Ако 1,2% от площта на Сахара бъде покрита със слънчеви панели, ще се произвеждат 600 гигавата енергия. Според проучване, това би задоволило 50% от световните енергийни нужди, а пилотен проект вече се тества в Мароко.

Идеята, че една суха и на пръв поглед безжизнена зона може да се превърне в основен източник на енергия за човечеството звучи като научна утопия. Но в контекста на климатичната криза и глобалния преход към чиста енергия, пустинята Сахара – най-голямата и най-горещата в света – все по-ясно се очертава като реално, впечатляващо и възможно решение за енергийните нужди на планетата.

Според изследване на учени от Техническия университет в Лапенранта, Финландия, ако само 1,2% от площта на Сахара се покрие със слънчеви панели, ще се произведат около 600 гигавата електроенергия¹. Това е еквивалент на приблизително 50% от световното потребление на електричество – или казано иначе, половината от човечеството би могла да разчита на слънцето, което ежедневно огрява африканските дюни.

Изумителни, но реални числа показват, че площта на Сахара е около 9,2 милиона кв. км. 1,2% от това са приблизително 110 000 кв. км – територия, сравнима с тази на България или Исландия. И макар този процент да изглежда малък, на място, където слънцето грее над 3000 часа годишно, потенциалът е огромен. Сахара получава за един час повече слънчева енергия, отколкото човечеството използва за една година.

Според учените, покриването само на малка част от пустинята с фотоволтаици би осигурило не само енергийна независимост на Африка, но и би позволило износ на електроенергия към Европа, Азия и дори по-отдалечени региони – с помощта на съвременни енергийни мрежи.

През последните две десетилетия Мароко се утвърждава като регионален лидер в борбата с климатичните промени и развитието на устойчиви енергийни източници. Страната, която разполага с ограничени изкопаеми ресурси, но с изключително благоприятни климатични условия, насочи поглед към слънцето като ключ към енергийна независимост, икономически растеж и екологично бъдеще.

Климатичните и географски предимства на Мароко показват, че страната се радва на средно над 300 слънчеви дни годишно, особено в южните и вътрешните региони, които обхващат части от пустинята Сахара. Това прави територията на Мароко идеално място за изграждане на фотоволтаични и концентриращи соларни инсталации. Географското разположение между Европа и Африка също така създава потенциал за енергиен износ към европейските пазари.

През 2009 г. мароканското правителство стартира Националния план за развитие на възобновяемата енергия, целящ постигане на 52% дял на възобновяемите източници в електроенергийния микс до 2030 г. Тази политика се подкрепя от ключови институции като:

MASEN (Moroccan Agency for Sustainable Energy)

ONEE (National Office for Electricity and Drinking Water)

Мароко подписва редица международни споразумения, включително Парижкото споразумение за климата, и домакинства COP22 през 2016 г. в гр. Маракеш – ясен сигнал за ангажираността на страната към глобалната климатична политика.

Както подчертава Дая ал Удгири от MASEN: „Слънчевата енергия ни дава фиксирана цена за 25 години. Така че не см е зависими от геополитически въпроси… След 25 години може да имаме безплатно електричество“².

Noor Ouarzazate Solar Complex е най-емблематичният соларен проект в Африка и Близкия изток. Разположен на площ от над 3 000 хектара, комплексът включва няколко фази и технологии:

Noor I (160 MW, пуснат през 2016 г.) – CSP с параболични улеи и термално съхранение

.

Noor II (200 MW) – CSP технология с по-дълго време за съхранение

.

Noor III (150 MW) – соларна кула с възможност за съхранение до 7 часа

.

Noor IV – фотоволтаична (PV) технология

.

Общият капацитет на комплекса надвишава 580 мегавата, осигуряващ електричество за над 1 милион души.

Уникалното в проекта е, че освен фотоволтаици, се използва и технология за съхранение на топлинна енергия, което позволява производство на електричество и през нощта. Noor Ouarzazate е доказателство, че мечтата за „соларна Сахара“ вече е реалност.

„С този проект Мароко е на път да реализира своята визия да използва своите изобилни слънчеви и вятърни ресурси за генериране на зелено електричество…“ – заявява Мохамед Абунаян, председател на ACWA Power³.

Икономическо и социално въздействие на проекта е огромно. Инвестициите в соларната енергия оказват силно влияние върху местната и националната икономика:

Създаване на работни места

.

