храмове.

За обикновения арабин обаче подобни гаври с човешкия живот и достойнство имат и своята положителна страна. „След трагичния инцидент всички хора си помагаха, независимо към какво семейство или към кой клон на исляма принадлежат” споделя свидетел относно реакцията на потърпевшите. Ислямска държава е общият враг, срещу който се обединяват мюсюлмани от различни вероучения, истински вярващи, а не прикриващи зад маската на исляма користни цели. Това явление се наблюдава не само в споменатите градчета на Саудитска Арабия, но и като цяло навсякъде, където се случват подобни инциденти. Атакувайки дадено течение на исляма, ИДИЛ се стреми да внуши, че всъщност атаката е дошла от другото негово разклонение. През месец май не успява замисълът да се внуши имитация на вражда между ислямските секти. Събралото се множество за погребението на студента, предотвратило още по-голям брой жертви, доказва, че целта на ИДИЛ да създаде напрежение между вярващите от различните течения не е постигната. Поне засега.

Оставяйки настрана сложните вътрешно и външнополитически проблеми в кралство Саудитска Арабия, тя, както и всички останали нормални държави, а не „ислямски”, трябва да помислят много добре за бъдещето си и да предприемат необходимите мерки, защото ако идеите на ИДИЛ продължават да привличат все повече млади хора, вкл. европейски граждани, може само да гадаем как ще изглежда светът след 5, 10 или 20 години. А няма „държава” или групировка, която да е по-силна от няколко други обединени държави. Въпросът е те да преодолеят противоречията по между си и да се захванат с критично важното, а именно противодействие на Ислямската държава. Тук не става въпрос само за военни инициативи, а най-вече за възпитание на младите и водене на такава политика, която да дава шанс на младежите в близкоизточните държави да работят и да се развиват там.

Изводът, които хората от градчето правят за себе си от атаките в тяхната джамия (както и от терористичните нападения в някои части на Кувейт) са, че набезите са насочени срещу цялото общество на Саудитска Арабия, а не срещу специфична група от хора. Нещо повече, много от жителите на източната саудитска провинция дори завиждат на загиналите, защото с подобна смърт те стават мъченици, защитавайки родината, т. е. в народната памет те се издигат до нещо като нашите национални герои.

Специално за Саудитска Арабия, ползваща се с имиджа на една от най-богатите държави на Изтока, проблемите са не само политически, главно с Иран и Йемен, но и икономически, тъй като само преди по-малко от 2 месеца страната отвори за пръв път фондовата си борса за чужденци. Този сигнал за отслабване икономиката на страната и липсата на достатъчно местни инвестиции може да се прибави към общата картина на неотложни проблеми, пред които крал Салман е изправен едновременно.

В очите на обикновения жител на Саудитска Арабия крайният екстремизъм е причината за сполетелите го майски нещастия. Въпреки всеобщото неодобрение на подобни крайни действия, сред интервюираните хора имало и екстремисти, според които загиналите заслужавали да умрат, защото принадлежали към шиизма. За щастие те представляват само една малка част от общественото мнение, приблизително 10% от запитаните.

И ако при втория атентат поради по-голямата предпазливост и мерки за сигурност е постигната превенция до определена степен, то това не значи, че във всички джамии в цялата 27-милионна държава могат всеки петък да се предприемат извънредни мерки за сигурност. Да не говорим за подобна превенция във всички държави от Близкия изток, а и не само там. Необходима е цялостна статегия за борба с ИДИЛ, която да се изработи и въведе в действие на международно равнище, под егидата на ООН. Защото никой не е застрахован срещу тероризъм.

Катерина Миндова,

Магистър по международни отношения, Кризи, конфликти и дипломация в световната политика XVI-XXI в. Муртада ал Мишал

Материалът Саудитска Арабия и терористичните атаки от май 2015 г. е публикуван за пръв път на arabfriends.org.

