На 4 април 2024 г в Кувейт бяха проведени предсрочни парламентарни избори. Регистрираната избирателна активност беше 62%, а политическата опозиция запази своето конституционното мнозинство, като зае 29 от 50 места. Това бяха първи избори за емира на страната Мишал ал Ахмед ал Джабер ал Сабах, който встъпи в длъжност през декември 2023 г. Един от основните приоритети на национално ниво е реформирането на финансово-икономическия сектор на страната. С оглед спецификата на страната, изпълнението на подобно начинание неминуемо ще е съпътствано с трудности.
Реформи според „Визия 2035“
Приоритет за министър-председателя Ахмед Абдуллах ал Сабах, назначен от емира Мишал ал Сабах, е структурно реформиране на икономиката на Кувейт и нейната диверсификация. Тази задача може да не е лесна, тъй като парламентарното мнозинство е съставено от консервативната опозиция. Правителството на Кувейт заяви, че ще следва пътя на изпълнение на дългосрочната национална програма „Визия 2035“.
Във вътрешен план приоритетите в програмата са развитието на частния сектор и мащабната приватизация, създаването на модерна инфраструктура, подобряването на национална здравна система, опазване на околната среда и подкрепа за човешкия потенциал и местните таланти. Във външнополитически аспект е заложено да се следва приемствеността на външната политика на Кувейт, насочена към запазване на единството на позициите на арабските монархии от Персийския залив, поддържайки традиционно тесни връзки със западните и регионалните съюзници, особено САЩ и Саудитска Арабия, както и разработването на нов вектор на взаимноизгодно инфраструктурно и икономическо сътрудничество с Китай.
Националната програма за развитие 2035 г. предвижда осигуряване на регионалното лидерство на Кувейт чрез появата му като финансов и търговски център. Целта е и подобряване на законодателството за създаване на благоприятен инвестиционен климат и привличане на местни и чуждестранни инвестиции за модернизиране на инфраструктурата и осигуряване на устойчиво развитие.
Постигане на целите
Постъпленията от петрол и газ, които представляват 90% от общите приходи в бюджета, могат да бъдат основният източник, който да осигури изпълнението на задачите в националната икономика. В случай че цените на енергията на световните пазари не спадат рязко, а се покачват, постигането на целите от кувейтското правителство е реалистично. В същото време емирът и новото правителство, което сформира, вероятно ще продължат политиката на диверсификация на приходите от износ и намаляване на зависимостта от приходите от петрол и газ. За да се постигне това, е важно да се увеличи местната производителност, за да се подобри конкурентоспособността между непетролните сектори на икономиката.
За реализирането на бърз напредък към диверсификация на икономическата система е важно правителството да осигури устойчиви източници на финансиране за дългосрочни проекти за развитие, особено чрез преки чуждестранни инвестиции. Според правителствени оценки до 2035 г. ще са необходими до 200 милиарда долара преки чуждестранни инвестиции, за да се превърне Кувейт в регионален финансов и търговски център.
Бъдещи проекти
Инфраструктурните проекти стоят в основата на раздвижването и реформирането на кувейтската икономика. Например планираното създаване на „северна свободна икономическа зона“ включва големия проект „Копринен град“ и изграждането на морското пристанище „Мубарак ал Кабир“, в който ще бъдат инвестирани общо 6,5 милиарда долара. Това е част от по-амбициозен регионален план за свързване на железопътната мрежа на шест арабски монархии (общ бюджет от 250 милиарда долара). Той е предназначен да стане част от глобалния проект на Китай „Един пояс, един път“. Ако бъдат успешни, тези инфраструктурни проекти ще създадат нови работни места, особено за местната младеж, както и ще стимулират растежа в търговията, технологиите, финансите и инвестициите, което значително ще увеличи производителността и ще увеличи дела на непетролния сектор в БВП на Кувейт.
Преки чуждестранни инвестиции
Напредъкът на Кувейт в привличането на чуждестранни инвестиции осигурява развитието на непетролния сектор в страната. Например 4% от растежа на БВП през 2022 г. се дължи на диверсификацията на икономиката. Чуждестранните инвестиции в края на 2022 г. са $760 млн., което е 34% увеличение спрямо 2021 г., а в началото на 2023 г. възлизат на повече от $15 милиарда (приблизително 8% от БВП). САЩ и Китай са най-големите инвеститори в Кувейт.