Регионално развитие в отдалечени райони

.

Намаляване на вноса на енергия (над 90% преди реформите)

.

Спестяване на над 760 000 тона CO₂ годишно само от Noor

.

„Мароко е шампион в признаването на реалността на климатичните промени… трансформирайки страна, която в момента внася почти цялата си енергия“⁴, подчертава Пади Падманатан, CEO на ACWA Power.

Проектите на Мароко се реализират с участието на редица международни партньори:

Световната банка

Германската банка за развитие (KfW)

Европейската инвестиционна банка (EIB)

Африканската банка за развитие

„С тази смела стъпка към чисто енергийно бъдеще, Мароко е пионер в по-зелено развитие…“ – отбелязва Мария-Франсоаз Мари-Нели от Световната банка⁵.

Бъдещи планове и регионално лидерство на Мароко са свързани с разработването на нови проекти:

Соларни паркове в Midelt и Laayoune

Интеграция с вятърна енергия

Износ на зелена енергия към Европа

Проекти за зелен водород

„Мароко се радва на глобална видимост… и ще стане пример за други страни“, допълва френският министър на околната среда Сеголен Роял⁶.

Мароко е пример за това как политическа воля, стратегическо планиране и международно партньорство могат да трансформират националната енергийна система. Слънцето, което някога бе само символ на пустинята, днес е източник на надежда, развитие и устойчиво бъдеще за цяло едно поколение.

Предизвикателствата пред страната могат да се с една фраза – от пясъка до геополитиката. Разбира се, мащабно прилагане на тази идея и разрастването на по-голяма част от територията на пустинята не е безпроблемно. Пустинята Сахара е сурова среда – с екстремни температури, пясъчни бури, липса на вода и слаба инфраструктура. Освен това, политическата нестабилност в някои региони затруднява инвестиции и поддръжка.

Транспортирането на енергия на хиляди километри – например от Сахара до Северна Европа – изисква скъпи високоволтови мрежи и интелигентни системи. Технологията съществува, но цената и необходимото международно сътрудничество превръщат проекта не само в техническо, но и в геополитическо предизвикателство.

Гигантска крачка към зелено бъдеще – така може да се характеризира реализирането на грандиозната визия на Мароканското правителство в областта на зелената енергия.

Въпреки трудностите, ползите са твърде големи, за да бъдат пренебрегнати. Соларните проекти в Сахара предлагат път към декарбонизацията на света, с източник на енергия, който е чист, надежден и практически неизчерпаем. Освен това биха създали хиляди работни места и биха стимулирали икономиките в Африка.

Сахара може да се превърне в символ на глобалната екологична трансформация – от пустиня към генератор на живот, технологии и устойчивост. В най-сухото място на Земята може да се крие ключът към едно по-зелено бъдеще.

Източници:

1. Moroccan Agency for Sustainable Energy (MASEN). Ouarzazate Solar Complex Project Overview. https://www.masen.ma

2. World Bank. Morocco to Make History with First-of-Its-Kind Solar Plant. (2016).
https://www.worldbank.org/en/news/feature/2016/02/04/morocco-to-make-history-with-first-of-its-kind-solar-plant

3. African Development Bank. AfDB supports Morocco’s Ouarzazate project with €265 million. (2012).https://www.afdb.org/en/news-and-events/afdb-supports-moroccos-ouarzazate-project

4. European Investment Bank. Noor Ouarzazate Solar Complex – Project Summary. (2016).
https://www.eib.org/en/projects/pipelines/all/20110479

5. Reuters. Breakdown at Saudi solar plant in Morocco costs firm $47 million. (2024, March 24).
https://www.reuters.com/business/energy/breakdown-saudi-solar-plant-morocco-costs-firm-47-million-2024-03-24

6. Reuters. Moroccan solar plans hampered by dispute over technology. (2024, February 27).
https://www.reuters.com/world/africa/moroccan-solar-plans-hampered-by-dispute-over-technology-2024-02-27

7. Reuters. Germany, Morocco agree alliance to support green hydrogen production and exports. (2024, June 28).
https://www.reuters.com/sustainability/climate-energy/germany-morocco-agree-alliance-support-green-hydrogen-production-exports-2024-06-28

8. Wikipedia. Ouarzazate Solar Power Station.
https://en.wikipedia.org/wiki/Ouarzazate_Solar_Power_Station

9. Wikipedia. Solar power in Morocco. https://en.wikipedia.org/wiki/Solar_power_in_Morocco

10. World Resources Institute. Delivering community benefits through renewable energy in Morocco. https://www.wri.org

11. Institute for Middle East Studies (IMES). Water Scarcity and Solar Projects in Morocco.
https://imes.georgetown.edu

12.Preprints.org. Technical Review of Noor Solar Complex. (2023).
https://www.preprints.org/manuscript/202306.123

©„Приятели на Арабския свят“, 2025; Даниел Георгиев

Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.