Същността на проблема в Ирак и до днес остава заключен в намирането на действаща формула за справедливо представителство на отделните религиозни общности в институциите. Отсъствието на задоволително представителство на иракските сунити представлява корена на възникването на явлението „Ислямска държава в Ирак и Леванта” (ИДИЛ), чието решаване би трябвало да се търси най-вече с политически, а не толкова с военни средства.

Ето защо правителството на новия премиер Хайдер Ал Абдади се намира под натиска на САЩ да предприеме реални стъпки към националното помирение в Ирак. Част от този процес е интегрирането на сунитските племенни милиции в силите за сигурност на централното правителство, което е необходимо за разгромяването на ИДИЛ. Именно това се въздържаше да направи предишното правителство на премиера Нури Ал Малики.
Новият президент на Ирак Фуад Масум изглежда решен да пристъпи към проект за национално помирение в началото на следващата година, всеобхватен и продължителен. Иракското правителство също се стреми да предприеме решителни и ефективни стъпки като преоцени някои от досегашните си решения и закони, за да се създадат условия за постигане на национално помирение, което на свой ред да доведе до възстановяване на сигурността и благоденствието в страната. Вицепрезидентът Ияд Алауи от своя страна проведе серия от срещи с политици в изгнание и племенни лидери в Йордания, Обединените Арабски Емирства и Катар в усилие да ги приобщи към реализацията на предстоящия президентски проект за национално помирение.
Проектът за всеобхватно национално помирение в Ирак на президента Фуад Масум е фокусиран в две направления:

– политическо, включващо консултации с членовете на всички религиозни секти и етнически групи в Ирак;

– законодателно, включващо преглед на съществуващото законодателство и неговото изменение в посока поощряване на широка основа политическото и социално помирение.

Проектът обхваща редица критични въпроси, като религиозно-етническата основа на иракската политическа система. Днес тя неофициално гарантира разпределение на ръководните постове, като президентската институция се счита за принадлежаща на кюрдската етническа общност, премиерската институция на шиитската общност, а председателя на парламента на сунитската общност.

Друг критичен въпрос, на който е отделено внимание, е съдбата на персонала на бившата управляваща партия БААС и военния състав на режима на Саддам Хюсеин, както и на отделни личности-дисиденти, репресирани от него.

Задълбочилата се криза с ИДИЛ, на която в близко бъдеще не се очертава ясен изход, а напротив – организацията устоява на външния натиск, създаде условия, които правят възможността за всеобхватно помирение между религиозните етнически общности повече от всякога реална.

Материалът Стъпки за национално помирение в Ирак е публикуван за пръв път на arabfriends.org.

Обратно на нагласите в арабските финансово-икономически среди и политическото управление ръководството на Международния валутен фонд счита, че бюджетните разходи трябва да бъдат ограничени още през 2015. Изтъква се аргументът, че при запазване на ниски цени на петрола и същия темп на бюджетни капиталови разходи дефицитът в бюджета ще се увеличи. Това би било така, но при условие, че отсъства икономически растеж. Именно за тази цел правителствата на Саудитска Арабия и Обединените Арабски Емирства по-рано ясно представиха своите визии в дългосрочен план, свързани с диверсифициране на източниците на икономически растеж.
Двете водещи държави от Залива представляват двигателите на икономическото развитие в Близкия изток и Северна Африка, поради което тяхната стабилна финансово-икономическа перспектива не предполага опасения за общото регионално икономическо развитие. Следователно притесненията за спад на икономическото развитие през 2015 би следвало да се определят като спекулативни, а не достатъчно обективни.
Евентуално общо намаляване на капиталовите разходи за развитите арабски икономики би следвало да се наблюдава в един по-продължителен времеви диапазон и при условие, че спадът на цените на петрола се запази. Показателно в това отношение е изявлението на министъра на енергетиката на ОАЕ от 14.12.2014, че Организацията на страните износителки на петрол разглежда като индикативна цената от 40 щ.д. за барел преди да пристъпи към ограничение на производството, както и, че ще се изчака поне три последователни месеца преди да се свика евентуална предсрочна среща за целта. В допълнение министърът на финансите на Саудитска Арабия Ибрахим Ал Ассаф заяви, че страната му не планира съкращаване на бюджетните разходи в рамките на 2015.

