На 17.01.2022 г. и 24.01.2022 г. бяха предприети атаки с безпилотни летателни апарати (БЛА) с голям обсег на действие и балистични ракети към територията на Обединените арабски емиртства (ОАЕ). Първата от тях (на 17.01 т.г.) беше по-значима, а втората (24.01 т.г.) – неуспешна, защото изстреляните ракети (БЛА не бяха използвани) бяха прихванати от силите на ПВО на емирството.
Атаката на 17.01.2022 г. беше насочена към два отделни обекта в Абу Даби. В резултат бяха убити трима цивилни и най-малко шестима други ранени. Полицията на Абу Даби официално потвърди, че целите са били съоръжения за съхранение на петрол (в кв. „Мусаффах“), управлявани от Националната петролна компания в Абу Даби (ADNOC), както и строителна площадка в непосредствена близост до международното летище в Абу Даби. Според официалните доклади на местните власти няма регистрирани жертви във връзка с удара близо до летището. Споменава се за избухнал лек пожар. Въздействие върху авиотрафика не е отчетено.
Първоначално подробностите за инцидента бяха предмет на противоречива информация. Усилията на местните власти бяха съсредоточени в омаловажаване значението на събитието и предоставянето на малко подробности. На този фон е бил отказан достъп до местата на ударите на журналисти и други граждански активисти. Липсата на официално подробно разяснение подхрани спекулации за по-значителни щети, които се изразяваха в циркулирането в интернет на неавтентични снимки на засегнати самолети и стари кадри от прихващания на БЛА в Саудитска Арабия, които невярно твърдят, че изобразяват момента на ударите от сутринта на 17.01.
В крайна сметка в по-късните часове на деня в свое изявление хутите обявиха поемането на отговорност за инцидента. То беше допълнено с невярна информация, че операцията е включвала и нападение и срещу „летището на Дубай и редица важни и чувствителни обекти и съоръжения на емирството“. На 18.01 т.г. говорителят на йеменските въоръжени сили (към хутите) Яхия Сария предостави допълнителни подробности в „Туитър“ за атаката. Тя е включвала насочени ракети тип „Кудс-2“ към петролната рафинерия в „Мусаффах“ и летището в Абу Даби, а за нереализираната атака срещу международното летище в Дубай са „използвани“ балистични ракети „Зулфикар“.
Реалната операция от 17.01 съвпада с предишни подобни (извършвани комбинирано – БЛА от типа „Самад-3“ и балистични ракети), провеждани от движението на хутите „Ансар Аллах“ (букв. „Поддръжници на Аллах“) срещу стратегически цели в региона – обекти на петролната индустрия и военни такива в Рас Танура, Рияд и Джеда.
Инцидентът на 17 януари е първата от началото на гражданската война в Йемен потвърдена операция, свързана с хутите, насочена към ОАЕ.
Международните реакции се характеризираха с тон на осъдителност за нападението. Генералният секретар на ООН призова всички страни да „проявяват максимална сдържаност и да предотвратят по-нататъшна ескалация“. Властите в САЩ заявиха, че ще държат хутите „отговорни“. Франция, Великобритания, Саудитска Арабия и други страни – членки на ССПЗ, осъдиха атаката. В същото време Турция и Израел изразиха солидарност с ОАЕ.
Съвсем очаквано реакциите с Иран се различаваха. Иранските държавни служители се въздържаха от директен коментар по инцидента. Например говорителят на външното министерство Саид Хатизаде неясно каза, че Иран се противопоставя на „военните атаки“ като решение на всяка криза, без директно да споменава събитията в Абу Даби. За разлика от официалните власти в Техеран, подкрепяните от тях милиции изказаха своето задоволство от операцията. В Ирак лидерът на „Асаиб Ахл ал-Хак“ Кайс Ал-Хазали публикува изявление на 17 януари, в което „поздрави потиснатите братя в Йемен [хутите]“. Свързаните с шиитските милиции (като „Сабирийн нюз“) и „Хизбула“ сайтове също представиха инцидента в положителна светлина.
В отговор на нападението от 17.01 водената от Саудитска Арабия коалиция нанесе множество въздушни удари срещу съоръжения, използвани за производството и изстрелването на балистични ракети в близост до международното летище в Сана. Хутите потвърдиха, че множество саудитски въздушни удари са били насочени към места близо до Сана в периода 17-18 януари.
Хутите считат операцията като отмъщение за „ескалацията на агресията от страна на САЩ-Саудитска Арабия и ОАЕ“. Това е препратка към неотдавнашни териториални придобивки, направени от подкрепяните от ОАЕ т.нар. „Бригади на гигантите“ (от арабски „Аулият ал-Амалика“/أولية العمالقة) в провинциите Шабуа, Мариб и Байда, където тези сили успешно си възвърнаха терени, контролирани преди от „Ансар Аллах“. Обръщането на хода на събитията в Шабуа и продължаващата ситуация в провинция Мариб (където движението неуспешно се опита да поеме контрола над едноименния град) са значими на фона на разположените в тези региони обширни нефтени и газови ресурси, които имат потенциала да предоставят на хутите финансови средства, необходими за формирането на евентуална независима държава.
Значението на загубата на територия в Шабуа за хутите се потвърждава от изявлението след атаките в Абу Даби на високопоставения лидер Мухаммад Ал-Бухайти. В него той посочва, че „съветваме ОАЕ да се поучат от този урок…Способността им да устоят на такива удари [от 17.01] е много по слаба от тази на Саудитска Арабия“.
Освен това, военните успехи на „Бригади на гигантите“, които доскоро имаха териториално влияние около крайбрежието на Червено море, подчертават въздействието на ОАЕ върху упълномощени от тях фракции в Йемен. Абу Даби официално се „оттегли“ през 2019 г. и оттогава поддържа нисък профил на дейност в Йемен. Това се дължи на принципно намалялото стратегическо значение на конфликта за Абу Даби.
Стратегическите и репутационните последици от атаката от 17.01 за ОАЕ са значителни. Заплахата от допълнителни инциденти вероятно остава в радара на органите за сигурност на емирството, особено след провала на системите на ПВО. Уязвимостта на петролната монархия може да се ръководи от събитията в Йемен и начинът по-който Абу Даби реагира.
Инцидентът оспорва дългогодишните възприятия, че ОАЕ е рай за международния бизнес в един нестабилен регион. Икономическите рискове за петролната монархия донякъде зависят от хода на събитията в Йемен и степента на нейната ангажираност. Вероятно е ОАЕ да намали своето участие, като в същото време се опита да балансира стратегическия си съюз със Саудитска Арабия. Отстъпването пред исканията на хутите може да се възприеме като признак на слабост.
©„Приятели на Арабския свят“, 2022; Владислав Ропев
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.