Според изследване, публикувано в Discover Sustainability, инсталирането на панели върху приблизително 1,7 % от площта на Сахара (400 × 400 km²) би осигурило 100 % от световното електропотребление. https://www.reddit.com/r/theydidthemath/comments/ozpve8/request_if_we_covered_12_of_the_sahara_in_solar/?utm_source=chatgpt.com

Dayae Oudghiri, MASEN, World Finance: https://www.worldfinance.com/markets/energy/masen-unveils-moroccos-mega-plans-for-solar-energy

Mohamed Abunayyan, ACWA Power: https://www.acwapower.com/news/king-mohammed-vi-inaugurates-noor-i-solar-plant-in-ouarzazate

Paddy Padmanathan, ACWA Power: https://www.acwapower.com/news/king-mohammed-vi-inaugurates-noor-i-solar-plant-in-ouarzazate

Maria Francoise Marie-Nelly, World Bank: https://www.power-technology.com/news/newsmorocco-commissions-first-phase-noor-ouarzazate-solar-power-project-4803152/

Ségolène Royal, Ministère de l’Écologie: https://www.maroc.ma/en/news/noor-ouarzazate-worlds-largest-solar-power-complex

Материалът Мароко и слънцето: соларните проекти като път към енергийна трансформация е публикуван за пръв път на arabfriends.org.

Кратък исторически очерк

По времето на управлението на покойния Хосни Мубарак (1981-2011 г.) през 2004 г. влиза в сила Споразумението за асоцииране между ЕС и Египет. Арабската република има ключови партньорства с редица европейски страни, сред които Германия, Франция и Италия. След свалянето на режима на Мубарак през 2011 г. се създава усещане, че Египет върви към стабилен и демократичен преход. Събитията от 2013 г. заедно с нарастващата нестабилност в региона на Близкия изток и Северна Африка (БИСА) и началото на бежанската криза променят представите в Европа за това какво се случва.

Заради нестабилността в БИСА ЕС предприема стъпки за провеждане на реална политика (нелегална миграция и тероризъм) спрямо Египет, която се прилага успоредно с тази за насърчаването на човешките права и демокрацията.

Миграция

Заради бежанската криза в Южното Средиземноморие от 2015 г. насам (в периода 2013-2015 г. има разногласия и в Европа относно смяната на режима в Кайро) Европа предприема по-сериозни стъпки за сближаване с Египет.

Египет е една от петте северноафрикански държави, които станаха част от Спешния доверителен фонд на ЕС (ETF), стартиран през ноември 2015 г., чрез който ЕС инвестира около 750 милиона евро за „подобряване на управлението на миграцията“. През 2022 г. съгласно програма за управление на границите на египетската брегова охрана са предоставени услуги и оборудване. Финансовата помощ, която ЕС оказва на северноафриканските страни, е с цел възпрепятстване на емигрантите да достигнат до Европа. На практика ЕС предава управлението на проблема в ръцете на държавите от Северна Африка (с изключение на Алжир). Това е възможно да поставя африканските мигранти във все по-несигурни ситуации в Египет, където много от тях страдат от расизъм, дискриминация и малтретиране.

През март 2024 г. ЕС сключи сделка с Кайро за борба с миграцията на стойност 7,4 млрд. евро. Въпреки че сделката беше критикувана заради това, че само по себе си управлението на миграцията не е ефективно средство в дългосрочен план, ако не се преодолеят дълбоко вкоренените социално-икономически проблеми в страната на произход, тя е наложителна, за да може Старият континент да се справи с притока на нелегални емигранти с египетско гражданство. Финансовото подпомагане е на фона на повишения брой египетски граждани, които кандидатства за убежище в ЕС. Причината за нелегалната миграция на египтяни, които използват Либия като транзит и се придвижват по централносредиземноморския маршрут, е влошените икономически условия в Египет.