Материалът Трябва ли държавите от Персийския залив да съкратят разходите, за да избегнат дефицит? е публикуван за пръв път на arabfriends.org.

Не трябва да се забравя също така и че кюрдите през 2003 г. бяха онзи решаващ фактор, с помощта на който беше свален от власт Садам Хюсеин в Ирак. Именно техните паравоенни формирования изнесоха на гърба си основна част от тежестта по неутрализирането по суша на въоръжените формирования на диктатора в северната част на страната, с което дадоха възможност на международната коалиция да концентрира усилията си в южните подстъпи към Багдад.

Налице са симптоми, че нещо ново и сериозно предстои да се случи в Сирия. Макар от 2011 г. да се водят с различен интензитет боеве между лоялни на сирийския режим сили и опозиционните групировки, именно обсадата на населения предимно с кюрди гр. Кобани даде силен импулс на най-откритата и безпрецедентна по мащаб от началото на кризата международна кампания за подкрепа на борбата срещу заверствата на ислямския фундаментализъм в страната. Все повече наблюдатели се питат дали събитията около граничния с Турция град няма да маркират началото на качествено нов етап от развитието на войната в Сирия. Красноречио за това говори и засиленото медийно внимание към протичащите в района процеси, като трябва да се отбележи, че ракурсът на прочита вече все повече се обръща и през призмата на проблемите на кюрдския народ. А той бавно и методично изгражда свои собствени автономни от централната власт административни структури в етнически обособяващия се северен район на Сирия, известен още и като Рожава.

Така например на 1 ноември тази година в 40 държави и повече от 90 града беше отбелязан международен ден на солидарност на борбата на кюрдския народ в Кобани срещу терористите от „Ислямска държава”. По повода в гр. София се състоя шествие на представители на кюрдската общност в България и обикновени българи, подкрепящи всички онези общоприети и хуманни ценности, срещу които ектремистите се борят. Инициативата не намери подобаващо отражение в националните ни медии, но ние от „Приятели на арабския свят” защитаваме тезата, че всяко усилия, независимо от кой и как е направено, стига да е подчинено на благородни намерения и да се помества в обществено допустимите и законови граници, трябва да получи уважение.

Поради това, а и за да се запознаем в дълбочина с кюрдската гледна точка на актуално протичащите политически и хуманитарни процеси в северна Сирия, наш представител имаше удоволствиевто да присъства на 10.11. в София на лекция на координатора за дейността в Европа и отговарящ за външните връзки на „Партията демократичен съюз” г-н Зухат Кобани.

В началото на изложението си г-н Кобани направи кратък изторически преглед на особеностите на кюрдския въпрос и усилията на кюрдския народ за решаването му. Отбеляза, че тъй като очевидно толкова години страните, които той засяга (Турция, Сирия, Ирак и Иран – на тяхни територии има етнически компактно кюрдско население) прават незадоволителни усилия да го разрешат, се налага активно да се търсят разнообразни пътища и подходящи моменти за постигане на резултати в това направление. Като противовес на тези дейности, някои държавници от посочените страни толерират политика на разединение между отделните кюрдски партии и организации, което оказва неблагоприятно влияние върху ефективното защитаване на международни ниво на интересите на кюрдите.

