Кралство Мароко се оказа в много малка степен засегнато от политическите вълнения в Арабския свят през 2011. За разлика от другите арабски държави в Африка като Либия, Египет и Тунис кралството остана сравнително стабилно вътрешнополитически. Външноикономически Мароко обаче търпи негативно въздействие от последиците на финансово-икономическата криза от 2008.
Европейският съюз, който е основен търговски партньор на страната, се възстановява трудно, поради което финансовите постъпления от двустранната търговия са намелели значително. Свитото потребление на външни стоки на европейския пазар, съчетано с общи допълнителни рестрикции върху вноса, се отрази неблагоприятно най-вече върху износа на мароканския селскостопански сектор с дял от 15% в икономиката на арабската държава. Намаляването на постъпленията на чуждестранен капитал доведе до спад в икономическия растеж, който за тази година се изчислява на 3,5%, нарастване на инфлацията и безработицата и увеличаване на бюджетния дефицит.
Правителството на Мароко предприе стъпки за овладяване на негативната икономическа ситуация. Страната беше представена за регионален център за развиване на аеронавтика с изграждане на съответната инфраструктура, в което участват 100 компании от индустрията, сред които и гиганта Боинг. Намалени бяха рязко държавните субсидии, което осигури на бюджета 1,4 млрд.щ.д. Това допринесе за споразумение с Международния валутен фонд за осигуряване на заем от 6,2 млрд.щ.д. за кредитиране на икономиката. Тази година бяха направени публично-частни инвестиции в манифактурното производство в общ размер на 343 млн.щ.д.
Промяната в досегашната практика на държавната политика от субсидиране към публично инвестиране се отрази позитивно. По този начин Мароко е поредната арабска държава, наред с Египет и Тунис, които приеха съвета на международните финансови институции да коригират установената практика на държавно субсидиране на основните потребителски стоки като енергоресурсите и добива на вода. Положителните резултати от това се изразяват в стабилизиране на държавните финанси.
Показателен момент във външноикономическата политика на Кралство Мароко е извършената преориентация на търговията от ЕС и САЩ към страните от Персийския залив. Търговско-икономическото сътрудничество със страните от Персийския залив е насочено в областта на селското стопанство, търговския флот и текстилната промишленост. Това беше обусловено от задълбочилия се търговски дефицит с традиционните европейски и американски пазари, довел до значително намаляване на постъпленията от чуждестранна валута. Резервът от валута достигна размер на еквивалент на четири месечен внос, което се оценява от правителството като тревожно. Преориентирането на търговията доведе до нарастването на чуждестранната валута до еквивалент на пет месечен внос. Отбелязан беше ръст на износа на коли – 31%, на аеронавтика – 22% и на текстил – 2%. В резултат търговският баланс на кралството беше подобрен от 48% на 51%, с което страната придоби положително търговско салдо.
Преориентацията на Мароко към активно търговско-икономическо сътрудничество със страните от Персийския залив отразява възприетата стратегия на икономическо разнообразяване, подкрепено от диверсификация на географските направления на търговско-икономически отношения. Целта на стратегията е изграждане на икономически модел, устойчив на геополитическите финансово-икономически сътресения посредством ребалансиране на икономиката.
Усилията на правителствения екип доведоха до стабилизиране на макроикономическата рамка. Оптимизирането на държавните разходи се изразява в ограничаване на политиката на държавно субсидиране на жизнено важните ресурси и въвеждане на иновативни методи за тяхното усвояване. Осигуряването на финансовата стабилност е приоритет в политиката на привличане на чуждестранни инвестиции и подпомагане на сътрудничеството между частния и държавния сектор, като крайната цел е постигане на стабилен икономически растеж. Тази година икономическият растеж ще възлезе на 3,5% с инфлация 0,7%. Тенденцията на нарастване на безработицата беше овладяна на 9,3%. Бюджетният дефицит също е поставен под контрол, като през 2012 е бил 7,3%, през 2013 – 5,2%, а тази година е 4,9%. Бюджет 2014 – 2015 не предвижда строги финансови ограничения, което на свой ред гарантира социалната стабилност.