ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
(октомври 2021 г.)
Гърция, Ирак
Гърция
Възобновяване на проучвателните разговори по откритите двустранни въпроси между Гърция и Турция
Очакванията и на двете страни за поредния кръг от консултации (06 октомври 2021 г., Анкара) бяха силно песимистични. Те бяха повлияни от подписаното (28 септември 2021 г.) и ратифицирано (07 октомври 2021 г.) от гръцкия парламент Споразумение между Гърция и Франция за стратегическо сътрудничество във външната политика, отбраната, военно-техническата област и военно-промишления комплекс и сключения договор за доставка на 3+1 фрегати за гръцките военноморски сили. Оповестена беше и друга предстояща доставка на 3 + 1 свръх модерни корвети с пълно въоръжение.
Резултатът от консултациите се заключаваше до потвърждаване на известните позиции на всяка от страните и запазване на каналите за комуникация с оглед недопускане на конфликтни ситуации. Акцент бяха очертанията на континенталния шелф в Егейско и Средиземно море.
Споразумението за стратегическо сътрудничество между Гърция и Франция покрива дефицита в сходното споразумение между Гърция и САЩ (подновено на 14 октомври 2021г.), което обхваща само сухопътната територия на гръцката страна, но не и островната част. Двете споразумения не визират изрично изключителните икономически зони – те не са част от суверенна територия. Във връзка с това опозицията (СИРИЗА, Гръцката комунистическа партия) гласува против ратификацията с аргументи, че не са включени в обхвата му изключителните икономически зони, има възможност гръцки военнослужещи да бъдат изпращани на мисии в отвъд морските пространства на Франция (Сахел) и възникват значителни финансови задължения в неблагоприятен за държавата момент.
Гръцко-френските политически инициативи създават реални предпоставки за промяна на стратегическия военен баланс в Егейско и Средиземно море благодарение на способностите, които гръцките военноморски сили ще придобият по отношение на стратегическия въздушен и морски контрол в разглежданата акватория.
Турция реагира незабавно негативно, като обвини Гърция в максималистки амбиции за права върху морското и въздушно пространство в Егейско и Средиземно море. Възобновиха се обичайните взаимни провокации с морски и въздушни военни средства и дейностите по проучване за наличие на газови находища по трасето на проекта за газопровод EastMed. Турция също активизира сътрудничеството си с Русия, въпреки негативната реакция на САЩ.
Наблюдаваното развитие в гръцко-турските отношения поставя на изпитание единството в НАТО, тъй като възниква въпросът гръцко-френският договор (Раздел I, чл. 2 и 3) допълва ли или е в ущърб на механизма за колективна сигурност и отбрана на Северноатлантическия пакт, създавайки паралелна постоянна структурна рамка за сътрудничество на базата на чл. 51 от Хартата на ООН. Същевременно договорът има амбицията (чл. 7) да положи основата на стратегическа автономност на ЕС във военната област и гарантиране на европейски „суверенитет“. Споразумението има също широк регионален обхват (Раздел II, чл. 11 и Раздел III, чл.18), който включва Средиземно море, Близкия изток, Африка и Балканите, с приоритети миграцията, енергийната област, военно взаимодействие в морската сигурност и борба с външни провокации и заплахи. Постига се синергия в разпределението на отговорности и ресурси между НАТО и ЕС. Гърция поема ролята на източен аванпост, елемент от очертаващите се нови геостратегически разделителни спрямо Иран, Китай и Русия в тези региони, а за енергийната независимост на ЕС – регионален енергиен възел. По отношение на Турция се формира натиск за приобщаването ѝ към действащите международни договорености като Конвенцията за морско право, 1982г., и въздържане от бъдеща провокативна политика в опит за налагане като локална супер сила. Новите реалности пряко касаят Република България.
Ирак
Предсрочни парламентарни избори
Проведените на 10 октомври 2021 г. предсрочни парламентарни избори притежаваха политическата мисия да отговорят на широката протестна вълна от октомври 2019 г. Протестите имаха едно основно искане – промяна на политическата система, основана на квотна етно-религиозна политическа представеност. Въведена от 2003 г. тази система доведе до дълбоки социално-икономически проблеми в държавата – социално неравенство, безработица, ендемична корупция, лоши комунални, здравни и социални услуги, енергийна неефективност, рентиерска икономика и финансова криза.
Провеждането на изборите беше подкрепено от държавните и международни институции и от Иракското шиитско религиозно водачество/„Ал-Марджаия“ (27 септември 2021 г.), което трябваше да вдъхне доверие в тяхната легитимност и способност да отговорят на актуалните обществено-политически потребности на фона на 78% обществено недоверие в честността на изборите. Право на глас имаха около 25 млн. иракчани, снабдени с биометрични карти, които след гласуване автоматично стават неактивни следващите 72 часа. Избирателната активност достигна 43% (2018 г. – 44,5%, 2014г. – 60%) или 9,6 млн. души, което е критерий за легитимността на изборите. Според Висшата независима избирателна комисия към 16 октомври 2021г. окончателните резултати са: Садритското течение 73, „Такаддум“ 38, независими 37, SoL 35, КДП 33, „Ал-Фатах“ 16, ПСК 16, „Азъм“ 12, „Ново поколение“ 9, „Имтидад“ 9 (движение на протестите), „Държава на правото“ 6, „Акд“ 5, „Тасмийм“ 5, „Насър“/„Хикма“ 4, „Бабилиюн“ 4, други 18 по-малки партии – 22 места, а малцинствата имат квота от 5 места – общо 329.
Налице е нова политическа реалност, обусловена от решителната победа на пронационалистическите шиитски политически организации в лицето на популиста Муктада Ас-Садър, редуциране на политическата роля на проиранските и паравоенните политически формации и повишена роля на местните родово-племенни общности – 30 места, благодарение на новия избирателен закон; протестното движение „Тишрийн“ и „Имтидад“ се утвърди като вътрешнополитически фактор с бъдеще и е откроен вътрешен разлом в пара военните Сили за народна защита между проирански и националистически милиции. Пронационалистическият и популистки шиитски лидер Муктада Ас-Садър с неговото движение е безспорен победител със 73 депутатски места, докато проиранският лидер Хади Ал-Амири с коалция „Ал-Фатах“ отбеляза разочароващ резултат с 20 места.
Изборите имат изключително значение за политическото развитие на Ирак, тъй като ще определят нов президент, министър-председател и председател на парламента. Ирак е на прага на нов персонален политически облик в началото на следващата година – февруари/март, но малко вероятно с нова политическа архитектура. Изборният резултат е и залог за успеха на регионалната политика на съперниците Иран и САЩ. Рискът от дестабилизация на политическата обстановка и сигурността, поради обявената позиция от Ислямски шиитски координационен съвет на непризнаване на резултатите от изборите с аргумент, че са фалшифицирани, е избегнат след изявления (19 октомври 2021г.) на водещи проирански формации като Асаиб Ахл ал-Хак (Кайс Ал-Хазали) за мирни демонстрации за възстановяване на узурпираните права, избягване на разделение и респект към дивергентните гледни точки и възгледи.
© „Приятели на Арабския свят“, 2021; д-р Пламен Христов
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.