Според г-н Кобани сирийската революция и развитието й са важни етапи от развитието на процесите в Близкия изток, които бележат началото на всеобхватни и дълбоки промени в обществено-политическото устройство на страните от региона. За да се оцени правилно посоката на тези промени и предвиди изхода от тях е необходим задълбочен анализ на факторите, които ги предизвикват и направляват. Това е от изключително значение, за да се защити кюрдския интерес по възможно най-добрия начин. Така например е важно да се отчита, че влияние върху ситуацията в Сирия оказват страни като САЩ, Великобритания, Турция, Русия, Китай и др., като всяка от тях се води от собствените си интереси и ще направи максималното, за да не приеме ролята на загубил, при решаването на конфликта в бъдещ период. От друга гледна точка Сирия е исторически много значима за арабите и заема символично място в арабската държавническа традиция, така че да се смята, че бъдещето й като форма на управление за арабския свят е маловажно, би било много грешно. Кюрдските организации имат предвид също така, че Сирия е една етнически и религиозно богата страна. Наличието на мюсюлмани сунити и шиити от една страна и християни, йезиди и др., а от друга араби, кюрди, арменци, евреи, асирийци, чеченци и др. правят невъзможно зараждането и трайното утвърждаване на идеите на ислямския фундаментализъм. Това се обяснява с факта, че в случай на фаворизиране на една от тези етнически или религиозни групи за сметка на други, насилственото налагане на вижданията и традициите й ще предизвика отпор и хаос.

Следователно недалновидна кюрдска преценка и действия на протичащите събития в момента, могат да доведат до нежелано въоръжено противопоставяне между кюрди и араби.

Подчертано беше, че преплитането на множество международни интереси на фона на протичащите промени и последици от Арабската пролет, имат потенциал да принесат конфликта и извън границите на Сирия. Това неминуемо ще наложи кризата да се реши в един бъдещ период, който обаче няма да бъде скоро. При всички положения обаче, кюрдите трябва да са готови за този момент и да имат силни позиции при определянето на бъдещето на Сирия.

Г-н Кобани акцентира, че кюрдите искат правата им да бъдат признавани, гарантирани и зачитани и това е обща цел на всички млацинства в Сирия. Невъзможността това да се случи при сегашния режим на Башар Асад, го прави нелегитимен за кюрдите и те се противопоставят на него. Фактът, че от началото на войната досега броят на бежанците е достигнал около 9 милиона души, ясно показва, че това управление няма бъдеще и не е желано от гражданите. Същевременно обясни, че подкрепя сирийците в борбата и желанието им за демокрация, промяна и възможност сами да определят по какъв път да се възстанови страната. Подобна възможност той иска и за кюрдите – те да могат да изберат как да бъдат управлявани и под каква форма да взаимодействат със своите сънародници от Турция, Ирак и Иран.

Успешните стъпки в тази насока са положени, изясни г-н Кобани, с обособяването на три кюрдски кантона в Рожава – Африн, Кобани и Джазира. Кюрдският модел на самоуправление в Сирия според него има обещаващо бъдеще и ще се превърне в модел на регулиране на подобни противоречия в региона. Ярко доказателство за положителния резултат на тази концепция е постигнатия успех с международна подкрепа при защитата на гр. Кобани от атаките на ислямските екстремисти. Тази битка се е превърнала в символ на борбата и взаимодействието на демократичните страни срещу заплахата на глобалния ислямски тероризъм и кюрдите се доказаха за пореден път като предвдим и сигурен съюзник на Запада.

Всичко изложено дотук според г-н Кобани дава увереност на кюрдите да бъдат възприемани като незаобиколим фактор при решаването на сирийския конфликт.

Материалът Зухат Кобани: кюрдите са незаобиколим фактор при решаването на сирийския конфликт е публикуван за пръв път на arabfriends.org.

Необходимостта от тласък на икономическите реформи налага двете съперничещи си водещи политически сили „Nidaa Tounes“ и „Ennahda“ да постигнат съгласие в тази насока, независимо от заплахата от синдикални протести. Новият бюджет не предвижда никакво увеличение на заплатите в публичния сектор, което ще предизвика социално недоволство. Изисква се през следващата година да се проведе данъчна реформа и съкращаване на държавните субсидии. Средствата за субсидии ще бъдат редуцирани с 14% на 2 млрд.щ.д. през 2015.