Енергетика

Енергетиката е второто ключово измерение на отношенията между ЕС и Египет. На фона на войната в Украйна усилията на Европа за диверсификация на доставчиците на гориво означават, че газът в Източното Средиземноморие е все по-важен за европейската енергийна сигурност. В тази връзка през юни 2022 г. ЕС подписа Меморандум за разбирателство относно износа на газ от Египет и Израел. В резултат на сделката, която е със срок от пет години, повече израелски газ ще бъде изнасян от офшорни полета за Египет и транспортиран с кораби до ЕС. От друга страна е вероятно краткият срок на Меморандума да отразява плановете на ЕС да намали потреблението на газ през следващите десетилетия.

Увеличеният износ на газ означава увеличени инвестиции, модернизация и разширяване на египетската инфраструктура за износ на газ. Откриването на допълнителни запаси от газ в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Египет в края на 2022 г. потенциално означава, че Египет може да играе все по-важна роля като регионален газов хъб за Европа. Въпреки това, предвид демографските предизвикателства и енергийните нужди на Египет, остава да се види дали той може устойчиво да играе тази роля в дългосрочен план.

Египет работи за задълбочаване на енергийното сътрудничество с Европа както на двустранно, така и на многостранно ниво. На многостранно ниво Египет ръководи създаването на Източносредиземноморския газов форум (EMGF) през 2019 г., който включва Кипър, Гърция, Италия, Израел, Йордания и Палестина, но не включва Турция. По този начин Египет успя да използва геополитическото напрежение, за да развие амбициите си като регионален газов център, възползвайки се от напрежението между Турция, от една страна, и Израел, Република Кипър и Гърция, от друга, за да формира EMGF и да постави Турция настрана в Източно Средиземноморие .

Възобновяеми енергийни източници

Енергийните амбиции на Кайро не се ограничават само до добива на газ, който може да не носи ползи в дългосрочен план, а включват и използването на възобновяеми енергийни източници. Показателен пример е домакинството на Конференцията на страните по изменението на климата на ООН (COP27) в Шарм ел-Шейх през 2022 г. Чрез форума египетското правителство постигна няколко цели – държавата беше представена като дестинация за големи световни събития; част от усилията бяха насочени към намирането на външна помощ и подкрепа за борба с последиците от изменението на климата, което може да повлияе отрицателно върху дългосрочната стабилност на страната, ако не бъде овладяно; популяризиране на природния газ като чиста алтернатива на другите изкопаеми горива и позиционирането на Кайро като стратегически износител на природен газ за Европа. По време на COP27 ЕС и Египет подписаха Меморандум за разбирателство относно стратегическо партньорство относно възобновяемия водород. Документът беше предшестван от съвместно изявление през юни 2022 г. на председателя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен и египетския президент Абдулфатах ал Сиси относно сътрудничеството в областта на климата, енергетиката и екологичния преход. Изменението на климата има потенциала да стане важен аспект на отношенията между Египет и ЕС.

Търговия и икономика

Според последните официални данни от 2020 г. ЕС е най-големият търговски партньор на Египет, чието население продължава да нараства (около 110 млн. души). В страната оперират няколко европейски компании, тъй като ниските разходи за труд и голямото население правят местния пазар привлекателен за европейските инвеститори. С оглед на гореизброените фактори излизането на големи европейски корпорации от египетския пазар може да им навреди във финансово отношение.

След идването на власт през 2013 г. на Абдулфатах ал Сиси Египет започва постепенно да увеличава дела на закупено оръжие от европейски страни. Това вероятно е част от политическата стратегия на администрацията на президента, за да спечели доверието на европейски лидери.

Дипломация на ценности

Струва си да се отбележи, че основните направления в политиката на ЕС спрямо Египет са свързани с енергетиката, икономиката и сигурността. Съюзът се фокусира върху икономическата стабилност в страните от южното съседство и осигуряването на нови енергийни източници. В периода 2014-2020 г. финансиране се осигурява и по Европейския инструмент за съседство, където има условия, които предвиждат прекратяване на финансирането от страна на Комисията, ако бенефициентът наруши задължения, свързани със зачитането на правата на човека, демократичните принципи или върховенството на закона, както и при сериозни случаи на корупция. Вероятно не е случайно, че между 2018-2020 г. Египет се оттегли от няколко програми за сътрудничество.

