През последните седмици се забеляза напрежение във връзките на САЩ със Саудитска Арабия и ОАЕ, което е продиктувано от неуспешни усилия за постигане на сътрудничество със страните от Персийския залив срещу Русия като отговор на нейната инвазия в Украйна и свързаните с нея последици на световните енергийни пазари. Абу Даби и Рияд остават ангажирани с дългогодишните ограничения на производството на петрол, договорени с ОПЕК+. Двете монархии се противопоставиха на призивите на САЩ за увеличаване на производството на петрол, за да компенсират наложените санкции върху руския износ. ОАЕ показаха забележимо нежелание да участват в усилията за дипломатическа изолация на Русия, като последните разговори на високо ниво между ОАЕ и руската страна подчертаха сътрудничеството и отразиха намерението на Абу Даби да поддържа нормални връзки с Москва.
Външният министър на ОАЕ шейх Абдула бин Зайед разговаря по телефона с руския си колега Сергей Лавров на 23 февруари – ден преди руската военна операция, но след признаването от Русия на отцепилите се региони Луганск и Донецк. В кратко изявление, публикувано от външното министерство, се казва, че Бин Зайед „подчертава дълбочината на приятелството“ между двете страни и „стремежа“ за подобряване на перспективите за засилено сътрудничество. След това престолонаследникът на Абу Даби – и де факто лидер – Мохамед бин Зайед при разговор с президента Путин прие по-балансиран тон, по време на който Бин Зайед изрази подкрепа за „правото на Русия да гарантира националната сигурност“.
Разногласията между САЩ и ОАЕ са били подчертани по време на телефонно обаждане между държавния секретар Антъни Блинкен и неговия колега шейх Абдуллах бин Зайед Ал Нахиян на 26 февруари. В своето изявление МВнР на Абу Даби подчертава „стратегическите отношения между САЩ и ОАЕ“, без да се споменава руската инвазия. Държавният департамент твърди, че двете страни са обсъждали „преднамерената, непредизвикана и неоправдана атака на Русия срещу Украйна“, като същевременно подчертава необходимостта от „силен международен отговор“.
ОАЕ се присъединиха към Иран и Ирак, като се въздържаха от подкрепа на резолюцията на ООН за осъждане на инвазията. Последиците от гласуването могат да бъдат практически по-малко значими, но позицията на ОАЕ предполага несъгласие със САЩ, което предизвика призиви от представители на демократите и републиканците за преразглеждане на партньорството. От своя страна представителят на Абу Даби в ООН Лана Нусейба каза, че гласуването е предрешено, но някои спекулативни доклади показват, че ОАЕ се е съгласила да подкрепи Русия в замяна на руска подкрепа за Йемен. Това беше отречено от служители на ОАЕ, но на 28 февруари Русия гласува в подкрепа на внесената от ОАЕ резолюция на Съвета за сигурност на ООН за определяне на Движението „Хути“ за терористична организация.
ОАЕ и Саудитска Арабия отхвърлят обвиненията за допълнителни разговори с Белия дом
Усложняващи възприятията за предстоящ разрив в отношенията са докладите, разпространени от международни медии, позовавайки се на американски служители, които твърдят, че Рияд и Абу Даби са отхвърлили исканията на президента Байдън за организиране на телефонни разговори с колегите му. Не бяха дадени ясни обяснения, но предполагаемите отхвърляния са забележителни, като се имат предвид паралелните взаимодействия на ОАЕ с Русия и нежеланието на двете страни да се съобразят с исканията на САЩ по въпроси, свързани с енергетиката. Коментирайки свързаните с това събития, посланикът на ОАЕ в САЩ Юсуф Ал-Утайба призна, че отношенията преминават през „стрес-тест“ заради кризата в Украйна, но подчерта, че е „убеден“, че ще стигнат до „по-добро място“.
Освен че запази ангажиментите си в ОПЕК+, Саудитска Арабия зае по-предпазлива позиция относно кризата в Украйна и избра да гласува в подкрепа на резолюцията на ООН в края на февруари т. г. Подобно на ОАЕ, Саудитска Арабия е поела дипломатически ангажимент спрямо Русия. В телефонен разговор с президента Путин престолонаследникът принц Бин Салман подчерта необходимостта от запазване на споразумението в ОПЕК+. По този начин се подкопават усилията, ръководени от САЩ, за широк международен отговор срещу Русия. Освен това, интервю със саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман, публикувано в списание The Atlantic на 3 март, засили възприятията за негативни отношения между САЩ и Саудитска Арабия и личната враждебност между президента Байдън и престолонаследника. Бин Салман беше цитиран да казва, че „не му пука“ дали президентът Байдън го разбира погрешно, но предупреди, че интересите на САЩ ще бъдат засегнати от отчуждаването на саудитските лидери. Говорителят на президента на САЩ Джен Псаки каза, че Байдън отстоява оценката си, че саудитското ръководство има „малко изкупителна социална стойност“.
В рамката на последните събития подобни коментари и от двете страни със сигурност заслужават внимание, но оттогава американските служители се опитаха да омаловажат възприятията за по-широк дипломатически разрив. На пресконференция на 9 март държавният секретар Блинкен подчерта, че разговорите с колегите от ОАЕ се провеждат „редовно“ и че президентът Байдън е изложил „обширен дневен ред“ по време на дискусията си с крал Салман през февруари. Въпреки това, различията, наблюдавани през последните седмици, имат по-дълбоки стратегически разногласия и опасения, които е малко вероятно да изчезнат.
Те включват приемането от администрацията на Байдън на по-условен подход към държавите от Персийския залив за разлика от бившата администрация на САЩ и оттеглянето на подкрепата за водената от Саудитска Арабия кампания в Йемен. Свързаните с хути БЛА удари срещу Абу Даби през януари и упорито нежелание на администрацията на Байдън да удовлетвори водените от ОАЕ искания за санкции срещу Движението „Хути“ допълнително затвърдиха локализирани опасения за предполагаемото „оттегляне“ на САЩ от региона и техните ангажименти за стратегическо партньорство. Тези разбирания се подсилват от противопоставянето на Саудитска Арабия/ОАЕ на Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД/JCPOA), който, ако бъде подновен, може да доведе до допълнителен отпор срещу администрацията на Байдън. Разногласията предшестват инвазията в Украйна и не се оценяват като заплаха за основните партньорства на САЩ с тези държави, които винаги са се основавали на признаването на отделни национални интереси, които не винаги са в хармония помежду си. Степента на настоящата криза между САЩ и Русия е безпрецедентна през последните десетилетия и се очаква да представлява значително предизвикателство за усилията на ОАЕ/Саудитска Арабия за поддържане на балансирани връзки в средносрочен план.
©„Приятели на Арабския свят“, 2022; Владислав Ропев
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.