Бюджет 2015 се основава на прогноза за растеж на БВП от 3%, което е повече от тазгодишния ръст от 2,5%. Средствата, с които ще разполага правителството възлизат на 15,69 млрд.щ.д., което е с 6% повече от бюджета за 2014. Бюджетният дефицит ще бъде 5% и е по-малък от този през настоящата година – 5,8%.
Тунис има сключено двугодишно споразумение с Международния валутен фонд за заем в размер на 1,78 млрд.щ.д. от юли 2013. Споразумението е обвързано с провеждането на икономически реформи. Така зависимостта от чуждестранно финансиране ще остане значима и през следващата година.

Правителството планира средства за развойна дейност в размер на 3,14 млрд.щ.д., което е повече в сравнение с тази година – 2,78 млрд.щ.д.
Новото правителство ще разполага с необходимото финансиране за продължаване на политическите и икономическите реформи. Изнесените цифри показват, че Тунис ще разполага с 4 млрд.щ.д. повече за целта в сравнение с 2014. От тях 2,38 млрд.щ.д. идват от чуждестранно финансиране.

Материалът Преходът в Тунис се развива стабилно е публикуван за пръв път на arabfriends.org.

Възстановяването на нормалността в политическите отношения между Саудитска Арабия, Обединените Арабски Емирства и Бахрейн, от една страна, и Катар, от друга, отвори поле за консолидация в позициите на страните по приоритетните проблеми в актуалната регионална обстановка. Очертават се първостепенните въпроси, около които страните-членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив занапред ще водят съгласувана политика. Народите от Залива са изправени пред пет главни предизвикателства през настоящия безпрецедентен период на тяхната история.

Първото предизвикателство е отсъствието на стабилност в Египет и продължаващите опити да се обърне посоката на политическото развитие и по-специално в светлината на откритата заплаха, представлявана от обявената за терористична организация „Мюсюлмански братя“. Тази организация продължава да отказва да приеме легитимността на настоящата египетска държава и действа за нейното разрушаване.
На следващо място е заплахата от „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ и опасността, която представлява нейният религиозен уклон, не само военната ѝ мощ. Тази идеология, за съжаление, е намерила определен прием в рамките на елементи от обществата на някои държави от Залива.

На трето място е Иран, който работи, за да разшири своето регионално влияние и се инфилтрира в Арабския свят. Стратегията на Иран се основава на тезата, че представлява реалният защитник на шиитските общности в Залива, а не техните собствени правителства или държави.

Четвърта заплаха е организацията „Мюсюлмански братя“, която разширява своето присъствие и влияние в региона на Персийския залив. Независимо от всички предприети легални действия, за да бъде възпрепятствана нейната експанзия, прилагането на законодателните мерки засега остава недостастъчно.

Накрая идва заплахата от наличието на граждани в държавите от Персийския залив, които намират оправдание да не приемат юрисдикцията на собствените си парламенти и правителства. Това явление се обособява като процес на национална политическа дезинтеграция. Част от населението игнорира съществуващите местни и правителствени институции и се обсобява чрез собствени парадържавни структури, с което се отхвърлят основни права и задължения на гражданите на легитимните държави. Създава се опасност от изменение на генералните настроения и ценностна система в Персийския залив.

Страните от региона и техните правителства днес са изправени пред предизвикателства, засягащи тяхната същност, бит и облик на съществуване. Невъзможно е просто да се игнорират съвременните явления, играейки си с времето и чакайки за решения от само себе си. За да продължат да бъдат стожери на стабилността, развитието и сигурността в Арабския свят страните от Залива е необходимо появяващите се вътрешни заплахи да бъдат неутрализирани. В противен случай форумът на Съвета за сътрудничество в Персийски залив би се превърнал в една параванна организация, лишена от плът и кръв.