Въпреки че ЕС отдава приоритет на икономическите интереси и тези, които са свързани със сигурността, институциите от европейския блок редовно осъждат лошото състояние на правата на човека в Египет. Например през 2019 г. Европейският парламент прие резолюция след потушаването на протестите в арабската страна. През ноември 2022 г. Европейският парламент прие резолюция относно ситуацията с правата на човека в Египет, която Камарата на представителите на Египет публично отхвърли.

Китай, Египет и ЕС

В последно време Египет се стреми към диверсификация на външните си отношения извън Запада. В тази връзка сериозна конкуренция на ЕС е Китай, който не се интересува от правата на човека и проблемите на върховенството на закона. Пекин отдава приоритет на икономическите връзки и връзките в областта на сигурността пред основаната на ценности дипломация. Поради тези причини е възможно Египет заедно с други северноафрикански държави да продължат да задълбочават ангажимента си с Китай и други центрове на сила, които например изглеждат по-надеждни от САЩ.

Китайско-египетските отношения са на високо ниво, особено след подписването от Египет на Всеобхватното стратегическо партньорство (CSP) с Китай. Сред приоритетните области са отбрана, търговия и технологии, както и приобщаване на зоната на Суецкия канал в инициативата „Един пояс, един път“.

Не е случайно, че повечето китайски инвестиции в Египет са съсредоточени в икономическата зона на Суецкия канал, тъй като Китай е най-големият потребител на канала, а самият воден път е най-краткият път между Азия и Европа, която е най-големият пазар на Пекин.

Друг важен аспект между Кайро и Пекин е разширяването на връзките в областта на отбраната и сигурността. Военните на двете страни провеждат съвместни военни учения в Средиземно море. Стъпването на Китай на египетския пазар, включително в сферата на отбраната, означава повишена икономическа конкуренция с европейските производители и компании. Това може да означава постепенно отслабване на европейското влияние върху Египет.

Предизвикателства пред Египет

През следващите няколко години Египет, подобно на Алжир, Тунис и Мароко, е изправен пред две предизвикателства: растяща инфлация и растящи цени на храните, което може да доведе до нарастващо недоволство от правителството и вътрешна нестабилност. Икономиката на Египет, която преди пандемията от коронавирус растеше благодарение на дълг от МВФ, като цяло зависи от вносните култури. Дълговото бреме на Египет, подкрепено през март 2024 г. с още един заем, ще окаже допълнителен натиск върху египетската икономика на фона на демографските проблеми (постоянно нарастващото население) и растящата безработица.

Приоритети на Европа

С оглед на потенциалните и настоящите проблеми на Египет Европа следва да акцентира върху дългосрочната устойчивост на икономиката на арабската република. Това означава инвестиране в технологии, иновации и образование, които да подпомогнат създаването на работни места и справяне с младежката безработица. ЕС може да подкрепи стремежите на Египет да се превърне в регионален енергиен център, което да допринесе за развитието на страната и укрепи регионалното сътрудничество и стабилност. Насърчаването от Европа на усилията на Египет за борба с изменението на климата е друг важен лост за влияние. В този контекст са възможни инвестиции в проекти за възобновяема енергия, транспорт, вода и продоволствена сигурност. Това би допринесло за дългосрочната стабилност на страната и ще бъде от полза за европейските предприятия и индустрии, работещи в тези сектори. Успоредно с подкрепата на гореспоменатите политики Европа не трябва напълно да пренебрегва своите ценности като подкрепата за човешките права, свободата на изразяване и върховенството на закона. „Износът“ на нормите и ценностите на блока към Египет и неговото общество може да допринесе в дългосрочен план за появата на арабската държава като по-стабилен, предвидим и зависим от ЕС партньор в региона на БИСА.

Въпреки привидната стабилност на властта в Египет, много от условията, довели до избухването на арабското въстание през 2011 г., продължават да съществуват. Не е далеч от логиката да се очаква нова вълна от протести и нестабилност, която да доведе до миграционна криза с огромни размери. Това несъмнено ще се окаже предизвикателство в настоящата геополитическа ситуация с войната в Украйна и поредното възобновяване на палестинско-израелския конфликт.

В случай че Брюксел успее, въпреки конкуренцията от Китай, с инструментите на меката сила да интегрира Египет в своята сфера на интереси, това може да доведе до промяна в баланса на силите в Средиземноморския регион и Северна Африка.

©„Приятели на Арабския свят“, 2024; Владислав Ропев

Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.

Материалът Отношения между ЕС и Египет е публикуван за пръв път на arabfriends.org.