Йордански сайт отразява проведените в България предсрочни парламентарни и редовни президентски избори. Откроено е изявлението на бившия служебен премиер и настоящ министър на отбраната Стефан Янев по повод напрежението в Украйна
Медията публикува анализ от проф. Хасан Ал-Бармауи на проведените три последователни предсрочни парламентарни и редовни президентски избори в България, завършили с избирането на коалиционно правителство от четири партии и преизбирането на настоящия президент Румен Радев за втори мандат. Разгледана е сложната вътрешнополитическа ситуация в България, характеризираща се с разнообразни възможности за преди и следизборни коалиции от най-разнородни 30 политически партии и 20 кандидат-двойки за президент и вицепрезидент. Предизборната надпревара е представена като силно оспорвана борба между ГЕРБ/СДС, БСП, „Демократична България“, „Имат такъв народ“ и Движението за права и свободи, както и техни сходни по идеология политически субекти. В хода на изборите е учредено и ново политическо движение „Продължаваме промяната“ с лидери служебните министри Кирил Петков и Асен Василев.
Движението „Продължаваме промяната“ печели на третите избори и получава мандат за сформиране на правителство, като съставя коалиция с БСП, „Демократична България“ и „Има такъв народ“.
Коалицията на бившата управляваща партия ГЕРБ/СДС е втора парламентарна сила, въпреки социологическите прогнози, които я определяха като първа. Тя се намира в политическа изолация, което не ѝ позволява да излъчи правителство и остава в опозиция. Заедно с нея в изолация е представена и партията „Движение за права и свободи“.
Водещата нова партия „Имат такъв народ“ губи значителна подкрепа в хода на няколкото изборни тура.
Според анализа, основан на данните от местните социологически проучвания, основните 6 политически партии запазват парламентарното си участие. Окончателните резултати са публикувани според решението на ЦИК. Новият парламент е характеризиран като мозайка от разнообразни политически сили, което прави трудно формирането на парламентарен консенсус в бъдещата му работа.
Президентските избори са анализирани в светлината на надпреварата между основните конкуренти – досегашният президент Румен Радев и проф. Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Посочени са и останалите по-значими кандидати като Лозан Панов, Мустафа Карадайъ, Валери Симеонов, Костадин Костадинов, Веселин Марешки и Волен Сидеров. Оспорваната надпревара обуславя провеждането на два тура, спечелени от Румен Радев.
Съставянето на правителството е описано като сложна задача. Посочва се изявление на министър Асен Василев, в което е откроена необходимостта от парламентарно представено правителство. Търсеното мнозинство се формира след съгласуване на ясни приоритети и задачи. Той призовава за сформиране на „работни групи“ от всички страни във всеки от секторите, които изискват реформи – енергетика, здравеопазване, образование. Специално е изведена темата за реформа на прокуратурата. Необходимостта от стабилно мнозинство в парламента обуславя устойчиво и стабилно управление, като обещанията за промяна не могат да бъдат изпълнени от правителство на малцинството.
По отношение на личните номинации за министри Кирил Петков коментира, че първо трябва да се започне с проблемите, а не с хората, и всички условия на коалиционното споразумение са описани и дефинирани подробно с конкретни срокове.
Сформираното коалиционно правителство по думите на Кирил Петков е плод на сериозна дискусия, изоставяне на егото и тесните интереси, като нещата, които обединяват са много повече от тези, които разделят.
При представянето на състава на новия кабинет е откроено името на министър на министъра на отбраната и бивш премиер Стефан Янев. Повод е изявлението му във фейсбук и интервю за БТА във връзка с напрежението в Украйна, характеризирани като важни.
Според медията „Бившият министър-председател на Република България и настоящ министър на отбраната се доказа като истински държавник, дипломат и мъдър човек! Той защитава интересите на НАТО и е дипломат, предпочитан от европейските и арабските лидери, а националният интерес на Република България е над всичко!“.
Откроени са основни моменти в позицията му:
„България е член на НАТО и няма да позволи на други да ѝ диктуват съдбата. България е активен член на НАТО и не може да бъде обект на външни решения. Българските политици трябва да се научат как да действат по толкова чувствителен въпрос, изхождайки от необходимостта от защита на националния интерес и привеждането му в съответствие с общия интерес на НАТО. Точно това е наследството, което оставяме – наследство, което означава, че и обществото, и правителството, и администрацията на държавата са готови за подходящи и ефективни реформи. Това означава, че задачата на правителствено ниво е да започнем да строим на базата на това, което постигнахме като служебно правителство и да проведем съответните реформи“.
©„Приятели на Арабския свят“, 2022; Владислав Ропев
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.