Материалът Дневният ред на Съвета за сътрудничество в Персийския залив е публикуван за пръв път на arabfriends.org.

Маркетинговият пазар в Обединените Арабски Емирства (ОАЕ) обхваща ключови икономически сектори на националното стопанство и възлиза на обща стойност 337 млн.щ.д. Индустриалните сектори, които са обхванати от правителствената програма, са енергетика, водоснабдяване (добив чрез обезсоляване на морска вода и съхраняване), инфраструктура и жилищно строителство, имотен пазар, туризъм, здравеопазване, транспорт (въздушен, железопътен и морски), лека и тежка промишленост и банково дело и финанси.

Визия 2030 на правителството на Абу Даби е насочена към изграждане на стабилна икономика и социално развитие. Общият пакет от програми е разделен на приоритетни сектори, като на първо място се поставя инфраструктурата със заделени 213,25 млн.щ.д., петрол и природен газ – 59,57 млн.щ.д., енергетика и водоснабдяване – 30,3 млн.щ.д. и промишленост – 28,34 млн.щ.д.

Най-големите проекти в енергийната област са за развитие на нови енергийни източници за местната и международната индустрия, вкл. възобновяеми източници на енергия и ядрена енергетика, които ще бъдат допълващи на традиционните хидрокарбонни суровини, използвани за производството на над 2 млн. барела дневно суров петрол за износ.

Планът предвижда делът на възобновяемите източници на енергия да достигне 7% от продукцията на електроенергия до 2020 г. В това направление досега беше открит през 2013 най-големият в света соларен парк Masdar. Предстои през 2017 да влезе в експлоатация и първата атомна електроцентрала в Арабския свят с мощност 5,6 МВт, управлявана от Emirate Nuclear Energy Corporation. С това ОАЕ се подготвят за създаване на нова структура на националната енергийна система. Фокусът остава върху развитието на хидрокарбонните и газовите находища, за което са предвидени общо пет проекта до 2017.

Проектите в индустриалната и манифактурната област са насочени към създаване на ново фабрично производство и сектор на услугите, които да диверсифицират местната икономика и спомогнат за икономически растеж в енергетиката, тежката и леката промишленост в региона. Стратегията на Абу Даби се основава на драматичното нарастване на търсенето в региона на продукти от индустриалния сектор, като фокусът е върху тежката индустрия, миннодобивната дейност, металообработката, леката промишленост, химическата промишленост, въздушните превози и сигурността. Три значими проекта в това направление са изграждането на нефтохимичен завод до 2019 и два завода за преработка на алуминий до 2018.

Проектите в сферата на инфраструктурата са насочени към изграждане и усъвършенстване на страната като международен хъб с първокласна инфраструктура, интегриран местен транспорт, морски пристанищен комплекс от международен мащаб, един от най-големите летищни комплески в света и развита туристическа инфраструктура. Предвиждат се нови проекти за изграждане на жилищни и офис сгради, туристически обекти, здравеопазване, образование, транспорт, енергийно и водно снабдяване. Броят на проектите в това направление са седем, със срок на реализация 2020.
Дейността по изграждането на новата жилищна инфраструктура се ръководи от Съвета за урбанистично планиране на ОАЕ. Той се фокусира върху урбанистичното планиране и осигуряване на стратегически растеж, съчетан със стабилност. До 2007 експертизата в това отношение липсваше, но днес се отдава приоритетно значение на баланса между икономическо развитие и социална стабилност. Това включва стратегическо индентифициране на индустриалните области и клъстери с потенциал за растеж и увеличаване на тяхната поддръжка и ресурсно осигуряване. Критерийте, на които е подчинена проектната дейност са ефективност, строителни стандарти, безопасност и сигурност, открито пространство и дизайн, свързаност, публичен достъп и коридори за комунално-битови услуги.

Материалът Визия 2030 на Обединените Арабски Емирства е публикуван за пръв път на arabfriends.org.