В началото на февруари т. г. жителите на населената основно с друзи сирийска провинция Суейда възобновиха протестите срещу правителството. Конкретен повод беше решението на сирийския кабинет да се редуцират критериите, по които се предоставя възможност за пазаруване на стоки от първа необходимост и горива на дотирани от държавата цени. Става въпрос за т. нар. „смарт карти“, които позволяват на притежателите им да си купуват определени на месечна база количества от хляб, олио, брашно, ориз, захар, битова газ, бензин, дизел и др. при цени, по-ниски от пазарните за сметка на държавния бюджет. Исканията на протестиращите не са от политически характер, което не е изненада. Консервативната общност на друзите винаги е била считана за балансиращ елемент в процесите в тази част на страната. Макар и не напълно убеден в подкрепата си за управлението на Башар Асад, местният елит поне му е осигурил достатъчна степен на траен неутралитет, гарантиращ относителна провинциална стабилност и невъзможност радикални ислямисти да се установят и развихрят. Поради това засега, а най-вероятно и занапред, сирийската армия действа доста предпазливо в реакцията си към тези протести.
Поначало разположението на Суейда е стратегическо – провокира интерес на Иран, поради близостта до Израел, чиято друзка общност, обаче е като цяло приятелски настроена към своите събратя на сирийска територия. Заедно със съседната провинция Дараа образуват своеобразен търговски мост към Йордания и страните от Персийския залив, като двустранната търговия със съдействието на местните силови фактори има както официален компонент, така и нелегален. Афинитет и полза от печалбите от подобни активности имат и бизнесмени с контакти в администрацията на Асад, което е още една причина да не се допуска прекомерно влошаване на ситуацията на сигурността.
Защо след възникналото аналогично социално напрежение през миналата година в Суейда и въоръжени сблъсъци в Дераа, отново се стигна до изостряне на ситуацията. Нима основните участници в тези сложни отношения не си извадиха съответните изводи, при все, че уж беше постигнат компромис. Тук следва да се разсъждава в две посоки. Гледната точка на правителството на Асад е, че се провеждат енергични реформи за овладяване на ставащата вече хронична икономическа и продоволствена криза. Похвална е идеята да се направи актуален преглед на течовете през бюджета и достъп до социално подпомагане да имат само най-уязвимите обществени групи. Всяко едно западно правителство има такива прерогативи при съставяне на своята фискална политика, още повече, когато тя се базира на пазарно ориентирани философии. От друга страна, обаче са излъганите очаквания на местните граждани, които искат да бъдат възнаградени за своето балансирано поведение в сирийския конфликт с право за водене на справедлив и достоен живот.
Въпросът сега при възникналата ситуация е как ще се отиграе проблемът с протестите в Суейда. Какво ще предложи Асад на друзите, за да се приберат от улиците и дали може да им даде нещо материално, при условие че правителството му функционира под тежестта на международни санкции. Друг въпрос пък изобщо е дали ще има смелостта на отстъпки, тъй като примерът на жителите на южната провинция може да се окаже доста заразителен и за другите части на страната. И тук закономерно възниква отново съмнението, ако правителственият вакум се запази, кой какво може да предложи на друзите. Както вече споменахме опашката от желаещи да се възползват от тази турболенция не е никак малка – Русия, Иран, Израел, някои влиятелни суннитски арабски страни.
©„Приятели на Арабския свят“, 2022; Пламен Василев
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.