На 3 януари 2022 г., по време на търговско събитие в Истанбул, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган обяви предстоящо посещение в Саудитска Арабия, насрочено за февруари. Точна дата още не е посочена. Счита се, че президентът е планирал посещение в ОАЕ през месеца и саудитското пътуване вероятно ще се проведе като част от по-широка регионална обиколка.
Визитата ще бъде първа на Ердоган след убийството на американско-саудитския журналист Джамал Хашогджи през 2018 г. и е още един знак за по-широко преориентиране на външната политика на южната ни съседка към подобряване на връзките със страните от Персийския залив. Например, след години на напрежение, през ноември 2021 г. Турция и ОАЕ подписаха двустранно инвестиционно споразумение, чиято стойност надвишава 10 млрд. долара. Друг пример са подобряване на отношенията с Бахрейн, чиято външна политика доста често отразява тази на Абу Даби. Турция направи и две увертюри към Египет – срещи на високо ниво, проведени в Кайро през лятото на 2021 г. Въпреки това начинанията се оказаха непродуктивни.
Гореизброените събития са повратна точка в отношенията на Анкара със страните от Персийския залив, които от години се характеризират със стратегическо напрежение и регионални разногласия. Във връзка с турско-саудитските разногласия може да се каже, че те се задълбочиха след убийството на Хашогджи и размяната на лични обиди между турския президент и саудитския престолонаследник Мухаммад бин Салман. Религиозно-идеологическата парадигма, която Турция следва, е на „Мюсюлмански братя“. Това даде удобен повод организацията (под патронажа на Анкара) да подкрепя свързани с нея движения в арабските страни по време на т. нар. „Арабска пролет“, което създаде дискомфорт за интересите на консервативните заливни монархии. Богатите петролни държави счетоха, че напрежението между тях и Анкара се обуславя от неслучайното оказване на подкрепа за Катар (асоциирана с „Мюсюлмански братя“) по време на наложената от Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет дипломатическа блокада (през периода 05.06.2017 г. – 05.01.2021 г.).
Пресичането на турски и саудитски/емиратски интереси предизвиква регионални разногласия – Сирия, Либия, Африканския рог и Средиземноморието. Последният случай на предизвикателство за сферата на влияние на Саудитска Арабия (и на Египет) бяха турските планове за разширяване на военното присъствие в Червено море чрез създаване на база на о-в Суакин в разкъсвания от вътрешен конфликт Судан. В отговор на геополитическите напрежения Саудитска Арабия наложи неформален бойкот на турските стоки. В резултат търговските връзки се влошиха.
Въпреки различията, може да се отчетат признаци на подобрение в отношенията, които започнаха в края на 2020 г. и продължиха през цялата 2021 г. Това съвпадна с общата тенденция на сближаване на страните в региона. Освен взаимоизгодните политически маневри на Анкара и Рияд, бяха забелязани и такива чрез инструментите на т. нар „мека сила“. Турските държавни медии смекчиха негативното отразяване на Саудитска Арабия и все по-засилено аргументираха необходимостта от изграждане на по-близки отношения с кралството.
Тези политически увертюри се определят от няколко основни фактора. През 2021 г. регионалната динамика се промени. Тя беше съпътствана с по-малко конфронтационен подход. Споразумението от Ал-Уля (т. е. краят на блокадата на Катар) намали стреса спрямо Турция. Бяха разсеяни различията от въздействието на т. нар. „Арабска пролет“, което отвори възможности пред държавите от региона да преследват други интереси.
Наред с политическите съображения, усилията на заинтересованите страни (Турция и ССПЗ) за възстановяване на икономическите отношения бяха стимулирани от ефекта на Covid, който доведе до икономически спад. В случая с Турция може да се отбележи, че неотложните предизвикателства пред икономиката ѝ (инфлация – до 36% през декември 2021 г. и спад на стойността на турската лира – от 44%) наложиха на Ердоган да обърне поглед към експортните връзки с арабските страни от Персийския залив. Част от програмата на турското правителство е да подобри настроенията на инвеститорите и да компенсира драстичното намаляване на валутните резерви. За тази цел то се опитва да увеличи износа и да насърчи чуждестранните инвестиции. Пример за последните са сделките с ОАЕ (декември 2021 г.) и предишното споразумение с Катар. Въпреки усилията на Ердоган, турският износ в периода януари – ноември 2021 г. е намалял до 189 млн. долара. В сравнение през същия период на 2020 г. той беше 2,5 млрд. долара. На фона на загубите и на неформалния бойкот на турски стоки от Рияд Турция е „принудена“ да се опита да си „върне“ един от най-значимите вносители на нейни продукти.
От своя страна Саудитска Арабия гледа на възстановяването на икономическите отношение с Анкара като на добра възможност за инвестиции. Това до известна степен може да тушира възприятията на саудитските ръководители, че страната им изостава от своите богати съседи в изграждането на търговско-икономически отношения с турската страна. Разширяването на търговските връзки също би било в съответствие с продължаващите усилия на Мухаммад бин Салман за диверсификация на икономиката и намаляване на зависимостта от петрола и газа като част от инициативата на правителството „Визия 2030 г.“.
Друг елемент, който стимулира Рияд да възстанови отношенията си с Турция, е регионалното съперничество. Счита се, че управляващият елит изразява „недоволство“ от сделката между Абу Даби и Анкара, която е направена „без консултации със Саудитска Арабия“.
Все още е неясно дали гореспоменатите съображения ще доведат до формализирането на двустранни инвестиции. Позицията на Рияд по този въпрос е ограничена и рядко обсъждана извън публичното пространство. Това вероятно се дължи на несигурност и предпазливост.
Може да се предполага, че политическите различия между Турция и Саудитска Арабия ще се запазят, но ще предложат възможност за преговори. Вероятно е Рияд да изиска от Анкара гаранции за ограничаването на нейната намеса в други държави (където арабската монархия има значителни интереси, разбира се) и намаляване подкрепата за движения, които застрашават стабилността в региона.
Друг външнополитически „проблем“ за Турция е нарастващото военно сътрудничество между Саудитска Арабия и Гърция и разширяването на икономическите връзки и тези за проучване на газ в източната част на Средиземно море. Гръцките действия като предоставянето на Рияд на системи Patriot и съвместното участие с ОАЕ във военния учения края бреговете на Кипър може да се оценят като имащи негативно влияние върху опитите на Ердоган страната му да е водеща сила.
Връзките на Саудитска Арабия с Гърция, които са предмет на договаряне, могат да послужат като разменна монета при обсъждане на отношенията с Турция. Например, Рияд може да е готов да намали сътрудничеството си с Атина, като поиска в замяна реципрочно намаляване на турското участие в Африканския рог или Червено море.
Вероятно е преговорите да обхванат изключително двустранните отношения, но ефектът от тях може впоследствие да се усети върху по-широката регионална динамика.
©„Приятели на Арабския свят“, 2022; Владислав Ропев
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.