Диверсификацията на икономическия модел на петролната държава се ограничава от факта, че преките чуждестранни инвестиции са насочени в петролния и газовия сектор. Най-големият процент от инвестиции е в модернизиране на енергийната инфраструктура, като следват строителство, недвижими имоти и банков и финансов сектор. В същото време „Визия 2035“ отдава приоритет на телекомуникациите и информационните технологии, възобновяема енергия и системи за електричество и вода, както и туризъм, здравеопазване и образование. Следователно емирът на Кувейт и правителството имат задачата да убедят своите търговски партньори да преразпределят част от инвестиционните потоци в споменатите сфери.
Трудности по пътя на диверсификацията
Диверсификацията на кувейтската икономика може да се натъкне на трудности при осъществяване на поставените цели в своята национална стратегия.
На практика приоритетите на инвеститорите от САЩ и Китай се основават изключително на използването на Кувейт като важна ресурсна база за устойчиво снабдяване с въглеводороди. Това е така заради откритостта, прагматизма и гъвкавостта на външната икономическа политика на Кувейт
Вторият фактор е свързан с необходимостта от подобряване на инвестиционния климат и законодателството. По-точно казано, правата на чуждестранните инвеститори и възможността за тяхното пълноценно участие в „чувствителните“ сектори (производство на суров петрол, торове, газ, собственост върху недвижими имоти, отбранителна промишленост, социално осигуряване и трудова миграция) на икономиката е силно ограничена.
За стандартите на Близкия изток Кувейт като цяло има приемливи показатели относно степента на защита на чуждестранните инвеститори. Въпреки това, притеснителни са данните за индекса на икономическата свобода (90-то място от 184 страни), развитие на иновациите (64-то място от 132 държави) и защита на правата върху интелектуалната собственост.
Блокиращи фактори
Прекаленото разчитане на преки чуждестранни инвестиции, които да са основата за икономическа диверсификация на Кувейт, може да не доведе до очакваните резултати в дългосрочен план.
Един от блокиращите фактори за това е необходимостта от структурни реформи, които да бъдат извършени от управляващия елит. Ако проследим процеса през последните години, можем да прогнозираме, че дори и опозиционно настроеното мнозинство в новия парламент няма да предприеме стъпки за решаване на въпроса.
В допълнение може да отбележим, че високата зависимост на Кувейт от приходите от петрол и газ е нестабилен фактор. Потенциалът за по-нататъшен устойчив икономически растеж зависи само от пазара на цените на петрола, който е неустойчив и може да доведе до финансови загуби. В същото време приоритетите на ключовите чуждестранните инвеститори (САЩ, Китай, Япония и Великобритания) не са насочени към възобновяема енергия.
За целите на икономическото развитие е необходимо наличието на пълноценна реална пазарна икономика в Кувейт (90% от работните места се осигуряват от държавата, за което се изразходват 60% от бюджета). По този начин може да се подпомогне растеж на вътрешната конкуренция и съответно производителността на труда. В същото време чуждестранните инвестиции са необходими, за да се осигури устойчив растеж, технологично развитие и научноизследователска и развойна дейност. За тези цели страната не разполага с достатъчно вътрешни ресурси.
Нарастващите рискове от пълномащабен регионален конфликт в Близкия изток, особено на фона на рязката ескалация между Иран и Израел, също са възпиращ фактор за чуждестранните инвестиции. В случай на регионална дестабилизация Кувейт ще се опита да поддържа някакъв баланс между прозападния си курс и основната регионална насока, която е задълбочаване на връзките с арабските монархии от Персийския залив и поддържане на определена културна и политическа идентичност с тях. Наред с това е възможно петролната монархия да продължи своите усилия за установяване на контакти с шиитските лидери в региона – Иран и Ирак.
Заключение
За да се изпълни до известна степен икономическата стратегия на Кувейт, заложена във „Визия 2035“, страната следва да предприеме реформи. Те зависят както от волята на управляващия елит, така и от външнополитически фактори, които най-често се съобразяват със собствените си приоритети. Пазарите на енергия също са основен компонент, от който зависи устойчивото развитие на страната. Динамиката и непредвидимостта в района на Близкия изток изискват от управителите на Кувейт гъвкавост, за да изпълнят своите цели. Следващите десет години ще са ключови по отношение на опитите за реформиране на финансово-икономическия сектор на монархията.
©„Приятели на Арабския свят“, 2024; Владислав Ропев
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.
Вашият коментар